Широко известно е, че името си футболен клуб “Етър” получава на 24 април 1924 г. на учредителното събрание в тогавашната Девическа гимназия. Още тогава основателите знаят, че това е древното име на река Янтра. Връзката между наименованията Етър и Янтра наистина е позната на мнозина, но не са толкова много тези, които са наясно с етимологията и значението на думата “Етър”.
То идва наистина от наименованието на реката Янтра, чието име е гетско и звучи като Атрюс. Най-ранното сведение за нея намираме у Херодот при изброяването на притоците на Истрос (Дунав). След това названието се среща чак през римската епоха у Плиний Стари във формата Ieterus, а у Анонимния географ от Равена и у Йорданес – като Iatrus.
Същото протвърждава и Иван Дуриданов в студията си “Староевропейската хидронимия като извор за етногенезиса на балканските народи”, 2006.
“Атрюс е приток на Дунав, днешната река Янтра (дълга 285.5 км), в горното течение след Габрово се наричала Етър. Името е засвидетелствано в антични извори: Антрус при Херодот (V в. пр. Хр.), Йетерус (Плиний), Йатрум (Iord.Get.)”, пише той.
А етимологията на думата “Етър” е от индоевропейския корен *etro, чието значение е “бърз, буен”. Предложена още от В. Томашек (Tomaschek, W. 1894: Die alten Thraker. II: Die Sprachreste. Eine ethnologische Untersuchung. Wien, 2, 92.), тя се приема от повечето изследователи на тракийския език и е твърде вероятна, пише Светлана Янакиева.
Иван Дуриданов уточнява етимологията: от индоевропейското ентру (бърз, буен), ствиснем. етар (бърз, буен, силен), латв. ентрс (бърз, силен), севлит. Атрус (буен) (Дечев 1952: 91), като думата е заета по-късно от траките.
Езиковедите ни търсят тълкуване сред редица чужди езици, но по една или друга причина са пропуснали старобългарската дума яндръ – бърз, тя по същия начин дава добро обяснение за името на реката.
Днешното название на реката – Янтра, произхожда от по-старото Етър/Йетър, което е наследник на тракийското име. Трябва да се отбележи изследването на М. Младенов, който отхвърля често изказваното в езиковедската литература твърдение, че реката се нарича Етър само в горното си течение, а в средното и долното – Янтра, използвано и от В. Георгиев за обосноваване на тезата му.
Като проучва българските говори на старото местно население в Средна Северна България, изследователят установява, че в нито едно селище с такова население от Велико Търново до устието сред носителите на традиционния говор не се среща Янтра, а само Йетър. Това твърдение е в съгласие и с формите на името от ХVII и ХVIII в. Jetar (у Петър Богдан) и ‘Ietеr (у митрополит Милетий Артоски).
Според някои вмъкването на “н” в съвременната форма, за да се стигне до Янтра, най-вероятно се дължи на турско езиково влияние.
Както отбеляза В. Георгиев (“Въпроси на българската етимология”, стр. 115), колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността, но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане… следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.
Според други учени обаче привеждането на името като доказателство за наличието на изместване на съгласните в тракийски (t>th) и предположението на В. Георгиев, че античната форма Aqruj и съвременната Янтра отразяват дако-мизийска особеност на вокализма, а съвременната форма Етър – тракийското произношение, тези твърдения не са добре аргументирани. По-вероятно е обяснението за двойно писане (t и th) на една и съща съгласна поради липсата на аспирирани съгласни в тракийски език.
В крайна сметка нормално е да има различни научни мнения, но безспорно обединяващата теза е, че “Етър” означава “бърз, буен, силен”.
Анатоли ПЕТРОВ
