Главният мениджър на “Етър” Красимир Балъков даде обширно интервю след края на първенството, в което направи анализ на постигнатото и говори за очакванията си занапред.
– Г-н Балъков, това, заради което се завърнахте в “Етър”, беше изпълнено. С цената на какво?
– С цената на твърди и ясни решения, които взехме в началото. Аз се върнах, но това не означаваше, че сам ще свърша нещата. Свършихме ги с един прекрасен треньорски щаб, с мъжки отбор и с голяма подкрепа от публиката на Велико Търново.
– Как започна пролетният полусезон?
– Добра подготовка, добра селекция, широка, с 22 футболисти. Знаехме, че нашият шанс да оцелеем още от тези първи 6 мача е много малък и подготвяхме играта си изцяло за баражните фази.
– Имате ли подобен опит в треньорската си кариера?
– Имах в “Санкт Гален” (Швейцария), пак през зимата поех отбора, но тогава бях само треньор, мениджърът беше освободен преди това, и нямах поглед върху договорите на състезателите. Не знаех, че 5-6 играчи имат клауза да станат свободни агенти, ако отборът изпадне. Много е важно в такава ситуация да имаш добър колектив, широка и дълга пейка. Във В. Търново заех длъжността главен мениджър и заради инфраструктурата, която е в недобро състояние. Много разговори се проведоха за обновяването ѝ и все още ще се провеждат срещи и търсят решения за ДЮШ. Ние имаме 250 деца във В. Търново, трябва да им създадем условия, за да излизат таланти, както излязохме петимата за САЩ-94.
– Колко близо или колко далеч бе “Етър” от Вашите представи?
– Трудно е да го обясня с две изречения. Целият ни клуб представлява може би 5 човека без треньорския щаб, хората работиха с огромно сърце, бързо се адаптираха. Искам да кажа едно голямо благодаря на всички хора в клуба, като започнем от администрацията, домакини, чистачки. Всеки има участие в този успех – Александър Нанков, който ни подкрепяше постоянно, Общината, която правеше, каквото можеше, кметът на Дряново, който ни даде база, на която да тренираме. Успех се постига, когато всички се обединят, за да може да бъдем по-силни. Така че като организация и дисциплина – да, но като структура и потенциал сме далеч от нещата. Това са темите, които дискутираме, за да променим. Без значение дали аз ще остана, или не, трябва да се създаде основа, която да не пада, защото сега сме вдигнали летвата високо. Хората се радват, посрещнаха ни на трибуните над 200 души, сега в края се събираха около 2500-3000 публика. Направихме една основа, която трябва да се продължи и да се знае, че в следващите две-три години “Етър” няма да се бори за изпадане.
– До финанси ли опират нещата?
– Опира до финанси, защото другите неща ги изгладихме преди полусезона. Точното и коректното плащане на футболистите беше важно, то беше факт. Всичко, което е обещано като заплати, се плаща, проблемът е, че във футбола няма само заплати, има и други разходи. В един момент се получава сума, която се натрупва и не е хубава. Има текущи разходи, има и разходи за лагери и като не се плащат навреме, в един момент тежат. Търсим изход, начин по-който да се стабилизира клубът, да има реален бюджет, за да продължим като клуб в Първа лига.
– Какви са изгледите в тази насока и какъв бюджет може да гарантира спокойствие?
– Имахме почти най-ниския бюджет, трябват ни още около 1-1,5 милиона лева, за да функционира клубът нормално, това е основата, за да надграждаме. Надявам се всички заинтересовани, с които говорим, да проявят разбиране. Говоря не само за издръжка на първия отбор, но и за цялата школа. За да има спокойствие, тази е сумата, най-добре 2 милиона, за да осигури стабилност на клуба.
– Доколко Вашето оставане е свързано с тази стабилност?
– Оставането ми във Велико Търново няма нищо общо с това, което дискутираме. Аз съм излязъл от този клуб, където и да отида, сърцето ми е във Велико Търново. Ще помагам с каквото мога, въпросът е не на кое място е “Етър”, а как ще достигнем до едно солидно финансиране, за да може да има спокойствие.
– Гледа ли Балъков към поредна стъпка в треньорската си кариера?
– Аз съм на 52 години, до 60-годишна възраст искам да се занимавам с треньорството, защото има много неща, които искам да направя. А след това може да заема и друга функция с моя опит, но засега не мисля за нея.
– Другата функция свързана ли е с разговора Ви с Гриша Ганчев и място в ЦСКА?
– Не съм разговарял с Гриша Ганчев, ние с г-н Ганчев се познаваме много добре, ако той някой ден иска да говори с мен, ще ми се обади и ще говорим. Нямали сме такава среща, искам медиите да спрат да спекулират с темата ЦСКА, защото те си имат треньор в лицето на Христо Янев, който аз много уважавам. Не влизам в такива спекулации. Все още имам договор с “Етър”, вярно, не съм го продължил още, но по обясними причини. Имаме време да дискутираме някои неща и да достигнем до консенсус.
– Готов ли е Красимир Балъков за ЦСКА, не само като треньор, а например като главен мениджър?
– Ако някой клуб се интересува от моята компетенция, от моята личност, той ще ми завърти телефон, ще направим разговори. Ще се разберат техните виждания и моята философия и ще се разбере. В момента съм треньор на “Етър” и нямам друго предложение. Всичко зависи от кой отбор и какви са неговите изисквания.
– Харесва ли Ви ролята на човека-
оркестър и повече ли Ви приляга?
– Ролята е комфортна, доколкото “Етър” е с персонал от пет човека. Аз играя ролята на двама-трима, както и всеки в клуба изпълнява по няколко функции. Това трябва да се промени. Всеки клуб си има отдели, в които всеки трябва да си гледа работата.
– Като физическа и психическа подготовка изглеждате отлично?
– Чувствам се добре, в отбора на ветераните можем да блестим все още.
– Как ще коментирате съдийството, “Етър” беше ощетен доста?
– Мога само да дам съвет на всички съдии да бъдат чисти пред собствената си съвест. Ако искаме да оправим българския футбол, нека бъде чисто и коректно, човешки грешки се правят, но има и грешки, които не са съвсем човешки. Първия полусезон имаше изключително много грешки в ущърб на “Етър”, през пролетта с мен имаше две-три. Съдиите трябва да бъдат концентрирани и добре подготвени. Не съм баба Ванга, но мога да дам съвет на съдиите, нека да са чисти пред съвестта си, когато е човешка грешка, се прощава. Опитваме се да бъдем позитивни, но тези месеци с “Етър” малко ми нарушиха позитивното равновесие.
– Виждате ли се и следващата година в българския футбол?
– Ако българският футбол се нуждае от мен, аз съм готов да помогна с каквото мога и да работя в него. Най-важното е, както стана във В. Търново, да се направи един екип, да имаме една цел и треньорското ръководство да работи както знае, за да имаме успех.
сн. Даниел ЙОРДАНОВ