100 години “Етър”: “Ударник” – отборът, който защитава честта на В. Търново през 50-те години

Публикувано на чт, 8 февр. 2024
113 четения

Иван Бургов

“Етър”, който скоро ще празнува вековен юбилей, не носи това име само 11 години – от 1946 до 1957 г., поради множеството реформи и реорганизации след Девети септември.
На 7 ноември 1944 г. Спортен клуб “Етър” (както и всички организации в страната) избира нова управа и прави обръщение към всички в пресата. “Ние, народните спортисти, иззехме в наши ръце управлението на СК “Етър” и занапред сами ще уреждаме въпросите на народния спорт. (…) Ще се уредят съответните игрища, за да се даде възможност на цялата народна спортна младеж да се развива всестранно”, пише в обръщението.
Обявена е и новата клубна управа: председател Иван Дюлгеров, заместник Тодор Костов, секретар П. Рабатилов, завеждащ футбола е Йордан Петров.
През февруари 1945 г. в повечето градове се създават физкултурни и спортни съвети. Но малко отбори се включват в организираните първенства. През 1946 г. започва да се провежда турнирът за Купата на Съветската армия по системата на елиминиране. Ето и първите околийски първенци на областта: за Велико Търново това е “Етър-Юнак”, за Горна Оряховица “Локомотив” (с. Калтинец), а за Павликени – “Хаджи Славчев”, пише Георги Шопов в книгата си “История на футболното съдийство във Великотърновска област”.
Етърци участват в турнира за купата и на 1/16 финалите гостуват на “Белите орли” в Плевен, като губят с 4:2. И през същата 1946 г. “Етър” престава да съществува под това име. Сформират се два търновски отбора – “Ударник” и ДНВ (Дом на народната войска).
“Ударник” е най-успешният тим в старата столица през това време. През 1951 г. завършва първи в областта с 19 т., следван от другия местен тим ДНВ със 17 т., като групата е общо от 10 отбора. Появява се и трети търновски отбор – “Червено знаме”.
В тези години обаче най-силен в областта е друг “Червено знаме” – от Павликени. През 1953 г. той завършва втори в “Б” група, докато “Ударник” (В. Търново) заема 4-то място. На следващия сезон 1954 г. двата отбора водят оспорвана битка за първото място и влизане в “А” група. Дербито между тях в Павликени завършва 1:1, а във В. Търново – пак без победител 0:0.
“Ударник” играе мачовете си на стадиона в Старото военно училище. Именно от този период са снимките, които публикуваме за първи път. Те са от архива на Иван Бургов, предоставени от неговата дъщеря. Иван Бургов е роден на 30 май 1928 г., а в “Ударник” играе като ляв защитник. През 1956 г. обаче чупи ключицата си и спира с футбола.
“Ударник” печели всички останали 10 домакински срещи в първенството, докато павликенчани правят още едно реми у дома срещу “Урожай” (Ново село). Навън обаче взимат 5 победи, докато “Ударник” само две. Така търновският тим остава втори с 30 т., а “Червено знаме” (Павликени) за пръв и единствен път в историята си влиза в “А” група.
В следващата година В. Търново няма отбор в “Б” група, а през 1956 г. местният “Червено знаме” е едва на 12-ото място. Голямата реформа идва през 1957 г., когато е изоставена ведомствено-производствената система на ДСО по съветски модел и се създават Дружества за физкултура и спорт (ДФС).
Създадени са две “Б” групи – Северна и Южна, като на Велико Търново е предложено място в Северната. Сформиран е тим с треньор Христо Миланов – Рилето, който носи името “Сборен отбор на ДСО – Търново”. На 28 април 1957 г. ръководството му решава да върне на отбора историческото име “Етър”. Представянето на етърци е достойно, в първенството те водят оспорвана борба за второто място (над всички е “Торпедо” Русе) и в крайна сметка завършват четвърти с 34 т., само на 3 от “Спартак” (Варна) и на 1 т. от “Чавдар” (Б. Слатина).
Така на 28 април 1957 г. възкръсва “Етър”!

Анатоли ПЕТРОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново