Светослав Младенов е новият изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Той е роден през 1974 г. Завършил е магистратури по специалността “Бизнес администрация” във Виенския икономически университет в Австрия и Университета на Минесота в САЩ. Бакалавър е по Международен туризъм.
Специализирал е “Инвестиционна политика” в Санктпетербургския държавен университет.
Младенов е с над 10 години професионален опит в сферата на фармацевтичната индустрия и инвестициите, преди да поеме ръководството на БАИ.
– Какво е нивото на чуждестранните и българските инвестиции в България и каква е съпоставката им с миналата година?
– По данни на Българската народна банка инвестициите, направени у нас, са в размер на 771 милиона евро. Те са към август месец, но няма по-прясна статистика към днешна дата. Спрямо миналата година има спад, когато са били 1,104 милиарда евро. Това прави намаление от 333 милиона евро.
– Какви са причините за разликата?
– Самото отчитане се базира на това, че имаме прилив и отлив на инвестиции през цялото време. В момента този спад се наблюдава именно поради малко повече отлив, отколкото през миналата година е имало прилив. Реалните инвестиции можем да обявим в края на годината. Тогава ще имаме точна преценка колко от потоците на инвестициите са излезли от България и какво е останало тук.
– В какви сфери на икономиката все още има инвестиции в България?
– Във всички сфери на икономиката има интерес. За последните три месеца 48 инвеститора са заявили реално интерес за инвестиции в България и ние сме ги обслужили, разбира се. Ако вземем периода за една година назад до септември, тогава потенциалните инвеститори са били 163.
– Колко от 48-те потенциални инвеститори има шанс реално да вложат парите си в икономиката ни до края на годината?
– До края на годината реално очакваме да се реализират 6 инвестиционни проекта. За нас това е добро равнище. Проектите са в производство и химия.
– От кои части на света са инвеститорите, за които България е интересна дестинация?
– Запазват се традиционните инвеститори от САЩ, по-големите икономики на европейските държави. Азиатските пазари устойчиво и сериозно вече се интересуват от вложения у нас. По отношение на азиатските инвеститори вече много се напредна по разговорите, които са проведени на ниво последните три правителства с конкретни фирми.
Всичко това отнема време. Процедурата по подготовката на една инвестиция да влезе в България, свързана с проучване на района, на възможностите на човешкия ресурс, отнема време. Дълъг е и процесът по оценка на възможностите за например 10-годишно развитие напред на самата инвестиция. Това е процес, който отнема време и е нормално мащабните инвестиции да се правят с по-добра преценка, точност и предходен анализ.
– Какви са политическите, икономическите и регионалните фактори, които отблъскват инвеститорите в България? По какво има да се работи за подобряване на условията?
– Думата отблъскват е много силна. По-скоро някаква нестабилност, където бъде забелязана от даден инвеститор, води до проверка по най-различни начини – дали това състояние е временно, или търпи някакво развитие в посока на промяна и подобрение. Не мога да кажа, че има нестабилност в момента в България. Принципно, като цяло стабилността се изразява в това, че България е член на Европейския съюз, имаме валутен борд, който е стабилен, утвърден в годините и няма да се промени. От друга страна, са добрите законови уредби, които се прилагат в България със Закона за насърчаване на инвестициите и промените, които подготвяме.
– По какви промени работите по Закона за инвестициите и по-конкретно за мерките за насърчаване на инвестициите?
– Промените са свързани преди всичко с бъдещи сектори, които ще са приоритетни за българската икономика и пример в тази насока е туризмът. Това са неща, на които се обръща внимание спрямо самата конкретна инвестиция и се взема съответната насърчителна мярка – да се подобри или да се премахне дадено обстоятелство.
– Какви конкретни облекчения могат да очакват инвеститорите?
– Данъчните облекчения и всичко, свързано с кредитирането и облекчаване на процедурите за обслужване на инвеститорите, са задължителни мерки. Трябва да се скъсят и като времетраене процедурите за обслужване от страна на администрацията – места и държавна. Нужно е намаляване на документалната тежест. Всичко това е заложено в бъдещите промени в Закона за инвестициите.
– Подготвяте инвестиционен каталог на България. Какво съдържа той, какъв е смисълът от него и на какъв принцип се прави?
– До всички общини и областни управи сме изпратили официални запитвания за конкретни инвестиционни проекти, които те смятат, че са завършени като подготовка на документация. Ние ги категоризираме и подготвяме в Българската агенция за инвестиции и съответно ще ги включим в каталога. Първият инвестиционен каталог стартира от края на месец ноември. Подготовката на първия брой вече е изцяло завършена. Като съдържание ще е интересно с информация за законова уредба, практики и приложения в България, конкретни инвестиционни проекти.
Самият инвестиционен каталог ще го използваме при оперативни срещи на правителството, на Министерството на икономиката и при конкретно заявен интерес да има директна възможност за запознаване на инвеститор или правителство от другата страна с възможностите на България.
– Средствата, договорени за популяризиране на България зад граница, са малко над 3,5 млн. лв., от които са усвоени около 1,2 млн. лв. За какво са дадени парите до сега и за какво ще се харчат?
– Голяма част от сумата е изхарчена за рекламни материали и филми, каталози, реклами в медии. Известна част е била насочена към организиране на форуми в страната и чужбина. За голямата част от оставащите пари нямаме голяма възможност да ги оползотворим, защото по нормативна уредба на самите оперативни програми има срок, в който трябва да се вместим, а тези пари са по европроект. Този срок, в който да реализираме проекта, за съжаление, е изтекъл. Направихме разсрочване до 26 април 2014 година. След тази дата не можем да се възползваме от тези средства. Така че се опитваме да оползотворим максималното, което остава до края. Колко от въпросните 3,5 млн. лв. ще загубим, мога да кажа не по-рано от март догодина.
– Масово бизнесът се оплаква от липсата на адекватните кадри, които излизат от университетите. До къде стигнаха усилията Ви за подобряване на комуникацията с университетите?
– Проведохме няколко срещи с водещи университети в София и в страната. Надяваме се накрая да имаме цялостна стратегия както с вузовете, така и с бизнеса, за да подобрим стандарта за квалификация на кадрите, които се подготвят в университетите, така и съответно да се провеждат стажове в администрацията на ниво министерство и в БАИ.
– Какви проблеми споделят пред вас представителите на бизнеса на регионалните срещи, които БАИ провежда в страната?
– Масова е дезинформираността. Няма никаква информация или тя е по-скоро погрешна. Голяма част от общините и областите, в които вече бяхме, не са били посещавани от Българската агенция за инвестиции повече от 6 години.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ