Как Димитър Цеков наказа с 4 гола “Локомотив” насред София

Много рекорди паднаха в последните години, но един продължава да е непобеден и до днес – извънстоличен отбор побеждава с 6:0 насред София местен тим в елита, а един играч бележи 4 гола. Отборът е “Етър”, голмайсторът – Димитър Цеков, жертвата – “Локо” (Сф). Това се случва на 10 ноември през далечната 1973 г.
Още в 7-ата минута Иван Петров открива за етърци, после идват минутите на Цеката. До почивката той забива два гола, а в началото на втората част покачва резултата на 0:5. “Шестицата” оформя вече покойният Стоян Коцев в 70-ата минута.
“Беше през есента на 1973 година. Интересното бе, че общо докоснах топката 5-6 пъти, а вкарах 4 гола. На полувремето водехме с 0:3 и треньорът Чачевски ни каза: момчета, това е “Локомотив”, никакво отпускане!”, спомня си Димитър Цеков, който утре е рожденик и навършва 66 години.
Покрай този паметен мач има и още един детайл – навремето са давали бележки за купуване на “Жигули” и на етърци къде на сериозно, къде на шега, зам.-министърът на търговията обещава бележки, ако бият “Локомотив” (Сф).
“Бяхме при заместник-министъра, който беше от Велико Търново, и той ни каза: “Бийте и нямате проблеми”. Аз още до почивката вкарах два гола, но той ми заяви: вкарай още два и ще ти дам бележка. И аз вкарах още два… Аз обаче си купих полски “Фиат” без неговата бележка”, разказва Димитър Цеков.
С виолетовия екип той изиграва точно двеста мача (148 в “А” и 52 в “Б” група), в които вкарва общо 88 гола (61 в елита и 27 във втория ешелон). Като се прибавят попаденията му за “Локо” (Сф) и “Ботев” (Вр), цифрата набъбва до изумителните 94 гола в 266 мача в елитната група. Бронзов медалист е през 1968 г. с “Локо” (Сф), четвърти през 1974 г. с “Етър”. Има 1 мач в “А” националния отбор и 8 мача с 3 гола в “Б” националния тим. Майстор на спорта, носител на Златната значка на БФС.
“В “Етър” дойдох през 1968 г. по искане на треньора Йордан Томов заедно със Стефан Грозданов и Христо Димитров. Отборът беше в “Б” група, вкарах 12 гола и помогнах за влизането в елита. Това беше голямо събитие. Никога няма да забравя срещата с “Бенковски” (Видин), която беше решаваща, и ги бихме 1:0. Мачът беше от 17 ч., а стадионът беше пълен докрай още в 12 по обяд. Като новаци станахме шести, това беше летящ старт. Станах голмайстор с 16 попадения. Последваха най-големите успехи. Класирахме се четвърти, трябваше да сме на 3-о място, но в последния мач една въртележка ни извади по голова разлика. В “Етър” играх до 1980 г. с едногодишни престои в “Локо” (Сф) и “Ботев” (Вр). После по две години бях в Павликени и Елена и на 38 години прекратих кариерата си”, спомня си Цеката.
Той признава, че всичките си голове изживявал по един непринуден начин. Дори изпадал в комични ситуации – в приятелски мачове по навик тръгвал да бяга от радост, а никой не го гонел да го прегръща… На въпроса кои голове не може да забрави, изброява първия си гол – срещу “Ботев” (Пд) с екипа на “Локомотив”. През 1970 г. етърци бият ЦСКА с 3:2, победният му гол е в самия край на мача.
Влизането в “А” група било голямо събитие, няма да забрави първата среща с “Левски” в елита, стадионът бил препълнен – 40 000 зрители.
“Бяхме едно поколение, което се изяви и след футбола. Георги Василев стана голям треньор, Стоян Коцев и Стефан Грозданов – също. Георги Илиев (Креката) бе в чужбина, Стефан Чакъров стана изтъкнат съдия. Аз твърдо реших, че след футбола не мога да придобия по-добра слава и за да не ме дюдюкат хората като треньор, не поех в тази професия.”
Димитър Цеков е категоричен, че докато звания като “майстор на спорта” са се давали, то “голмайстор на “Етър” на всички времена” е заслужено с пот и голове, но е категоричен, че няма нищо вечно и ще се радва, ако някой подобри рекорда му.
Анатоли ПЕТРОВ, сн. архив