Велико Търново и България почетоха 8-ата годишнина от преждевременната смърт на легендата на „Етър“ и българския футбол Трифон Иванов. Близки, съотборници и приятели на Трифон се събраха да се поклонят пред паметта на легендарния защитник. Сред тях бе и единственият българин, носител на „Златната топка“ – Христо Стоичков.
„Специално избрах този ден, за да дойда във Велико Търново… Да почетем Трифон Иванов – един велик търновец и велик българин“, сподели Стоичков. Пред паметната плоча на Трифон на стадион „Ивайло“ бе отслужена панихида. Ицо бе сред първите, които пристигнаха, прегърна и целуна дъщерята на „железния“ защитник Марина и майка му – леля Маринка, като й помогна да влезе през централния вход.
На панихидата бяха легендите от САЩ-94 и на „Етър“ Красимир Балъков и Бончо Генчев, именитият треньор Георги Василев, зам.-кметът на В. Търново проф. Георги Камарашев, Ичко Лозев, Георги Трендафилов, Никола Велков, президентът на „Етър“ Деян Куздов и спортният директор Стефан Атанасов и още десетки други негови приятели и футболни деятели. Заупокойна молитва отслужи отец Асен, след това всички поднесоха цветя пред паметната плоча.
„Толкова много години с Трифон останахме приятели. Макар сега да е в отвъдното, ние пак сме си приятели. Обичта и уважението един към друг никога няма да изчезнат. Знам какво сме изживели в онези години, а и след това – за мен Трифон ще остане човекът с голямо сърце, с обич и уважение към всеки един. Той никога не делеше хората. Децата ни израснаха заедно, апартаментите ни бяха врата до врата, дори си направихме вътрешна врата“, върнa се към спомените си Стоичков.
„Трифон си остана момчето, което дойде от Търново в София с характер и хъс. Няма да го забравя как влезе за първи път в съблекалнята и каза: идвам да стана шампион на България! От първия ден – любов от пръв поглед. Точно 8 години станаха, времето си лети, спомените остават. Виждам го пред мен. Последният му разговор в онзи ден беше с мен. Времето не лекува, болката остава…“, коментира Христо Стоичков.
„Почти целият ми живот мина заедно с Трифон – добави Балъков. – Минаха осем години, но не мога да повярвам, че го няма. Той е бил и винаги ще бъде с нас, винаги ще го помним и уважаваме. Толкова хубави спомени имаме с него…“ „Няма как да не ми е близък на душата, защото първо беше голям българин, а след това и невероятен човек. Да не говорим за качествата му като футболист и какво е направил въобще за любимия „Етър“, понеже е продукт на великотърновския футбол. Ако говорим за мегазвезда като Христо Стоичков, той беше нареден до него. Голям! Иктински приятел, една великолепна личност. Толкова много спомени имам с него и хубавото е, че всички тези спомени са с много положителни емоции. Винаги победител“, бяха думите на Бончо Генчев.
Георги Василев разказа как е наложил Туньо в „Етър“. „Не съм го пускал да играе единствено като вратар – спомни си Генерала. – Трифон щеше и на този пост да се справи. Дълго търсих идеалната му позиция. Но и на друга да беше играл, той щеше да е пак толкова добър“.
„Никога не сме го забравяли и така ще бъде до последния ни миг. Лично аз съм с невероятни впечатления, изградил съм респект и уважение към него, получил съм нещо, което трудно се намира в живота. Ако някой мисли, че тези 8 г. ни отдалечават, се заблуждава. В сърцето си имам спомени, които винаги ще останат в мен. Уважението ми към Трифон е изключително голямо“, сподели Георги Василев.
Василев и Стоичков си размениха своите биографични книги. Генерала изпълни голяма мечта на дъщеря си Гергана – да се снима с най-известния българин по света.
„Железният“ защитник си отиде на 13 февруари 2016 г. едва на 50 години. Трифон Иванов ще остане в историята като един от най-добрите на своя пост – Футболист №1 на България за 1996 г., легенда на „Етър“, трикратен шампион на България с ЦСКА, шампион на Австрия с „Рапид“ (Виена), финалист в турнира за Купата на носителите на национални купи.
За националния отбор има 77 мача и 6 гола, бронзов медалист от световното първенство в САЩ през 1994 г. Незабравим ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион “Васил Левски” на 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал’98. В последните години от живота си сърцатият бранител заемаше поста председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, където отново демонстрира характерната си всеотдайност и отзивчивост.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Ростислав ГРЪНЧАРОВ