Историята на една колекция

“Янтpa ДНЕС” пpoдължaвa пopeдицaтa зa бoгaтaтa кoлeкция нa Вeceлин Кoмитoв, пpeдcтaвeнa oт caмия нeгo. Днeшнитe peдoвe ca пocвeтeни нa приятелството му с Жоао Хавеланж. Човек, допринесъл много за развитието на футбола по целия свят, “той прекарваше в самолетни полети по 200 дни в година за да посети всички страни членки на ФИФА” – господин Жан-Мари Фаустин Годефройд или “Жоао” Хавеланж.
“За първи път уважих г-н Хавеланж за рождения му ден през май 1994 г. По-късно, след като Бразилия спечели световното първенство по футбол, аз имах основание отново да го поздравя за голямата победа на неговите сънародници. Така 20 години си кореспондирах с най-влиятелния човек на световния футбол – президента на ФИФА, до 26 април 2014 г.”, казва Веселин Комитов. Ето какво пише Хавеланж в последното си писмо до него:
“Cher ami Monsieur Komitov – за съжаление, аз вече нямам условия да отговарям, предвид възрастта ми. Нашите писма винаги са били много любезни и много чувствителни. И сега, когато съм почти на 100 години, вярвам да разберете моето решение.
Уверявам Ви в моите благодарности, с най-добри чувства: Жоао Хавеланж (подпис)”
Колекционерът признава, че трудно се е примирил с това, след като има толкова много от хубави, по-хубави спомени от една наистина приятелска и искрена кореспонденция. През всичкото това време Веселин Комитов е получил 57 писма и пратки, отделно 42 снимки с автограф и посвещение от рода на “Cher Monsieur Komitrov avec amitiй” – “To My Dear Friend Vesselin Komitov”. Получава и голямо уважение и признание през годините: защото през 2005 г. Хавеланж го кани на сватбата на внучката си, защото при посещението си в България специално го уведомява предварително, защото 20 г. великотърновецът получава месечния официален бюлетин на ФИФА под номер Е/1, веднъж годишно получава FIFA Directory и най-вече защото Хавеланж му доставя възможността чрез огромен снимков и литературен материал да се запознае най-подробно с бразилския футбол.
“Най-много съм доволен, че ме научи как да контактувам с личности от неговия ранг, за да бъде всичко ОК. Например, въпреки стабилните ни контакти, никога не съм си позволявал да искам скъпи неща или да му досаждам, винаги съм оставял той да прецени какво да ми изпрати. Все пак имам нещо много стойностно, което ми е изпратил – жълтата фланелка на Роналдо с № 9 и снимка с автограф.
Първото нещо, което получих, бе малка пратка с благодарствено писмо, с поздравителен адрес за четвъртото място на България, няколко значки, ключодържатели, голям флаг и официален швейцарски часовник на ФИФА. Ще си позволя да затвърдя моето възхищение от чудесните ни отношения със следното – г-н Хавеланж не само ме уведоми за гостуването си в България през май 1997 г., но много бързо след това ме информира, че е настъпила промяна и директно ще лети за Турция. В друго писмо от 22 април 2004 ме помоли да поздравя проф. Иван Славков”, разказва Веселин Комитов.
Той е много огорчен от критиката, която се изсипа по адреса на Хавеланж, счита го за несериозно и че напоследък е модерно известни хора – ръководители да бъдат замесвани в различни афери. Жоао Хавеланж си отиде на 16 август м.г. в Рио де Жанейро на стогодишна възраст и Комитов съжалява, че при тази объркана ситуация не е могъл да изкаже съболезнования на семейството на неговия голям спортен приятел.
Личността на колекционера кореспондира с предметите, които притежава, казва г-н Комитов. Образът, който той получава, начинът, по който се свързва с времето, и отношението му към желания предмет характеризират неговата личност. Една от основните “черти” на истинския колекционер е голямата дискретност, онзи малко мистериозен израз на човек, който много знае, но малко говори. “Тези подробни обяснения може да са полезни за последователи колекционери – мисля, че ако преди 40 години имаше някой да напише и помести нещо подобно в пресата, сиреч нещо като препоръка за дейността на колекционерите, то моите разбирания можеха да вземат друга посока. Да живее “колектоманията”!”, завършва Веселин Комитов.
(следва)
Анатоли ПЕТРОВ