Великотърновска област се разцепи в новата концепция за туристическо райониране на страната. С богатото си културно и историческо наследство Велико Търново става център на район Стара планина, чиято визитна картичка ще е планински и екотуризъм. По предназначение и по право с географкото си разположение и особености там попадат общините Елена и Златарица. Горна Оряховица, Лясковец, Павликени, Сухиндол и Полски Тръмбеш са “пришити” към район Дунав, където е и община Свищов с круизен туризъм.
Разделението на областта и определянето на специализацията на туристическите райони, породи остри критики в общините и експертите по туризъм.
Туристическото райониране е заложено в новия Закона за туризма и има различни интерпретации в последните 50 години. Девет туристически района предвижда Концепция за туристическо райониране на България, изготвена от Националния център за териториално развитие по поръчка на Министерството на икономиката.
Предлаганите в концепцията туристически райони са: Дунав, Стара планина, Розова долина, Тракия, Родопи, Рила – Пирин, София, Варна (Северно Черноморие) и Бургас (Южно Черноморие).
Идеята е за по-добра продажбана районите
Най-просто казано, идеята за обособяването на туристически райони е с цел формиране на регионални туристически продукти, които да се рекламират и продават общо. Районите ще се управляват и координират от организации.
Очакванията поне на хартия са туристическите райони да станат по-разпознаваеми за потенциалните туристи и успешно да бъдат продавани на вътрешния и на международния пазар. Очаква се да се обединят ресурсите и да се съгласуват действията за развитие на комплексен, разнообразен и конкурентоспособен туристически продукт, а България да се рекламира не само като хомогенно цяло, а и като “букет” от туристически райони със свои специфични “физиономии” от характерните за тях възможности за различни видове туризъм, посочват авторите на концепцията. Очаква се държавата да помага методически и логистично и да насочва част от парите за национален маркетинг и реклама към регионално ниво.
При очертаването на районите авторите посочват, че са следвали принципи като териториален обхват, атрактивност, инфраструктурна обезпеченост, хомогенност, толерантност. Бегъл анализ на съдържанието им показва, че почти всички са нарушени в разделянето на Великотърновска област в районите Стара планина и Дунав. В критерия за атрактивност с наличие на значими атракции (експонирани или потенциални), осигуряващи богато “меню” на туристическото предлагане, не се вписват крепостите на Велико Търново за развитие на планински туризъм или културно-историческото наследство на Горна Оряховица и Павликени за круизен туризъм, коментират общините и експертите по туризъм. Според тях при инфраструктурната обезпеченост е поредният погрешен подход при обединение.
Пътищата между Сунгурларе и Велико Търново по-добри ли са от транспортната връзка между старата столица с Горна Оряховца и Павликени, които са в друг район, посочват още засегнатите местни власти. При критерия териториална цялост, разделението на областта е напълно необяснимо. Това важи и за критерия толерантност – стремеж по възможност да се запази териториалната цялостност на съществуващите регионални сдружения и други доброволни формирования между общини.
Идентичността на районите е плетеница 
Особено важен е въпросът за специализацията на туристическите райони, защото във всеки от тях съществуват много възможности, а идентичността им в направената разработка прилича на плетеница в шарена черга, закърпена набързо. В концепцията се посочва, че трябва специално да се подчертае разликата между туристическата специализация (продуктите, които са най-развити или с най-голям потенциал за развитие) и брандирането (идентичността при представянето на района). Авторите на концепцията за туристическото райониране на страната посочват, че предлаганата от тях основна специализация не предопределя бъдещото брандиране на туристическите райони. За всеки туристически район се предлага основна и разширена специализация. Основната е комбинация от два вида туризъм, които в съчетание определят уникалността на районите. Разширената включва освен основните и до 4 допълващи вида туризъм.
Район Дунав – основна специализация да бъде културен и круизен туризъм;
Район Стара планина – планински и екотуризъм;
Район Розова долина – здравен и културен туризъм;
Район Тракия – културен и винен туризъм;
Район Родопи – планински и селски туризъм;
Район Рила – Пирин – планински и религиозен туризъм;
Район София – делови и културен туризъм;
Район Варна (Северно Черноморие) – морски и спортен туризъм;
Район Бургас (Южно Черноморие) – морски и културен туризъм.

Проф. д-р Иван Марков, експерт по туристически ресурси: “Планинският туризъм определено не е 
специализацията на Велико Търново”

– Проф. Марков, какви ще са плюсовете и минусите за региона от новото туристическо райониране?
– Повечето от туристическите райони са безспорни, но най-необасними като териториален обхват са район Стара планина, чийто център е Велико Търново и който разцепва областта, и район Дунав с център Русе. Районът, в който ние попадаме, започва от най-западната община Белоградчик и стига на изток до Сунгурларе. Всичко това трябва да се управлява от Велико Търново. Предложени са подрайони, но на този етап няма яснота как те ще се управляват и ситуират. Общините Горна Оряховица, Лясковец и Павликени категорично трябва да бъдат в район Стара планина. Велико Търново ще бъде център на управлението на този район и в голяма степен ще има възможност да участва в различни проекти по международните програми за развитието на туризма. Тук ще може да се определи марката на района и специализацията му във видовете туризъм. Не мога да приема за район с център Велико Търново планинският туризъм да е основна специализация, което не е добре и никак не е правилно. Това не отговаря на потенциала, който има Велико Търново, нито на общини като Елена, Дряново, Котел и други селища, които са с изключително богато културно, историческо и архитектурно наследство.
– Може ли да се поправи тази грешка?
– Да. Специализацията може и трябва да се промени като водещо място да заеме културно-историческото наследство. Останалите видове туризъм може да бъдат засегнати като допълващи и подкрепящи за цялостното развитие на района като обща дестинация.
– Каква е необходимостта от разработването на новата туристическа карта?
– През 2010 г. имаше проект на Министерството на икономиката и енергетиката по ОП “Регионално развитие” за териториално развитие на туризма. Идеята беше резултатите от това изследване да се използват за бъдещите туристически райони. За съжаление, новият авторски колектив не използва онези резултати, които бяха добри, изчерпателни и аналитични. Новото райониране е по обществена поръчка, възложена отново от Министерството на икономиката и енергетиката на Националния център по териториално развитие и жилищна политика към Министерството на регионалното развитие и експерти от Софийския университет. Ръководител на екипа е доц. Марияна Асенова от Софийския университет, бивш заместник-министър, отговарящ за туризма преди повече от 10 години.
– Да предположим, че авторите на концепцията за новото туристическо райониране се вслушат в препоръките на общините и експертите по туризъм, кога се очаква новите туристически райони да влязат в сила?
– Предстои проектът да бъде представен на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката и две седмици да стои там за публично обсъждане и предложения. След това предложенията ще бъдат обобщени и поднесени на министъра на икономиката да подпише Наредбата за броя, обхвата и центровете на туристическите райони. Те могат да бъдат факт до месец, но при тази политическа обстановка въпросът е дали ще има кой да подпише. Това е проблемът. Едва ли някой би могъл да каже кога ще станат факт туристическите райони.

Община Горна Оряховица: “Потенциалът ни не е в круизния туризъм”
Категорично не сме съгласни с разпределението на Община Горна Оряховица в туристически район Дунав и отделянето ни от Велико Търново като административен център на друг район. Тази позиция безапелационно представихме на 10 юли по време на публичното обсъждане на Концепцията за туристическо райониране на България, заяви Пламен Мадемов, директор на Историческия музей в Горна Оряховица.
Националният център за териториално развитие изтъкна, че един от принципите за разработване на предложената схема за туристическо райониране е “естествено” формиралите се у нас териториални туристически образувания през последните години – регионални туристически сдружения и групи от общини за изпълнение на проекти за развитие на туристически продукти и маркетинг на дестинациите. Забравено е обаче партньорството между общините Горна Оряховица, Велико Търново и Дряново и по проекта ни “Бяло, пурпурно, синьо, зелено – следите на вечността”, който е точно за общи туристически пакети и дестинации. Необяснимо не е взето под внимание участието на община Горна Оряховица при кандидатурата на регион Велико Търново за “Европейска столица на културата – 2019”, аргументират се от съседната община. От важно значение са съществените взаимовръзки между общините Горна Оряховица и Велико Търново в социалната и техническата инфраструктура, икономиката, транспорта, трудовата заетост, образованието и други, коментира Пламен Мадемов.
Община Горна Оряховица не асоциира своите туристически възможности с част от специализациите на район Дунав и най-вече с основната насока круизен туризъм, безапелационни са от община Горна Оряховица. От там посочват още, че район Дунав с включени над 70 общини и обхващащ огромна надлъжна територия не би могъл успешно да функционира и да има ефективна координация и управление съгласно изискванията на Закона за туризма.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. архив “Янтра ДНЕС”