Димитър Байдаков – за дългия несбъднат път към мечтаните голове в елита

“Барселона” ще гледа Байдаков – с това заглавие излезе “Янтра ДНЕС” преди 18 години. И това не е опит за шега. Днешният утвърден нападател тогава бе ученик в 5 клас на ОУ “Бачо Киро” и бе финалист в кампанията “Жилет”, като бе избран от самия Стоичков. За малко не се случи отиването му в Барселона. Както не се осъществи влизането му в първия отбор на “Левски”. “Сините” от своя страна пък спряха отиването му в италианския “Лече”. Днес мнозина вече са забравили тези факти, а Димитър Байдаков, който преди седмица навърши 30 години, играе в третодивизионния “Локомотив” (ГО). За това как не се осъществи една обещаваща кариера ще стане дума в следващите редове. Причините той продължава да търси и днес, а логично обяснение наистина няма.
Димитър Байдаков е легенда на “виолетовите”. Става въпрос за неговия дядо, чиито имена носи. Байдаков-старши е един от възстановителите на “Етър” през 1957 г. и част от отбора при първото му участие в “Б” група. После става треньор и е първият в историята на клуба, извел етърци (юношите старша възраст) до медали. През 1974 г. печелят бронзовите отличия в първенството. Именно той запалва внука си по футбола.
“Дядо ми и баба ми ме отгледаха, още от малък родителите ми ме оставяха при тях. Баща ми работеше в Интерхотела, по 15 часа беше на работа, майка ми ходеше на нощни смени. Покрай дядо си бях навсякъде с топката – по стадионите, на морето… Водеше ме на стадиона, работеше с мен индивидуално. Имаше една сгурия, нареждаше колчетата, дрибъл, жонглиране…”, разказва Байдака. Дядо му го водел да тренира при по-големите под ръководството на Петър Хараламбиев, на Петко Миланов.
Организиран футбол започнал във втори клас при Ивелин Младенов, почнал да играе с по-големите. Винаги е бил нападател. Точно тогава идва и първият кастинг на “Жилет” през 2005 г. “Отидохме с дядо ми в Русе, имаше близо 5000 деца от цяла Северна България. Направих 87 крачета, но най-бързо минах дрибъла. Разделиха ни после на отбори. Стоичков и Киряков наблюдаваха. Харесаха ме и 60 души отидохме в София”, спомня си Байдаков. От тях избират 24 и на лагер-сбора, където идва и Бегиристайн, трябва да определят 11-те за едногодишно обучение в “Барселона”. Нападателите обаче са много и на великотърновеца му казват, че трябва да играе като десен бек, за да остане. Заиграва, но накрая отиват други, а Байдаков все пак е доволен, че е стигнал до самия финал.
Минава през “Ботев-Бали” (Дебелец), след което е приет в Академията на “Литекс”. По онова време попадането там е много престижно, но се оказва, че техният набор няма официални мачове. След няколко месеца младият нападател напуска и днес отчита, че може би това е било грешка. Но и изкушението е голямо, защото е поканен на проби в “Левски”. Байдака е фен на “сините” още от малък, както и на “Манчестър Юнайтед”. Започва да учи в столицата и да играе за юношите на “Левски”, където е до 11 клас. Викат го и в националния отбор, бил е на 4 лагер-сбора в чужбина, където е заедно с Тодор Неделев, а със сегашния халф на “Етър” Янко Ангелов в “Левски” са в една стая.
“По това време ме поискаха от “Лече”, дойдоха за мен и Божидар Васев. От “Левски” не ме пуснаха, съгласихме се с баща ми и смятам, че беше голяма грешка. Три години изкарах на “Герена”, но после стана разправия, защото не искаха да ми поемат хотела. И аз отидох в “Славия”, разказва Байдаков. Там става голмайстор на 19-годишните, но разбира, че няма да премине в мъжкия отбор.
Следва завръщане във Велико Търново и надеждата, че ще пробие в “А” група с виолетовия екип. Цанко Цветанов го взима в “Етър 1924”, дебютира в елита и изиграва 4 мача, но не го взимат за зимния лагер в Турция и не след дълго напуска. Минава през “Несебър” и през лятото Сашо Ангелов го привиква във възстановения “Етър”. Пак започва пътя към професионалния футбол, в 45 мача нанизва 29 гола. Но през 2015 г. отива в “Локомотив” (ГО). Влизат в мечтаната “А” група като трети в класирането на втория ешелон заради увеличаването на групата. “И Ангел Червенков ме освободи, така и не заиграх в елита, а бях на 24 години – в прекрасна възраст… Отидох в “Любимец” и после – надолу… Като те завърти “В” групата и няма излизане”, казва Байдаков. Пак минава през “железничарите” и през 2019 г. заиграва в новосъздадения дублиращ отбор на “Етър”.
Става лидер на отбора, за един сезон прави 18 гола и 10 асистенции и идва поредната надежда, че ще го извикат в първия отбор. Пак не се случва и отново отива в “Локо” (ГО), където е до днес. Така по три пъти вече е бил в “Етър” и “Локомотив”. “В Горна Оряховица нещата са добре, отборът ни е на ниво “Б” група, откриха новия изкуствен терен, не знам само финансирането как ще е. Доволен съм, събрахме се все бивши играчи на “Етър” – Венци Димитров, Ивайло Тодоров, Георги Колев, Красен Трифонов, Явор Генчев, Даниел-Виктор Кънчев, Александър Узунов, Джихат Кямил… Там ни подадоха ръка. Всички играем и едновременно работим”, казва Байдака. Добавя, че не играе за пари, а да се забавлява. Но според него съдиите ги режат редовно, спестяват им дузпи и ако се играеше честно, щяха да са първи.
За никого не е тайна, че често претендира за дузпи срещу него. “Някой път може да съм преиграл, тогава нямам претенции, но и когато ги има, не се свирят. За цяла есен свириха само една дузпа срещу мен”.
Междувременно Байдаков вече стана полицай, отскоро работи в Охранителна полиция. “Изкарах 6 месеца школата в Казанлък от юни до декември. Благодарен съм на Анатоли Александров, който е началник на участък в Килифарево. От “Локомотив” се съгласиха да идвам само за мачовете, за да помогна на отбора. Но не съм спирал да тренирам, вечер се натоварвах напълно. Налага се да съчетавам нещата на два фронта, благодаря на треньорите на “Локо” (ГО), че проявяват разбиране”, споделя Байдаков.
Сред най-добрите футболисти, с които е играл в кариерата си, посочва Тодор Колев и Диян Христов. Негов кумир още от детските години е Кристиано Роналдо. “Това е примерът – тренировки, отношение към футбола. Може да го упрекват, че е егоист, че играе за пари. Вече приключва с големия футбол и все пак фигурата му е поддържана. Футболът се измени, всичко стана сила и издръжливост, техниката отива на по-заден план. Искат се ръстови млади играчи”, анализира нападателят.
Отчита, че и самият той вече не е в първа младост, но не смята скоро да спира с футбола. “Всеки ден бягам, тренирам, колела, фитнес, хранене. Физически съм най-подготвен, играя с двата крака, имам прилична скорост. Мисля, че съм стандартен футболист за между “В” и “Б” група в момента. Неотдавна по медиите излезе невярна информация, че се отказвам”, казва Байдака.
И споделя, че никога в кариерата си не е правил проблеми, но по необясними за него причини го “секат”. “Великотърновец съм, но в Горна Оряховица ни подадоха ръка, не само на мен, но и на много други. Нямам претенции нито към “Етър”, нито към “Локомотив”, а към отделни хора, които направиха така, че да не се реализирам”, добавя Димитър Байдаков. И смята, че има още какво да даде на футбола.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив