Таня Димитрова е директор в животозастрахователна компания. Заместник-председател и трета в листата с кандидати за общински съветници на политическа партия “Български демократичен център”. Завършила е Хуманитарна гимназия и е горд възпитаник на випуска, който извоюва това име за гимназията. Следват Полувисшия медицински институт във Велико Търново, “Социални дейности” и “Здравен мениджмънт”. Работи във Велико Търново, но от няколко години заедно със семейството си живее в село Церова кория. Трудовият си опит започва от сферата на здравеопазването и социалните услуги, а от 2007 година се реализира като икономист и е успешен директор на животозастрахователна компания в старата столица.
Таня се възприема като човек, който не подминава проблемите на хората и с удоволствие помага. Следвайки екипа, с който е заедно от няколко години, влиза в листата на БДЦ и поема организационната работа като заместник-председател. С участието си в политиката надгражда активното си гражданско участие и позиция, започнали от Инициативния комитет за запазването на Хуманитарна гимназия, акциите за кръводаряване, отворени писма за проблеми на инфраструктурата, събирането на подписки и оказване на социална помощ.
Всеотдайна и позитивна,упорита в отстояване на позиция и всичко, с което се ангажира, довежда до успешен край.От програмата на БДЦ залага на социалната сигурност, ефективната и качествена здравна система в малките населени места и грижата за младите хора.
– Г-жо Димитрова, какъв е мотивът да станете част от листата на партия “Български демократичен център” за предстоящите местни избори?
– Опитът ми в различните каузи, от които съм била с екипа, показва, че ако гражданите не действат екипно и нямат предложения на варианти за разрешаване, само с говорене и посочване на проблемите не може да се постигне почти нищо. За да бъде конструктивно едно решение, трябва да е реалистично като възможност, да имаш силната подкрепа на екип и общност от хора и да упражниш натиск върху местната власт в правилната посока, иначе не се получава. Смятам, че точно екипните хора, които имаме активна гражданска позиция, авторитет и обществена визитка, имаме място в местния парламент.
Уверена съм в себе си, защото решенията и предложенията, които съм защитавала, са били правилните, защото по тях вече има резултати и се работи. Ето, виждам започна ремонтът и на стълбите към Картала и тези до общината, за които настояваме от 2013 година. Направи се проверка и ремонт на перилата на моста преди Присовските завои, а след протестните подписки от март т.г. и градът става по осветен и сигурен.
Така че като гражданин имам увереност, че можем да решаваме правилно в полза на останалите, на социума. Има толкова много идеи, които ние, гражданите, можем да подскажем на местната власт. Промяната трябва да тръгне от нас.
– Коя ваша идея бихте искала да се реализира?
– Една от моите идеи е свързана със сектора на социалните услуги. Още докато учех, бях уверена, че е най-добре у нас да се реализира холандският модел с отворените приемни. Това означава, че който и да е гражданин, каквито и проблеми да има, може да ги сподели с хора, които могат да му помогнат и да го насочат към съответната институция. Важно е тези услуги да са по-достъпни до гражданите. Защото какво се получава сега – бюрокрация, неяснота и хората биват препращани от едно място на друго. Добре е да има приемна по тези въпроси, която да е в т.н. Информационен център на общината. Прекрасно ще бъде и ако работата им бъде съчетана с присъствието в тях не само на служител на администрацията, но и общински съветник и представител на неправителствена организация. Важно е гражданите на Велико Търново да знаят, че във всеки един момент могат да отидат там и да получат насока за бърза и адекватна помощ.
Общинската администрация се гордее с това, което прави в социалната сфера, но то съвсем не е достатъчно, защото е насочено към много малък кръг от хора.
– Вие живеете извън общинския център. Кои са основните проблеми, пред които са изправени хората от по-малките населени места?
– Едни от най-важните сред тях са свързани с пътната инфраструктура и транспорта. В центъра на Велико Търново се направиха хубави спирки, но в село Церова кория, където живея аз, такава липсва. Ако шофьорът на автобуса не знае къде е тя, спокойно може да не спре на нея.
Друга болна тема е, че в селото няма аптека. От една година с екипа, в който сме в “Български демократичен център”, проучваме възможността за мобилните аптеки. Факт е, че този въпрос не е уреден на национално ниво, но решаването му трябва да тръгне като предложение от общинските съвети, за да може информацията да бъде обобщена и да има конкретни решения.
Младежките клубове трябва да са по-добре оборудвани, да се отделят средства за закупуване на техника. Библиотеките на читалищата се нуждаят от нова литература.
Няма добра комуникация от малките населени места към местния парламент. И не всички решения са въпрос на бюджет и пари. На хората е необходимо внимание, лична грижа и протегната ръка. Освен мен в листата на БДЦ има и други кандидати за общински съветници, които не живеят във Велико Търново. Чрез нас проблемите могат да стигнат по-лесно до местната власт. Затова призовавам гражданите на общината на 25 октомври да гласуват за нас, за екипа, който е бил винаги до тях, с номер 10 в бюлетината.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив
