“Етър” направи приличен сезон при влизането си в Първа лига, като финишира на 11-ото място. Представянето през първенството бе на приливи и отливи, но завърши със силен финален щурм.
През лятото тогавашният треньор Станислав Генчев заложи на футболисти със сериозни визитки, голяма част от които – негови бивши съотборници. В този период средната възраст на “виолетовите” бе най-високата в елита. Отборът бе принуден да започне сезона с домакинства в Ловеч поради неготовото осветление на стадион “Ивайло”. Това сериозно повлия на старта и отборът загуби първите си две домакинства от “Локо” (Пд) и “Верея”, като между тях направи реми в София на очертаващия се като аутсайдер “Витоша”.
Завръщането във В. Търново веднага повлия и етърци записаха срещу “Пирин” първата си победа в елита. Последваха пет поредни мача без загуба и “Етър” след осмия кръг бе в подстъпите на 6-ото място, когато във възловия момент дойдоха две сериозни ощетявания тъкмо срещу борещите се за шестицата “Берое” и “Черно море”. Двете поредни домакинства срещу ЦСКА и “Левски” напълниха стадион “Ивайло”, като събраха общо над 20 000 зрители. След ремито 2:2 с ЦСКА обаче нещата зациклиха със серия от загуби, прекъсната само от два успеха у дома над “Витоша” и “Славия”.
Брутално ощетяване за Купата на България срещу “белите” пък показа, че “Етър” няма да бъде допуснат до полуфиналите за отличието.
Изоставането в класирането стана причина за рокада и във В. Търново се завърна легендата Красимир Балъков, който пое поста на главен мениджър. Привлечени бяха няколко футболисти, част от които като Велко Батрович, Аласана Мане, Дани Младенов и др. оставиха добри впечатления. Средната възраст на тима пък спадна значително.
Пролетният старт бе шокиращ – от 3:0 срещу “Септември” гостите стигнаха до 3:3 и стана ясно, че пътят на “Етър” е само борба за оцеляване. Така или иначе, оставащите мачове от редовния сезон бяха малко и Балъков насочи изцяло подготовката на тима към решаващите плейофи. Междувременно етърци направиха силни мачове навън с ЦСКА (незаслужена загуба) и “Левски” (1:1), преди сгъстената програма да донесе студен душ срещу “Лудогорец” с 0:6.
Плейофите донесоха две победи и реми на стадион “Ивайло” и три загуби с по 1:0 в гостуванията. Така “болярите” стигнаха до мачове за 11-14 място с “Пирин” и “Дунав”. Там вече бяха неудържими – 2:1 у дома и 1:0 като гост с благоевградчани, последвани от още два заслужени успеха с 2:0 и 2:1 над “Дунав”, които донесоха 11-ото място.
10 победи,
10 ремита и 16 загуби
Това е равносметката на тима през сезона. Те донесоха 40 точки. Етърци са вкарали 38 гола – средно по 1.06 на мач, и са допуснали 54 – средно по 1.5 на мач. Като домакин “Етър” е вкарал 26 гола, навън – 12. Има 5 мача, в които не е допускал попадение, и 13 срещи, в които не е вкарвал гол. Междувременно в общата история на великотърновския футбол в елита падна гол № 1000, като негов автор стана Ерик Почански, получил специален плакет от клуба, и бе записана точка № 1000 в мача срещу “Пирин”.
Алиуне Бадара –
стрелец № 1
Сенегалецът Алиуне Бадара определено ще запомни този сезон в “Етър”. Таранът наниза 10 попадения и стана най-резултатният играч на “болярите”. Само един чужденец – Игор Кислов, е вкарвал повече за един сезон – 12 гола. Впрочем, Бадара получи и рекордните 3 червени картона, но тъмнокожият нападател определено бе недолюбван от реферите.
Втори в листата е Велко Батрович с 5 попадения, следван от Иван Петков с 4, Ерик Почански и Иван Стоянов – с по 3, Аласана Мане, Георги Пашов и Даниел Младенов с по 2, Георги Сърмов, Румен Руменов, Цветомир Тодоров и Сашо Александров с по 1. Иван Петков обаче наниза още 4 гола за Купата на България, с които стана голмайстор на целия турнир. Любопитното е, че в сметката на “Етър” влязоха 3 автогола на съперниците – Рубен Пинто от ЦСКА, Стериакис и Абуд Омар от “Славия”.
Димо Атанасов –
с най-много уЧастиЯ
Общо на 32 футболисти е разчитал “Етър” през сезона. От тях нито един мач не записа само Цветомир Цанков. Халфът Димо Атанасов бе най-постоянният играч, натрупал 31 от всичките 36 мача. Следват го вратарят Христо Иванов и Румен Руменов с по 29, Алиуне Бадара с 28, Иван Петков с 27, Яни Пехливанов с 26, Иван Скерлев с 24, Георги Сърмов с 21 и др. Най-много асистенции имат Димо Атанасов – 6, и Иван Стоянов – 4.
Анатоли ПЕТРОВ
