Брутално съдийство лишава “Етър”от титлата балкански шампион

Публикувано на чт, 25 юни 2015
547 четения

За постигнатите от “Етър” успехи – за шампионската титла, купите и медалите, за паметните мачове със “Сао Пауло”, “Интер”, “Кайзерслаутерн”, е писано много. Спомените за тях все още са живи за хората, били свидетели на успехите, по-младите пък ги знаят само от съхраненото от историята и запазените видеокадри. Това са мигове – безценна част от богатата “виолетова” история.
Има обаче и битки, за които не е писано толкова много. Една от тях е тази, в която брутално тенденциозно съдийство лишава “Етър” от званието Балкански клубен шампион.
Есента на 1992 – само година от запомнящите се двубои с “Кайзерслаутерн” за КЕШ. “Виолетовите” този път представят страната в турнира за Балканската клубна купа, като се играе отново по системата на директната елиминация. Първият съперник е турският “Кършиака”. Етърци явно подценяват противника в първия мач в Измир, където губят тежко с 1:4. На реванша на стадион “Ивайло” обаче те са пределно мобилизирани и само за час игра довеждат нещата до необходимото им 5:1. Головете бележат Сашо Димов, Спас Спасов, Кънчо Йорданов, Велин Кефалов и Георги Попиванов.
Така “Етър” отстранява елитния турски тим и се класира за полуфинала, където се среща с един от челниците на румънското първенство “Дачия Унирея”. В първия мач на 20 октомври 1992 г. етърци повеждат с 2:0 с попадения на Димов и К. Йорданов, но до края гостите връщат един гол за 2:1. Авансът не е особено надежден, а реваншът е на 3 ноември в Браила. “Виолетовите” играят борбено и мобилизирано и удържат равенството 0:0, което ги праща на финала за титлата Балкански клубен шампион.
Съперник в него е гръцкият “Едесайкос”, а мачовете са през пролетта на 1993 г. “Етър” надиграва противника и в двата мача, но е брутално и тенденциозно порязан от съдиите, като е на 3 минути от титлата, отнета му по безобразен начин…
Първият мач е на 31 март на стадион “Ивайло”.
В отбора на противника играе добре познатият Христо Колев – Бащата, но контузия не му позволява да участва в срещата. Гърците идват с едва 13 футболисти, тъй като обясняват, че имат 7 контузени играчи! Забъркват невероятен бетон пред вратата си, а и стражът им Николаидис е на висота. Спас Спасов, Цецо Първанов и Гошо Георгиев отправят удари, но без успех. За гостите удар на Скара е спасен от Моргун.
В 65-ата минута защитник на гостите играе с ръка, но румънският съдия Арон Хузу подминава дузпата. Все пак в 88-ата минута идва и радостният миг – Сашо Димов от далечна позиция отправя силен техничен удар и носи победата с 1:0. “Гостите благодариха за приятелския прием и ще се постараели да го върнат при гостуването на “Етър” на реванша. Вярват, че ще ни върнат гола и ще прегърнат купата. Оптимист е и Радия Дойчев, според когото това 1:0 ще е достатъчно”, пише в книгата “Виолетовите на световния футболен глобус”.
“Етър” играе в състав: Моргун, Проданов, Първанов, Гавалюгов, Червенков (46 Кефалов), Йорданов, Георгиев, Димов, Р. Иванов, Спасов, Попиванов (46 Кислов).
Гръцкото “гостоприемство” добре си проличава на реванша на 21 април…
“За 3 минути “Етър” не стана балкански шампион. До 87-ата минута етърци вече държаха ценния трофей, тъй като домакините водеха само с 2:1. И точно тогава албанските съдии Бреке, Брайя и Леска отново прекрачиха прага на футболната логика и човешкия разум… направиха се, че не виждат как двама нападатели на “Едесайкос” се намират на цели 6 метра зад бранителите на “Етър” в положение на очевидна и за децата от стадиона засада. Единият от тях – Скара, прати топката във вратата, пазена иначе сигурно от Атанас Динев, и заветното за албанската съдийска тройка, врекла се на всяка цена на реверанс към домакините, 3:1 най-сетне бе постигнато”, пишат медиите.
Реваншът на 21 април 1993 г. в Едеса тръгва отлично. В 17-ата минута след извеждащо подаване на Сашо Димов на Румен Стоянов не остава нищо друго, освен да порази целта – 0:1! Малко след това Стафилидис използва меле пред вратата и довежда до 1:1, но “виолетовите” имат инициативата.
“Макар и останали за следващите 65 минути с човек по-малко заради червения картон на Кънчо Йорданов, апострофирал съдията), българите скоро ликуваха, тъй като в 35-ата минута Игор Кислов вкара напълно редовен гол. А когато съдиите го отмениха, публиката се смя от сърце. Кощунство! Но и тук не спряха съдийските гаври с “Етър” и футбола изобщо, писано било да се изживее и несъществуваща дузпа в 65-ата минута, от която Чоларидис изведе “Едесайкос” напред – 2:1. И когато със здрава психика и разумно разиграване в защита етърци дочакваха края, за да прегърнат купата, дойде онази 87-а минута…”.
6-метрова засада на двама футболисти не е маркирана и гърците стигат до трети гол, с който заличават пасива си.
“Етър” играе в състав: Динев, Проданов, Гавалюгов, Цветанов, Червенков, Йорданов, Георгиев, Димов, Кислов, Спасов, Попиванов (15 Р. Стоянов, 70 Р. Иванов).
На следващия ден Българската телевизия показва и репортаж от мача, на който явно се вижда скандалното порязване на великотърновския тим.
Още след мача президентът на клуба Павлин Генчев отправя официален протест за съдийството на албанската бригада пред УЕФА и пред румънската федерация, която е организатор на Балканското първенство. Полза, разбира се, няма.
“Болярите” пропускат да прибавят във витрината си още един трофей – на балкански клубен първенец, заради гръцко-албански машинации.
Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново