– Г-н Колев, за мнозина олимпийската титла на Магомед Рамазанов за България бе изненадваща, но тези, които следим развитието на спорта борба във В. Търново, сме наясно, че не е точно така. Всъщност нека започнем отначало. Как попаднахте на братя Рамазанови, които благодарение на вашите усилия се превръщат в “златна мина” за българския спорт?
– Техният треньор в Русия Вадим Бияз сe свърза с мен през 2018 година и ме помоли в неофициален разговор да съдействам Магомед Рамазанов да получи българско гражданство и да представя страната ни на международния тепих. Този разговор се проведе по време на турнира “Дан Колов” в град София, на който Магомед участва. Тогава той бе трета опция за треньора на руския национален отбор в неолимпийската категория до 79 килограма.
– Защо обаче тогава не се случиха нещата?
– Поисках разрешение от българската федерация по борба Магомед да участва на държавното първенство за мъже, като целта ми бе да го наблюдават в повече схватки, в конкуренцията на нашите борци, треньорът на националния отбор и президентът на федерацията. Тогава обаче се намеси треньорът на “Сборная” и поиска той да участва на много силния международен турнир Гран при “Иван Яригин”, който съвпадаше с нашия шампионат. На него Магомед стана вицешампион в категорията, като загуби финала от лидера на Русия в категорията. Преди това обаче той ме помоли по-малкият му брат Рамазан да дойде и да се бори на нашето първенство, за което също получих разрешение от федерацията.
– Т.е. Магомед продължава пътя си в Русия, а Рамазан идва у нас и печели първата си от деветте титли за клуб “Илия Павлов”?
– Да, така стана. Следващата година Магомед спечели турнира “Иван Яригин”, който бе критерий за определяне на титулярите в руския национален отбор. Последва участие на Европейското първенство в Рим за Русия и сребърен медал в категория 79 килограма. След това той реши да се качи в олимпийската категория – 86 кг. Въпреки че се бореше за Русия, Магомед често идваше с нашия клуб на лагери, предимно в Турция, правеше спаринги с Борислав Колев и Ивайло Нанчев, участваше и на състезания. Междувременно стана световен шампион за военнослужещи в Русия. Любопитно е, че бяхме заедно на лагер в Истанбул, когато го повикаха за участие на Световната купа в Москва, и я спечели. По това време започна и процедурата за натурализиране на брат му Рамазан Рамазанов, който изяви желание да се състезава за България.
– В крайна сметка обаче защо в един момент бе на път да стане румънски гражданин?
– Към този момент Румънската федерация му предложи много добри условия да се състезава от тяхно име и му гарантираха, че бързо ще получи гражданство. Това обаче не се случи, но той загуби повече от две години в чакане. Съответно нямаше право да участва на никакви състезания, защото Руската федерация го беше освободила. Това бе много тежък момент за него, не получаваше финансиране от никъде и не се състезаваше.
– Кой му помагаше в този момент?
– Треньорът му в Русия бе до него и му помагаше да съществува. Вадим Бияз, с който сме приятели, отново поиска от мен Магомед да стане български гражданин, още повече че Рамазан вече бе български гражданин и печелеше отличия от големи първенства за нашата страна. Стартирахме процедурата и в крайна сметка на 10 октомври миналата година той вече бе български гражданин и жител на Велико Търново, което ни позволи през декември в Световната федерация да бъде регистриран като наш национален състезател. Когато си получи българския паспорт, той не можеше да повярва, че това се е случило, и ме накара да го снимам с него в ръце.
– Нататък пътят към Париж премина през нашия шампионат, който спечели, после дойде ранкинг турнирът в Загреб, който също спечели, Европейското в Букурещ, на което се бори с травма, загубата на квалификацията в Баку и успехът на тази в Истанбул, донесъл му визата за Олимпиадата… По този път не всички обаче вярваха в него и успешния край.
– Да, много хора се съмняваха заради дългия период, в който не бе участвал в състезания, и възрастта му – 31 години.
– Ти обаче каза преди тръгването от Велико Търново, че си сигурен в това, че ще вземе медал, а при добро стечение – и златен. От какво бе продиктувана тази твоя вяра в неговия успех?
– Познавам го отдавна, виждам как се влага в тренировките, колко е отговорен и най-важното винаги се бори до край и не допуска емоциите от развоя на схватката да му влияят.
– Какво изпита в Париж при инфарктната победа на полуфинала над американеца?
– Успехът дойде в последните секунди, гарантира му медала, цялата зала избухна, еуфорията беше огромна.
– Гриша Ганчев плака при победата на Семен Новиков. Ти плака ли?
– Имаше едни десет минути, в които просто не знаех къде съм…
– Оттук насетне ще го виждаме ли по-често в нашата зала?
– Винаги, когато е във В. Търново, изявява желание да присъства в залата, въпреки че е имало моменти, в които съм го спирал, за да си почине след състезания. Той обаче е привързан към децата и държи да дойде в залата, за да ги види. След което започва да ги загрява и неусетно се включва в тренировката.
– Разкажи малко повече за Магомед в личен план?
– Семеен е, има две деца. По-голямото е момче, момиченцето се роди през февруари тази година. Семейството му живее в Москва. Любопитно е, че в Дагестан бащите не дават дъщерите си на момчета, които не са преминали в залата по борба.
– Всъщност борбата ли е националният спорт на Дагестан?
– Президентът на Република Дагестан каза, че техните състезатели, представляващи други страни, са взели повече медали от водещите държави в нашия спорт. Счита се, че школата в Дагестан е най-добрата в целия свят. Много водещи от други страни борци ходят на подготовка в Дагестан. Там всички момчета са в залите, във всяка категория имат по десетина равностойни борци, конкуренцията е убийствена.
Анатоли ПЕТРОВ
