Да поговорим откровено за образованието
Казвам се Ивайло Братоев. Учител с 30-годишен стаж. Специалист по български език и литература, английски език, физическо възпитание и спорт, гражданско образование, синдикална култура, теория и история на киното. Работя в СОУ “Георги Раковски” – В. Търново.
Позволявам си да нахвърля няколко свои мисли по въпросите на образованието, тъй като уважавам дясномислещите хора, хората с морал и открита позиция, като господин Стефан Михайлов. Работата ми като представител на синдикалната организация към КТ “Подкрепа” – В. Търново (2000-2007 г.) ме постави в центъра на образователните проблеми, чувствам се част от тях и тяхното решение, длъжен съм да дам своя принос на Движение “Царевград за Велико Търново”, които се обърнаха към мен. Отговарям с уважение!
Ситуацията е тежка. Гангрена е обхванала цялостния организъм на българското образование. Все още има шанс, но е нужна оперативна намеса. Новият Закон за предучилищно и училищно образование може и да даде положителен резултат, но не е сигурно. Отново работим на парче.
Образованието (средното) е консервативна институция – колкото по-малко се бута, толкова по-добре. Резултатите не се виждат веднага. Трябва търпение. Реформа (така ме учеха моите учители по демокрация – Ж. Желев, К. Тренчев, П.Стоянов) е нещо, което трябва да бъде по-добро от предходното… Не съм напълно сигурен, че сега е така… Дано да бъркам.
Но…конкретно:
Първо, но не по важност – нужна е коренна промяна при провеждането на директорските конкурси – сега корупцията е тотална, хората се знаят предварително, “правилните хора” си плащат, след което си “избиват” парите. Това по своята същност е един омагьосан кръг, от който няма излизане. Според мен мандатност 4+4 години е (бе) един правилен вариант, но властимащите явно не мислят така… Така наречените Директори трябва да бъдат поставени на стрес-тестове, на практика да решават възникнали казуси в извънредна ситуация, да са хора с управленско мислене, които могат да работят с хора, да обичат децата, да имат по-голяма самостоятелност при вземане на решения, а не по цял ден да пишат отчети до началниците. Такава бюрокрация и бумащина не се помни от години…
Учителите са поставени в комична ситуация. През повечето време те се стремят да се харесат на директора (по всякакви начини), пренебрегнати от обществото, унищожавани от учениците (и техните родители, вероятно). На тях не им остава физическо време да се самоусъвършенстват. Професията толкова е девалвирала, толкова е станала непривлекателна през последните 26 години, та не 10%, а тройно увеличение на трудовите възнаграждения няма да обърне погледите на младите хора към нея. Другото театър – но много ниско качество. Не мога да се съглася, че трябва да ухажваме (професионално) само младите учители, а пък да забравим по-възрастните си колеги, които са отдали здравето си за тази благородна професия…
Еднакво отношение от страна на държавата и на общината към отделните учебни заведения е безспорно нужно. В тях работят педагози, завършили нашите университети, подобни квалификации и образования, децата са общи (макар и с различни претенции), но отношението не е… Някои от училищата във Велико Търново са постоянно в полезрението на общината, другите може и да са забравили,че ги има…
Категорично трябва да се ускори строенето на спортни площадки, затревени игрища, плувни басейни, да се модернизират физкултурните салони, да се подобри качеството на столовото хранене, да се изградят стаи за истински отдих (децата не са работи). Нужна е промяна в статута на училищните лекари и фелдшери и те да имат по-големи правомощия при вземането на бързи решения със здравословното състояние на децата. И да се върнат стоматолозите в училищата – положението със зъбите на децата е отчайващо…
Смятам за изключително важно да се премахне порочната политика – “парите следват ученика”, тя облагодетелства големите школа, малките страдат. Освен това е и една от причините за немалкия брой “мъртви души” (не обичам този израз) в училищата. Някои от учебниците трябва да се пренапишат – стилът е ужасен, натруфен, претенциозен и напълно непознат за нивото на нашите ученици. Това ги отблъсква. Броят учебници по един предмет може и да е повече от един – това не е от толкова голямо значение.
Дали дуалната система ще проработи и в България – скрито се надявам… Освен добре звучаща теория – трябва и наличие на промишлени предприятия, в които да се практикува. Като в Германия.
Друг проблем – все по-ширещата се наркотична зависимост при голяма част от учениците – не се ли преборим, ще ги загубим, ще опропастим живота им с нашето бездействие, с гледането отстрани. Във връзка с компютърната зависимост на нашите ученици твърдя, че трябва да се намери фактор, еднакъв по сила със споменатия проблем, а това е единствено спортът, активното спортуване, ежедневно, приятно, достъпно, безплатно… В тази връзка е хубаво директорите на училища да върнат ежедневната физзарядка преди часовете. Здравето на децата е застрашено, те са болни, затлъстели, хранещи се нецелесъобразно… Часовете по физическо не достигат…
Нашите ученици са граждански (не само функционално) неграмотни. Те не могат да реагират правилно и бързо при екстремни ситуации. Ежемесечно отиграване на такива ситуации (реално,без предварително предупреждение), би решило въпроса. Символите на дадено училище трябва да се пазят, да се чисти и знамената да се развяват целогодишно пред сградите. Това учи на патриотизъм!
Но както Стефан Михайлов често казва, каквото и да решиш да правиш, всичко опира до пари. Общинските, както и държавните учебни заведения са зависими от процента БВП, който се гласува от Парламента всяка година, след като това бива съгласувано на отраслов съвет между работните групи на МОН и трите представителни синдиката. За съжаление при 4,3% през 2006 г., той е намален до 2,9 % сега, което е абсолютно недостатъчно и се отразява на делегираните бюджети на училищата. Тук възниква и един друг проблем – при големите училища той е напълно достатъчен (пр. 1000 ученика х 1300 лв. – 1 300 000 лв.), но при малките такива недостигат средства. Това кара дректорите да правят всякакви “магии”, за да “вържат” бюджета, така че да стигне за цялата учебна година… Ето защо трябва моментална промяна в методиката на разпределение на финансовите средства, така че да има наистина реален свободен достъп и равноправни условия за всички деца на България. Защото нали всички правителства и общински ръководства твърдят, че образованието е техен приоритет… За съжаление – само на думи!
Нашата професия е прекрасна, но трябва и разбиране от страна на обществото, трябва и уважение към тежкия ни еждневен труд от страна на общинското и държавно ръководство!
Ивайло Братоев – старши учител в СОУ “Г. Раковски”, Велико Търново, по БЕЛ и АЕ. Награден с грамота “Неофит Рилски” през 2006 г. от министъра на образованието за особени заслуги в областта на образованието
