Легендата два пъти играе за сборния световен отбор

58 години навършва в понеделник една от легендите на “Етър” и родния футбол – Илиян Киряков. В последните години с присъщата му скромност той често остава извън “светлината на прожекторите”. Няма да го видите да държи речи и да реди спомени, да напомня сам за футболните си изяви. А има какво да разкаже! Един от “великолепната петорка” на “болярите”, дала значим принос за четвъртото място на Световното в САЩ, почетен гражданин на Велико Търново. И още много-много славни изяви по футболните терени в богатата си спортна кариера.

В навечерието на рождения му ден дойде и една новина, която бе приветствана от всички великотърновски фенове. Илиян Киряков се завърна да работи в родния “Етър”. Той получи покана от председателя на УС Любомир Филипов и клубната управа и прие работата като треньор в Детско-юношеската школа на клуба. Ще бъде методист на 14-годишните и 15-годишните юноши, както и ще води “Етър” U15 заедно със Свилен Василев. Има много какво да даде на младите играчи, защото футболът за него е наистина прочетена книга.
Илиян Киряков е роден на 4 август 1967 г. в Лесичери. Шампион на България с “Етър”, носител на Купата на БФС, два пъти бронзов медалист. Избран за най-добър футболист в българското първенство през шампионската 1990/1991 г. В “А” група с етърци има 168 мача и 15 гола. С успех играе и в ЦСКА, в Испания, Кипър, Шотландия. Бронзов медалист в Испания с “Ла Коруня” и в Шотландия с “Абърдийн”. За националния отбор на България има 57 мача и 1 гол. Участва на СП-1994 в САЩ, където е един от четвъртите в света, и на ЕП-1996 в Англия.
Талантът му обаче блясва още в ранна юношеска възраст, като през 1983 г. печели бронзовите медали в първенството с юношите младша възраст на “Етър”.
Неизменен титуляр е в националните юношески гарнитури. За юношеския национален тим на България до 18 години има 24 мача и 8 гола, за младежкия до 20 г. – още 8 мача и 1 гол. Илиян става капитан на българския национален отбор за юноши до 20 години и го води на Световното първенство в Чили през 1987 г., където “лъвчетата” достигат до престижен четвъртфинал. В отбора тогава са още Емил Костадинов, Антон Велков, Иво Славчев, Димитър Трендафилов, Валентин Дъртилов, Радко Калайджиев, Сашо Димов, Мариус Уруков, Стойчо Драгов, Пламен Петков…
Следват внушителните 37 мача и два гола за младежкия национален отбор, има мачове и за Олимпийския отбор на България.

Малко хора обаче знаят, че Илиян за малко не се разминава с футболната кариера за сметка на …вдигането на тежести. Баща му обаче се намесил и настоял за футбола. “Влязох в спортното училище във Велико Търново. Кандидатствах с футбол и ме приеха от първия път. На изпита обаче дойде един треньор по щанги и каза, че в мен има много потенциал за този спорт. Бях нисичък и набит. Баща ми обаче му заяви: или ще тренира футбол, или си го прибирам обратно на село”, разказва Илиян Киряков.

Когато стават трети в България с “Етър” при юношите през 1983 г., го викат за първи път в националция отбор до 15 години. “Класирахме се за европейско, а после и за световно. Бях капитан на младежкия национален отбор на световното в Чили през 1987 г. В мъжкия отбор на “виолетовите” дебютирах едва 17-годишеин. Щом са ме приели големите играчи още на тази възраст, явно добре съм се справял. Балъков вече бе в отбора още от 16-годишен”, спомня си легендата.
Киряков казва за шампионската титла на “Етър”, че това е върхът на възхода по времето на Георги Василев. “Всичко започна още две години по-рано, когато два пъти поред взимахме бронзовите медали. Титлата беше върхът в нашата работа, треньорът Георги Василев извлече максимума от нас. “Етър” стана шампион с футболисти, които дотогава в България никой не беше чувал. Нямам най-ярък спомен, защото всичко стана постепенно, но всички се радвахме много”.
Става първият победител в анкетата на “Меридиан мач” (тогава “Меридиан спринт”) за най-добър футболист в първенството. “Да, получих няколко награди в този сезон, това беше голямо признание за мен. Гледам, че от 30 мача през сезона не съм играл само 12 минути. Но не можах да играя с “Етър” срещу “Кайзерслаутерн” за Купата на европейските шампиони, защото още същата година ме забелязаха на мач със “Славия” и се стигна до трансфер в “Депортиво” (Ла Коруня).”
Спомените му оттам са невероятни. Според Илиян испанското първенство е едно от най-добрите в света, а тогава там играели Марадона, Уго Санчес, Бутрагеньо, Субисарета, Куман, Ромарио… В края на първата година именно с гол на Киряков “Депортиво” (Ла Коруня) успява да се спаси и остава в Примера дивизион. “На следващата бяха привлечени Бебето, Мауро Силва, Джукич, а имаха право само на трима чужденци и за мен бе трудно да играя титуляр. Затова се наложи да си търся нов отбор, защото Димитър Пенев държеше в националния отбор да играят само титуляри, конкуренцията тогава беше много голяма. Отидох за една година в “Мерида” и така дойде 1994 година… След триумфа в Щатите обаче се върнах в “Етър”, където направих 8 мача и ме привлякоха в ЦСКА. Георги Василев ме покани да отида с него в “Анортозис”, който беше шампион на Кипър. Играхме в плейофи за Шампионската лига срещу “Рейнджърс”, малко не ни достигна да влезем в групите. Загубихме в Шотландия с 1:0 в края на мача, а у дома направихме 0:0”, връща се назад във времето халфът.
Направили много силен сезон и го поискали от “Абърдийн”, като платили половин милион за правата му. Четири години играе с успех в Шотландия.
Киряков обаче пропуска знаменития мач на “Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 г. поради контузия. Мача следи с обаждания по телефона. “По време на срещата с Франция бях в Мерида, Испания. Тогава нямаше интернет и мобилни телефони и се обаждах по телефона до България, за да следя срещата. Последните няколко минути бях постоянно на линията и когато дойде крайният сигнал, първото, което направих, беше да отида да купя почерпка и се събрахме с моите съиграчи от Мерида”, разказва българинът.

За САЩ-94 твърди, че в отбора са си вярвали от самото начало. “Бяхме лидери в своите клубове в чужбина и успехът ни не беше случаен. Не играх в първия мач с Нигерия, влязох като резерва срещу Гърция и Аржентина, а от следващите двубои вече бях титуляр. Много неща се изписаха за нашето участие, имаше и доста неистини. Изкараха ни, че сме отишли на екскурзия, че сме стояли само по басейните и сме яли и пили. Няма как да си професионалист и три дена преди мач да правиш такива неща. Но ние си вярвахме. Дори имаше хора, които преди мача с Мексико се питаха: с кого ли ще играем после…”
Премията му за четвъртото място в Щатите обаче изгоряла. “Не само моята, но и на още трима души от отбора. Един наш приятел от Швейцария ни посъветва да си внесем парите в местно финансово сдружение. Не беше банка, а нещо като брокерска къща, която впоследствие се оказа, че е финансова пирамида. Тя фалира и аз така и не успях да се порадвам на парите, камо ли да ги оползотворя. Имахме документи, но след като тръгнахме да си търсим парите, нищо не се получи. Какво ли не направихме, какво ли не опитахме, но напразно. Всичко беше приключило. Изключително неприятен момент, тъй като сумата не беше малка… Имах планове, но поради лошото стечение на обстоятелствата останаха нереализирани”, споделя Киряков.

Два пъти българският халф е играл за сборния световен отбор. Това е по време на “испанския” му период, като и двата благотворителни мача са в Барселона. Вече не помни подробности, но се сеща, че в отбора са още Ромарио, Валдерама, Игита, Куман, Ривалдо, треньор им е Йохан Кройф.
Не една и две са световните звезди, срещу които е играл – Уго Санчес, Бернд Шустер, Мичел, Лаудруп, Пол Гаскойн… Най-голямото име обаче е това на Диего Марадона. “Беше през 1992 г., ако не се лъжа. Играех в “Депортиво”, а Диего бе част от състава на “Севиля”. Мачът беше за Купата на Краля, а ние спечелихме с 3:1. Но Марадона се представи блестящо, въпреки че паднаха. Помня, че като вземеше топката, все се случваше нещо интересно и хубаво. Истинско удоволствие и наслада за публиката и много неприятности за съперника. Смея да твърдя, че това е най-великият футболист, срещу когото съм играл. Този човек нямаше спиране. Топката сякаш беше залепена за обувките му с някакво вълшебно лепило. За щастие излязохме победители в мача срещу Марадона”, разказва Киряков.
След края на кариерата си работи като треньор в Кипър и у нас, като дълго време бе в треньорския екип на “Етър”. Сега вече работата му ще бъде в школата.
Илиян има две деца – дъщеря Елена и син, който носи неговото име. Той бе футболист в юношеските си години, но животът го прати в друго поприще. А в професионалния футбол има само един Илиян Киряков.
Анатоли ПЕТРОВ