Станислав Благов, кмет на Община Свищов: “Никой по никакъв повод не може да ме накара да се чувствам зависим”

Публикувано на пн, 2 Февр. 2015
2488 четения

– Г-н Благов, какви бяха основните трудности в община Свищов през 2014 година?
– Преди всичко основните трудности бяха свързани с реализирането на проектите. Добре си давах сметка, че те никак не са имиджови при реализацията им. Особено проектът за пречиствателната станция за отпадни води. Разкопахме целия град, превърнахме го почти като в Кербала. Зная обаче, че този проект беше без алтернатива. Доста се колебаех дали изобщо да го започна. Има общини, чиито кметове прецениха, че няма да стартират такива проекти. За мен беше от изключително значение да започнем пречиствателната станция и успешно да приключим проекта, което се очертава да стане през тази година. Ако това не го бяхме сторили, щеше да има невероятни последствия с огромни санкции след две или три години, ако нямахме такава пречиствателна станция. Звучи малко абстрактно, но не толкова абстрактен е другият ни проект за изграждане на регионално депо за битови отпадъци. Ако не го бяхме направили, а той ще приключи през април-май тази година, ние щяхме да плащаме всяка година висока сума на всеки жител, а това ще е финансово непоносимо за такса смет, която гражданите и бизнесът плащат. Наред с това ние изпълняваме и малко по-имиджовия проект за зелена и достъпна градска среда с новите спортни игрища, градини и зони за отдих. Реализацията на двата проекта съвпадна и целият град е разбит. В момента дори продължават строителни дейности. Това е основното ми притеснение. Много благодаря на моите съграждани, които проявиха разбиране и приеха тези проекти за необходими и полезни и се надявам да има резонанс.
– Как оценявате бизнес и инвестиционния климат в общината?
– Имаме много резерви и трябва да положим много усилия. До 1996 година Свищов имаше изключителна заетост, въпреки че в момента безработицата ни е една от най-ниските в страната. Като цяло сме длъжници, защото Общината трябва да създаде среда за развитието на стопанските субекти на територията на Свищов. Това обаче става с условията, които ни предоставя централната власт. Бизнесът е преди социалната политика, преди образованието. Най-важна е реалната икономика, която създава възможности за развитието на всички останали обществени сфери. В Свищов 8000 студенти на година правят оборот в услугите от 20 милиона лева и това са данни от анализ, направен от много добри специалисти от Стопанската академия. Това показва, че икономиката ни основно е ориентирана в сферата на услугите и търговията, но не е достатъчно. Убеден съм, че в Свищов отново трябва да се развие индустрията, промишлеността, интензивното земеделие и селското стопанство като цяло. Там са нашите резерви, както и възможностите, свързани с трансграничната зона за развитие. Изграждането на мост край Свищов, задълбочаване на процесите за развитие в пристанищния комплекс, построяването на крайречен път ще дадат невероятен тласък за развитието на града.
– Община Свищов е една от много малкото в страната, която с решение на Общинския съвет намали такса смет за гражданите и бизнеса за тази година. Това може да бъде изтълкувано като предизборен ход в кампанията Ви за пети кметски мандат. Оправдано ли е?
– Никога не съм действал подвластен на популизма. Напротив – привърженик съм на консервативния подход. Уверявам ви, че няма да направим разходи, по-големи от приходите, които ще постъпят от такса битови отпадъци и за всички останали дейности. За мен е важно да дадем знак към бизнеса на Свищов, че сме съпричастни. В момента на общините е тежко, но най-тежко в настоящия етап е за бизнеса. Като местна власт трябва да покажем отношение към него. В абсолютна стойност сумата от намалението на промилите от такса смет не е значително. Но съотношението в таксата между юридическите и физическите лица показва, че разходите за чистотата се поемат основно от бизнеса. Същото е и в селата, където дефакто разходите се поемат от таксата на жителите в града. За това в един момент трябва да преценим точно кога трябва да подадем този знак към цялото гражданство. Намалението на такса битови отпадъци не е популизъм, а реалистично и възможно. Тази тенденция трябва да продължи и в бъдеще. Надявам се в даден момент домакинствата да бъдат в малко по-добро финансово състояние, за да понесат онази тежест, която обективно им се полага. В момента домакинствата в Свищов плащат много по-малко такса смет от реалните разходи, които се правят за техните битови отпадъци, разликата се поема от изнеса. В бъдеще процесът трябва да бъде насочен в посоката да се плаща според изхвърления боклук. Намалението не е само сега, правим го от няколко години.
– Обявявате кметската си кандидатура по традиция около Великден, но всъщност от коя политическа формация ще се кандидатирате?
– Винаги съм бил кандидат от СДС, но съм разглеждал СДС като автентична десница, като символ на демокрация и свобода. Никой по никакъв повод не може да ме накара да се чувствам зависим. СДС, ДСБ и земеделците ги разглеждам като едно. За мен най-успешният премиер е Иван Костов, най-успешният външен министър – Надежда Михайлова, най-добрият кмет – Стефан Софиянски, най-добрите президенти – Желю Желев и Петър Стоянов, най-кадърният министър на труда и социалната политика – Иван Нейков. Никога няма да загърбя историята, която съм имал. На много хора няма да се хареса, но аз се радвам, че съм бил малка брънка от демократичното пространство и от този преход, който изведе България към европейския и евроатлантически път на развитие.
– ДСБ и “Синьо единство” не са заедно. Бяхте ръководител на щаба за избора на Надежда Нейнски за евродепутат, а през миналата година се явихте от Реформаторския блок като кандидат-депутат. Чия кандидатура ще сте за кмет?
– На дясномислещите, на демократите, на реформаторите. На последните парламентарни избори бях по-щастлив от колкото на изборите, когато съм печелил за кмет. Много е важно да даваш, а не да чакаш нещо да получиш. Смятам, че твое е само това, което даваш, всичко останало си го взел назаем. Не го казвам като клише, а с пълната убеденост, че е така. Аз съм част от Гражданския съвет на “Реформаторския блок”. Много настоявах моите приятели и колеги от “Синьо единство” да направят всички възможни компромиси. Това беше моята мисия. Всъщност “Синьо единство” беше създадено с една цел – обединяване на дясното, демократичното, свободното българско пространство. Партия “Синьо единство” я създадохме в Свищов и точно заради това, че от СДС бяха изключени емблематични лица на парламента и демокрацията – д-р Ваньо Шарков, Мартин Димитров, генерал Димо Гяуров.
– Заобикаляте отговора на въпроса ми като изпечен политик.
– Не съм изпечен политик. Аз, не бъда ли кандидат от “Реформаторския блок”, просто няма да бъда кандидат за кмет.
– Да ви попитам за асансьорите, които бяха изградени през есента на 2012 година, на надлеза в Свищов, свързващ парк “Калето” с пристанището. Защо двете съоръжения за над 130 хил. лв. европейско финансиране никога не заработиха?
– В момента точно там се организира изключително интензивен ремонт, копае се за канали с дълбочина повече от 6 метра. Няма как в това състояние там да разрешим пешеходно движение. Веднага, когато завършим тези проекти през април-май, ще пуснем асансьорите. Това е единственото място, където пешеходец може да стигне до река Дунав в Свищов. Тази пасарелка за нас е символ.
– Военният министър Николай Ненчев заяви преди седмица във Велико Търново, че Министерството на отбраната е по-склонно да обяви изоставените казарми за продажба или да ги даде за центрове за бежанци. Според него общините, които искат военните имоти, могат да ги получат само при категорични доказателства, че терените ще се ползват за публични цели и няма да бъдат преотдавани или продавани. Проблемът с казармите в Свищов е от 15 години. Оптимист ли сте, че ще ги получите, след като ги искахте безуспешно от всички правителства до сега?
– Самият факт, че почти няма община в България, където е имало бивши военни поделения и да не са им предоставени, ме кара да бъда оптимист. Няма причина на нас да не ни бъде върнат районът или част от земята на това военно поделение. Ако не ни дадат казармите, това означава, че има тенденциозност. Убеден съм, че министър Ненчев не проявява такава отрицателна тенденциозност към нас. Той заяви категорично, че при искане от Община Свищов и при мотивирано предложение за какво ще използваме казармите и категорични доказателства в тази посока ще дадем, няма причина да не ни бъде върнат районът или част от него. Това са 324 декара в широкия център. Казармите са една седма от урбанизираната част на града. Ние сме ограничени откъм площ. Няма на къде да се разширяваме. На север е Дунав, на юг са високи хълмове, на изток са земеделски земи, на запад е индустриалната зона. Нима не е аргумент изграждането на мост край Свищов? Имаме нужда от многофункционална зала, в Свищов нямаме зала, в която да съберем 1000 души. Нима не е аргумент изграждането на плувни басейни? Не е ли достатъчен довод задълбочаването на възможността за инвестиционен климат? В интегрирания план за градско възстановяване и развитие сме определили района на казармите като зона за въздействие. Не намирам по-сериозни аргументи от нашите да са имали другите градове, които си получиха казармите. Ако това не стане, означава, че не желаят. Допускам като хипотеза военните да продадат района. Нека да го направят, да развият района. Всъщност всяка инвестиция, в която и да е община, е тройна инвестиция. Ако военните продадат района, е пряка инвестиция в централния бюджет. В общината ще има възможност за инвестиция от строежа и работна ръка, накрая са приходите от местни данъци и такси. В момента казармите са джунгла и ситуацията е като в онази приказка – кучето не яде кокала, но и на другите не го дава. Нека изядат този кокал, но да дадат възможност да се реализират инвестиционните проекти и да има живот в този терен.
– Какво ви огорчава и какво ви радва?
– Шестнадесета година съм кмет и най-много ме огорчава, като се каже кмет, това да е символ на некоректност и корупция. След толкова години имам една претенция – аз не съм променил икономическото си състояние. Винаги ми е било като обеца на ухото, че с нито един лев народна пара не трябва да бъде злоупотребено. Давам си сметка, че не съм най-големият професионалист. Най-много съм имал претенция към това, което върша, да е честно и почтено към съгражданите ми, към общината.
– Категоричен ли сте, че не сте участвал в корупционни схеми?
– Никога, по никакъв повод. Това е нещото, което най-много ме е огорчавало. Всичко друго прощавам. Да ви отговоря какво ме радва. Получил съм толкова много от моите съграждани, че и три живота да имам, не бих могъл да им го върна. Когато се явих на парламентарните избори миналата година, шествието, което направиха свищовлии в моя подкрепа, беше от читалището до Съборната църква. Не съм егоцентрик, добре си давам сметка от къде съм, що съм, какъв е бил моят живот. Най-много ме е радвало отношението на хората. Всъщност един от основните ми мотиви да бъда кандидат за депутат е да позиционирам Свищов на националната карта. Днес чувате ли някой депутат, министър или премиер да говори и защитава интересите на Свищов – няма. Свищов има перспективи.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново