Чест е да си държиш на думата
“За мен Велико Търново е кауза, начин на живот. Трябва да живеем с проблемите му, опитвайки се да ги разрешим. Не можем да чакаме в град като нашия, който има хилядолетна история, нещата да се случват от само себе си. Имаме отговорност както пред поколенията преди нас, така и пред децата ни. Трябва да изградим и модерен градски център, и нормални входно-изходни артерии”, казва кандидатът за кмет на Велико Търново Стефан Михайлов. Издигнат е не от някоя партия, а от Движение “Царевград за Велико Търново”. Боли го за града, защото е роден, учил е и работи тук. В думите му “аз съм кореняк търновец, обичам си града” сякаш се крие отговорът на въпроса защо човек като него, който има толкова отговорен пост – директор на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, решава да участва в изборите. Като неин шеф той отговаря не за един град, не за една област, а за 7 области в страната.
Да поема отговорност се е научил още в детството. Баща му дълги години бил на гурбет в Либия, Стефан изкарал там седми и осми клас. Учил в българско училище с много добри преподаватели. “Това е интересен период от живота ми. Режимът беше много суров, религията друга, налагаше се да браним момичетата от нашето училище. Времето в Либия ме направи мъж, там се научих да държа на думата си.
Мъжът трябва да има чест,
а честта е да си държиш на думата.
Това е основното за един мъж, и то се изгражда в много ранни години, още тогава момчето трябва да го проумее”, споделя той. Признава с лека усмивка, че в Либия усетил и първите си любовни трепети, но не казва нищо повече за обекта на чувствата си.
Върнал се в България и завършил Строителния техникум във Велико Търново, след което се хванал да работи. “Първите ми начинания в работата бяха като чертожник и специлист по незаконно строителство в отдел “Архитектура и благоустройство” на Окръжния народен съвет. Няколко години след това започнах да уча висшето си образование. Не продължих с архитектурата, защото смятах, че образованието, което получих в техникума, е много добро”, разказва Стефан. Спомня си, че много интересни му били практиките, участвал е в строителството на физкултурния салон на училището.
Избрал да учи икономика, защото му се сторила интересна специалност. “Като кажеш икономист някои веднага си представят – счетоводтел. Не, финансистът, банкерът, мениджърът, те са все икономисти. Основните принципи и двигатели за развитие на обществото се крият в икономиката”, аргументира се кандидатът за кмет.
В годините назад все е бил на отговорни постове. Признава, че няма проблеми нито със съня, нито със съвестта. Където и да е работил, винаги е гледал да помогне на хората. Правил го е открито и честно. Смята, че човек може да има проблем със съвестта, ако не е изпълнил обещанието си. Иска да е коректен с хората, за да може и те да са коректни с него. Иначе е свикнал да чува по свой адрес неверни неща. Осъзнава, че това е неизменно, когато си на ръководна позиция.
Според него е важно човек в живота да дава, да бъде полезен.
“Богат е не този, който има, а този, който дава. За мен това е истината. Тогава човек се чувства богат, защото край него има хора”, обяснява Стефан и бърза да даде пример със случка, която ще помни до края на живота си. Бил в Бургас със свой приятел, влезли в заведение, което било пълно. Само на една от масите самотно стоял един човек. Оказало се, че бил капитан на кораб. Имал пари да купи голяма част от града, но на масата бил сам.
Другото голямо богатство, според Стефан, са децата. Той има две – Диляна и Михаил. Мишо е завършил икономика във Варна, а Диляна учи право във Велико Търново. “Не съм им влиял на избора, решенията трябва да са техни. Ако искаме нещата да вървят, младите хора трябва да се научат да поемат отговорност, да останат тук, да работят тук. Имал съм възможност да ги изпратя да учат зад граница, но искам нашите деца да стоят в България. Не е от ревност като родител, искам децата да се развиват тук. Там винаги ще останем чужди. Децата ще се оправят по-адекватно от нас тук, въпросът е да ги задържим. В чужбина било по-спокойно, по-добро образование щели да получат, ами с нашата държава какво ще стане, ако разсъждаваме така”, пита разпалено той.
Въпреки сложните времена,
в които живеем, Стефан има надежда
за България.
Казва, че тя никога няма да го напусне, макар да забелязва в хората апатия, която не му харесва. Иска те винаги да изразяват мнението си. Да почувстват, че нещата зависят от тях. По тези теми често говори със съпругата си Нели, която също е икономист, и с брат си Георги. Той е 10 години по-малък от него, разчитат един на друг, защото рано изпратили родителите си от този свят. Много са близки, Стефан винаги на 100 % се вслушва в мнението на брат си.
Има и достатъчно истински и верни приятели. С тях си говори за всичко – икономика, политика, спорт, жени.
Нищо човешко не ми е чуждо, признава с усмивка. Другото, което правят, когато се съберат, е да играят футбол, тенис на маса, тенис на корт. Кандидатът за кмет споделя още, че обича да бяга на дълги разстояния. Увлечението към спорта му останало от детските години, когато тренирал спортна гимнастика и футбол. Фен е на “Ливърпул” и на “Етър”.
“Много ми е болно, като гледам, че виолетовите играят в група, която не заслужават. А като знам какво е било. Имаше години, в които не пропусках мач на “Етър” не само у дома, но и при гостуванията на тима. Ходех с автобус, с мотор”, разказва Стефан Михайлов. От младежките години му останало и увлечението по музиката. “Закърмен съм с “Дийп пърпъл”, “Айрън Мейдън”, бях на концерта им в България, любимият ми състав е “Пинк Флойд”, допълва той.
В свободното си време Стефан Михайлов обича да е сред природата, да я съзерцава, защото сред нея се чувства най-добре. “Там се откъсвам от света, почивам си, защото е изключително натоварващо да си постоянно на отговорни постове и да си център на вниманието. Човек има нужда да се зареди с енергия. Най-добрият начин е среща с майката природа. Който се е откъснал от нея, не е видял нищо добро. Където са корените на човек, той трябва да си остане там. Там е силен”, това си мисли Стефан, докато е сред природата.
