Лили Борисова – за баскета и футбола на Моуриньо, Бобан и Джи Сун Парк

Публикувано на пт, 15 юни 2018
1075 четения

Единствената българка, която оцелява
в мъжкия свят на спортния мениджмънт

Генералният мениджър на Националната баскетболна лига Лили Борисова е великотърновка и е от спортно семейство. Нейният баща Борислав Кудрявцев е бивш известен футболист, вратар на “Етър”, стигнал и до Б националния отбор. Брат ѝ Кирил Борисов тръгва по неговите стъпки, сега е в аматьорския футбол, майка ѝ е учителка, но е играла баскетбол на университетско ниво.
Лили от малка се насочва към баскетбола. “Тренирах първо при Любо Бозов, после преминах при Милена Алексиева, която ме научи на много. После през Спас Гешев и Алексей Шомоди. Така се зароди тази любов към баскетбола, която продължава и до днес”, казва великотърновката. Завършила ПМГ “В. Друмев” и кандидатствала медицина, но я приели само в Пловдив, не и в София. Това я накарало да се пренасочи към информатика, която завършва в Софийския университет. Играела в отбора на вуза, както и в “Академик” (Сф). На 29 г. приключва професионалната си кариера, но и до днес играе в аматьорския баскет.
Една от големите промени в живота ѝ е попадането в мъжкия “Лукойл Академик”. “Сашо Везенков търсеше човек. Много си паснахме с него, над 6 г. бях тийм мениджър на отбора, там научих абсолютно всичко. Играеха с много силни отбори – “Динамо” (Москва), “Тенерифе”, “Реал” (Мадрид), “Арис” (Солун), у нас нямаше развит спортен мениджмънт и съм се учила от практиката. Два пъти стигахме четвъртфиналите”, споделя Лили Борисова. И решава завинаги, че тази работа ще ѝ бъде професия и кариера.
После отива в баскетболната федерация, която по времето на Михаил Михов се модернизира. Върнат е Георги Глушков и двамата с нея са в отдел “Развитие”, като тя се концентрира върху IT сферата. После 3 г. работи в компания за спортни данни от Австралия, която е партньор на ФИБА. Там навлиза и в друга страна на спорта – информационните данни.
Лили е толкова динамична натура, че не спира нито за миг на едно ниво, непрекъснато търси усъвършенстване и нови предизвикателства. Така през 2016 г. има изключителния шанс да бъде приета в най-добрата спортна програма в Европа и втора в света на ФИФА – “Спортен мениджмънт, право и хуманитарни спортни науки”. От баскетбола се потапя във футбола и в спорта като цяло. “Въобще не очаквах да ме приемат, защото за 30 места всяка година кандидатстват над 2000 души. Програмата е изключително интересна, има достъп до спортния свят, ходим на посещения в големите спортни организации в Европа. Тя не е само за футбол, а за спорта изобщо. Изключително преживяване, много научих и видях. От моя курс 7 души веднага започнаха работа във ФИФА”, казва Лили Борисова.
Магистратурата била повече от година, в три държави и университети със сериозни гост-лектори. Учили всичко, което има допир със спорта – от това да управляваш спортни имоти и стадиони до това да си медиен деятел, адвокат или в маркетинга. Първият модул бил в Лестър, откъдето успели да посетят всички футболни грандове от Премиер лийг. “Бяхме на “Олд Трафорд” и на тренировъчната база на “Манчестър Юнайтед”. Целият щаб на клуба се занимаваше с класа ни, дойде Жозе Моуриньо да ни поздрави и отправи пожелания. Видях как се развива и масовият спорт само за да е здрава нацията, как се борят срещу уговорени мачове и допинг. Видях изключителни неща, но ми стана и много тъжно, защото в България сме много назад и скоро дори няма да се доближим, а не да ги настигнем… Това е само заради начина ни на мислене. Там хората са обединени, има позитивизъм и гледат в една посока. Промених се като човек, видях хората как решават проблеми в екип”, анализира видяното Лили.
На едно име от колегите си обръща специално внимание – кореецът Джи Сун Парк, бивш съотборник на Димитър Бербатов от “Манчестър Юнайтед”. “Страхотен човек. Идваше като нас с градския транспорт, всеки ден беше пръв в класната стая, ходеше в библиотеката. Никога не се оплака, нито една оценка не му беше дадена даром. Завърши с по-нисък успех, но си го постигна само със свой труд. Не можехме да се разхождаме, без да го спират. През цялото време си мислех този доказан човек, на когото е кръстен булевард в Сеул, как се държи. Беше скромен, не отказа нито една молба за снимки или автографи. И през цялото време го сравнявах с Благо Георгиев или Валери Божинов… Радвам се, че имах възможността да се докосна до него”, разказва великотърновката.
Казали ѝ, че в нейното интервю за кандидатстване им е харесало признанието, че има кариерата и практиката, но никога не е учила и някой трябва да ѝ оформи знанията в теория. Завършили с групов проект, с който спечелили първо място – темата била защо УЕФА не позволява да има регионални лиги. От УЕФА са им го поискали официално после.
“Имах честта във ФИФА да попадна на Звонимир Бобан. В момента, в който разбра, че съм от Балканите, мина на хърватски. Беше ни курсов ръководител и патрон, накрая той ни връчваше и дипломите. Много се обогатих като човек и специалист. Оттам взаимствам идеи за баскетбола, макар че футболът е много по-глобален”, обобщава Лили Борисова. На 25 юни по покана на ФИФА заминава за Москва, където има събиране на всички, завършили през годините тази магистратура, ще гледат и осминафинала на световното на 1 юли на “Лужники”.
Тъкмо завършила програмата, миналото лято Лили Борисова приема поредното предизвикателство. Печели безапелационо (с 9 гласа от 9 възможни) конкурса за генерален мениджър на Националната баскетболна лига. Дотогава на поста се редували президентите на клубове, но всеки дърпал към себе си. Затова потърсили външен човек.
Като човек от баскетбола, Лили била напълно наясно в какви дълбоки и мътни води се хвърля. “Дълго се колебах, защото познавам героите и средата, и че ще ми трябва много време и търпение. Знаех, че съм млада за тях, че съм жена и нямам голяма кариера в баскетбола. Реших да пробвам и подготвих стратегия за развитие за следващите 3 г., която бе одобрена единодушно. Едни клубове работят професионално, други са консервативни, трети имат финансови проблеми”, отчита Борисова. След 8 месеца на горещия стол тя определя сезона като “не крайно негативен”. Доста неща променили в организацията, но не успяла да намери нов генерален спонсор. Просто баскетът сега не е толкова популярен, няма силен национален отбор, продуктът не е добре развит, за да привлече компаниите. “Оказа се много трудно, много неща има да се променят. Научих се да понасям удари, това ме направи по-силна”, категорична е тя.
Не е наясно дали ще я оставят на поста. В лигата има различни настроения и част от отборите искат да стане независима от БФБ, това ще се дискутира на 18 юни. Сега БФБ притежава всички права, лигата е независима само оперативно и административно, не може да взима решения. “Всеки клуб ще представи становището си. Ако остана, започваме да работим за новия сезон, със сигурност ще намерим спонсор. Влязох с “розовите очила”, правя го, защото съм взела от средата и искам сега да дам обратно. Имахме много малки победи, но те трябва да дадат основата за следващия сезон. Много научих от магистратурата и искам да помогна за едно по-добро бъдеще на спорта. Каквото и да се реши, важното е баскетболът да върви напред”, завършва Лили Борисова. И определено не е човек, който се бои от предизвикателства.
Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново