Янаки Стоилов е заместник-председател на БСП и заместник.-председател на Парламентарната група на “Коалиция за България”.
Той е роден на 8 септември 1958 година във Велико Търново. Завършил е право в Софийския университет. Стоилов е един от авторите на новата българска Конституция.
Преди дни Янаки Стоилов беше лектор на заседанието на Дискусионния клуб “Димитър Благоев – Никола Габровски” към общинската организация на БСП в старата столица, по време на което бяха обсъждани управленските политики на “Коалиция за България”, предстоящите евроизбори и актуалната политическа обстановка.

– Г-н Стоилов, завърши ли българският приход?
– Да, в общи линии е приключил, но веднага искам да отбележа, че ние продължаваме да живеем в този преход. Това означава, че България не е достигнала до състоянието, което е обявено като цел на прехода и като промяна, която е достатъчно добре разбрана от цялото общество.
Успяхме да влезем в НАТО и Европейския съюз. Без да отричаме това, трябва да отбележим, че мнозина наричат прехода злополучен. Ние не само сме най-бедната държава в Европейския съюз, но и сме страната с най-голямо неравенство. Българската икономика загуби голяма част от своя капацитет, закрити бяха много производства, последиците в областта на спорта и културата също са много тежки и трудно можем да върнем предишните си позиции. За това е изключително важно да поставим въпроса за след преходното развитие на България и преодоляване на тази политика, която направи възможни тези резултати на прехода. Това е основният въпрос, който стои пред нас за разрешаване. Нуждаем се от много обществена енергия, за да променим политиката на прехода. Нашият стремеж трябва да бъде хората да си върнат държавата, тя да е добър собственик и инвеститор. Във всяка една криза, през последните 100 години, можем да се убедим, че няма дълбока промяна, която да не е свързана със съсредоточаване на определени възможности в държавата, за да се промени политиката.
– Казвате, че след края на прехода се нуждаем от нова политика, през приемането на нов избирателен кодекс ли трябва да мине тя?
– Няма страна, в която изборното законодателство да е решило основните проблеми. Необходим ни е радикален ляв реформизъм, който да постави на преден план въпросите за ролята на финансовата система, така че тя да работи в интерес на реалната икономика и гражданите. Да бъдат защитени потребителите от монополите и картелите, които са сформирани почти във всички сфери на икономиката и на услугите. Държавата да заеме активна позиция като регулатор, собственик и инвеститор. Тази политика да търси по-широка гражданска подкрепа, за да може тя да активизира критичната енергия и по този начин да достигне до дълбочината на проблемите. В случая става дума за много интереси, които са с голямо влияние, така че не случайно като част от причината за недоволството, освен в реално съществуващите проблеми, трябва да търсим и във всички тези интереси, които се чувстват потенциално засегнати на този етап.
– Какво наследство получихте?
– Ако кажа, че наследството е тежко, това ще звучи банално, но то в голяма степен е факт, и тук въпросът е да бъде направен анализ по отделните сектори, за да може да се установи във всяка една от основните области какво е състоянието. Това обаче трябва да бъде правено не за сметка на действията, които се предприемат в момента от управлението. Защото, образно казано, ако ние сме изправени пред някакъв пожар, не можем да се задоволим да отчитаме неговите размери и загубите, до които той да доведе, а трябва да се намалява неговият обхват и да се решават всички актуални въпроси. Така че може да се направи този анализ и в областта на финансите, здравеопазването, регионалната политика, екологията, където заради действия на предишното правителство се очертава България да загуби част от средствата, които е получила, така че почти няма сектор, в който тези проблеми да не са натрупани, но пак казвам, те за нас не са оправдание, те са само отчитане на реалното състояние, а там, където се констатират злоупотреби, би трябвало да се постави въпросът за отговорността на съответните длъжности.
– Кои предизборни обещания ще ви бъде трудно да изпълните?
– Практиката показва, че освен количеството на изпълнените обещания важно е тяхното качество. Това, което би се възприело като промяна в характера на досегашната политика, а това обикновено са най-трудните въпроси. Ние сме си поставили задача за подготовка за десетгодишна програма за реиндустриализация на страната през първата половин година. Заради тежестта на натрупаните проблеми твърде спешните задачи, които стоят на дневен ред, това не е направено, то през 2014 година ще се работи по нея, а и съществуват възможности да се започнат някой нови производства или да се възстановят изцяло, или частично съществуващи предприятия със смесено участие от страна на държавата и други инвеститори.
Ние имаме задача да променим данъчната система през втората половина на мандата, но засега не срещаме разбиране от другата партия, която подкрепя правителството, а и не съм убеден доколко в самия кабинет това се възприема като безалтернативна задача, но мисля, че този въпрос също стои на дневен ред. Към тези ангажименти мога да посоча и промяна в състоянието на здравеопазването, където нещата не се и налага да бъдат коментирани поради тежкото състояние, и второто заради уродливия характер на установилата се през последните години система, която няма как да бъде реформирана. Тя трябва да бъде стабилизирана и преобразувана, за да работи в интерес на хората. Имаме задача да се промени моделът на финасиране и в земеделието, така че да бъдат подпомагани преди всичко по-малките земеделски стопанства и за това вече съществуват възможности по линия на европейската политика на разпределяне на субсидия. Това са трудни и важни задачи, които се отличават от предишния управленски период.
– Г-н Стоилов, освен от политическите ви опоненти, сегашното правителство търпи критики и от вашите?
– БСП винаги е била най-откритата партия, поне от влиятелните политически сили. Голямата част от дискусиите, които засягат нашата политика, се водят не само в нашите организации, но и в обществото. Това не е нещо, което трябва да ни смущава. Важно е да поставим на преден план основните управленски проблеми и по-тях да се развиват тези дискусии, а те да не са продиктувани от други мотиви, и върху тяхното решаване да влияят други фактори. Критиката е част от живота на всеки демократичен политически организъм и към нея трябва да се добавят и способностите, които имат различните участници в тази дискусия, освен да назовават проблемите и да предлагат решения, които съответстват на интересите на хората, от които получаваме подкрепа.
– Повече от 150 дена протестите не спират?
– Не беше изненадващо, че след лятната вълна на протести ще има и есенна. Тя донякъде разнообрази формите, но почти с нищо не даде нови послания и може би парадоксалното е, че недоволството, което се излива, е заради това, което ставаше редица години. То не може да бъде насочено само към сегашното управление, дори бих казал, че има редица опити, които показват, че сегашното управление ревизира част от въпросите, които предизвикват недоволството на хората. Това трябва да стане с политиката, за която говоря, а не с някакво преиграване на прехода, което, първо, е невъзможно и второ – то не може да се основава на политика, която ни е довела до тези резултати. Това го казвам за хората, които имат по-трезво отношение и които могат да гледат по-напред, защото много от формите на протестите представляват някакъв римейк на сюжети, които сме наблюдавали още преди 20 години, колкото и някой от тях да се опитват да се разнообразят с един динамичен и артистичен пърформънс. Той не носи заряда на истинското недоволство и способността то да застави всяка една власт да решава конкретни проблеми като част от общия стремеж да се оздрави българската политика и тя да бъде зависима от гражданите, а не от определени икономически кръгове. Те трябва да издигнат лозунг за национализация на приватизираната през изминалите години политика.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ