Цветан Симеонов е роден на 2 март 1955 година. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации по гражданско право във Великобритания, САЩ, Австралия и Нова Зеландия, по международен арбитраж и по патентно право. Специализирал е и трудово право и социални отношения в Международния център на МОТ в Торино. Владее английски, руски и испански език. От 1981 г. започва работа в Българската търговско промишлена палата. Преминава през цялата йерархична стълба и от 17 юни 2009 е избран на поста председател на Управителния съвет на БТПП – най-старата действаща работодателска организация в България, създадена през 1895 година.

Член е на Борда на директорите на Бизнес съвета на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Председател е на Асоциацията на балканските търговски палати. Член е на Консултативния съвет за насърчаване на малките и средни предприятия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма от 2010 г. Член е на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС към министъра по управление на средствата от ЕС от 2011 г. Член е на Националния съвет по трудова миграция към министъра на труда и социалната политика от 2010 г. Член е на Държавно-обществената консултативна комисия по въпросите на превенцията на престъпността към МВР и на редица други обществени съвети.

– Г-н Симеонов, каква е оценката на бизнеса и на Българската търговско-промишлена палата за политическата обстановка в момента в страната? 
– Направихме наше проучване, което показва, че бизнесът се отнася изключително негативно към напрежението, което се създава и към неопределеността от това какво ще се случи и най-вече от развитието на нещата. Школски пример е, че за да привлечем инвеститори и да насърчим вземането на решения за разширяване на вече съществуващи инвестиции, трябва да има спокойна политическа обстановка, предвидимост в по-дългосрочен план. Инвестицията не е като отделна сделка. Инвестицията е вложение на много пари и усилия с дългосрочен ефект.
– Политическата криза как се отразява върху българската икономика?
– Отчитайки статистиката за инвестициите, направени през последната година, ще се види, че много от решенията се отлагат или изобщо не се вземат. Имаме чувството, а и информация, че някои от инвеститорите дори обмислят, ако са имали инвестиционни намерения за България, да отидат в друга държава. Затова сме с желанието да не се нагнетява напрежение, а да се използват нормалните методи в политиката.
– Кои са най-добрият и най-лошият сценарий за развитие на политическата ситуация от гледна точка на бизнеса? 
– Не бихме могли да обсъждаме политически сценарии. БТПП работи и е конструктивен партньор, но същевременно и опонент на всяко правителство. Нашите реакции са предвидими. Стъпката, която се предлага, е в полза на бизнеса, може да се очаква подкрепа от нас, и обратното – ако дадено предложение не е съобразено или не е направена оценка на въздействието му, БТПП дава отпор. Напоследък е това доста срещано явление да се правят предложения за промени в законите без оценка на въздействието.
– Бихте ли посочили примери за законопроекти, подготвяни на сляпо, за които най-старата работодателска организация у нас няма да даде подкрепата си?
– Последният пример, за който се сещам, е намерението от догодина минималната работна заплата да стане 340 лева. Ако ги попитате министрите какво ще бъде въздействието от това решение, аз се съмнявам, при цялото ми уважение към експертите в Министерството на труда и социалната политика, че ще могат да ви отговорят. Ние, изследвайки предишните повишения на МРЗ, от сега можем да ви кажем, че не всички скокове в безработицата в България са били свързани с вдигането на МРЗ, но няма случай, когато минималното възнаграждение да е увеличавано и да няма моментално отражение в ръст на безработицата. С това се прави най-лоша услуга на най-ниско квалифицираните работници в частния сектор, които не могат да си изкарват парите с липсата на умения при тази интензивност на труда.
– Това означава ли, че не подкрепяте увеличението на минималната работна заплата? 
– Не го подкрепяме, не от чист инат, а заради това, че ще доведе до нова безработица. Този, който е с добра квалификация, той си получава оценката в работната заплата. Много грешно и дразнещо е, когато хора от Министерството на труда и социалната политика излязат по телевизията и кажат: прагът на бедността се качва, трябва да повишим и минималната работна заплата. МРЗ не е минимална помощ за бедни, а е заплата, която трябва да се изработи.
– Как ще коментирате факта, че действително прагът на бедност се увеличава, същевременно изследване на КНСБ показва, че всеки четвърти наемен български работник е работещ беден?
– Това е въпрос на гледна точка. Ако се гледа същата статистика, можем да заключим, че останалите три четвърти български работници са добре платени за труда си и са над прага на бедност, а някои от тях са и със значително високи заплати.
– Как се отнасяте към понятието работещ бедняк – човек с неголям чист доход от 352 лева?
– Пътят за увеличение на доходите не е в държавните помощи, които идват от данъците на добре работещите фирми. Ако тези пари бъдат оставени във фирмите, те знаят какво да правят с тях и ще създават още работни места, а държавата им ги отнема и ги раздава на хора, които не са заинтересовани да подобряват квалификацията си. В Международната организация на труда се говори за достоен труд. Аз самият съм възпитаван в това, че няма срамна работа, карал съм и ръчна количка на селскостопански бригади. Недостойно е да се краде. Усилията трябва да се хвърлят в това да се повишава квалификацията на хората, да им се обясни, че парите трябва да се изкарват, а не да се раздават наготово. Това е истината, всичко останало е неустойчиво.
– Синдикатите настояват от догодина да бъде въведен необлагаем минимум, каква е позицията на БТПП?
– Самите синдикати са изчислили, че над 300 млн. лв. ще струва това на бюджета. Какво означава това – парите ще трябва да се вземат от някъде другаде. След това идва прогресивната скала на облагане. Ще дам пример с 10 % данък печалба, който беше въведен преди години. С него много фирми излязоха от сивия сектор, за фирмите и за хората е много по-лесно да си платят 10 на сто данък и да не се занимават с данъчните власти. Ако си голяма фирма и имаш достатъчно добри счетоводители, могат да ти докарат данъка и до 9 %. Това не е устойчиво, защото ние извършваме излишни разходи за това надлъгване и надиграване с данъчната администрация. Това могат да си го позволят само големите фирми, които могат да наемат скъпи счетоводители. Малките, дребните фирми не могат да си позволят скъпоплатени счетоводители, които да им изкарат така нещата. В резултат на това голямата тежест ще пада върху малките фирми. Ние не искаме това. Настояваме да има равни условия за малките и за големите фирми и нека по-добрият да победи. За това в страните, където данъчното облагане е ниско, и гаражните фирми излизат на светло.
– Какви са най-разпространените казуси в търговските спорове между фирмите, с които се занимава Арбитражният съд към БТПП?
– Основно това са неплатени по договорите стоки и услуги, незавършени строителства заради кризата в недвижимите имоти. Занимаваме се и с дребни проблеми като не посрещнати задължения по карти в бензиностанциите. В последните няколко години сме утроили случаите, с които се занимаваме в Арбитражния съд към БТПП. Мислех, че сме достигнали пика през 2010 г., когато се решиха над 850 дела, но не е така. Сега със сигурност ще надминем това число. При нас делата в арбитража завършват в рамките на 12 месеца, докато обичайно фирмите се съдят по 4 до 6 години средно.
– Колко висока е междуфирмената задлъжнялост?
– Това е част от порочна верига. Настоявахме и имаше някакъв ефект да започне държавата да се издължава към фирмите, защото тогава се разплита възелът. Големите изпълнители се разплащат с подизпълнителите, те от своя страна плащат на работниците си. Оценките за междуфирмената задлъжнялост са различни, но с едно по-сериозно плащане от държавата по веригата между 3 и 4 фирми си уреждат финансовите отношения.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ