Има вероятност турски самолети да пазят българското небе. Кабинетът официално предлага чужди самолети да се включат в охраната на въздушното пространство на България. Това става ясно от предложенията за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, които са обявени за обществено обсъждане.
Със законодателната промяна, която трябва да бъде гласувана и от Народното събрание, ще се позволи в охраната на българското въздушно пространство да участват самолети от държавите – членки на НАТО. С промяната се разрешава и употребата на оръжие, ако самолети на трети страни навлязат във въздушното пространство на България.
Ген. Михо Михов, председател на Комисията по отбраната в Парламента:
“Не може да приемем решение с историческа обремененост за Балканите”
Вече има законопроект, изготвен от Министерството на отбраната и от Министерския съвет, който е внесен за обсъждане в Комисията по отбрана в Парламента. Той третира въпроса за съвместно изпълнение на задачата охрана на въздушно пространство от българските Военновъздушни сили и други съюзни сили, което не изключва и Турция. Аз в никакъв случай не приемам такава опция, която има и историческа обремененост, и лоши сантименти за Балканите.
Българинът трудно ще го приеме, защото толкова години сме възпитавани по един начин, а сега тъкмо изграждаме междусъюзнически и добросъседски отношения и не бива да привнасяме нюанси на историческа обремененост и разграничаване между двата народа.
Не приемам въобще тезата, че има идея турски самолети да пазят въздушното ни пространство. Това означава, че по този начин очертаваме политиката си на сигурност. Идеята няма място в политиката за сигурност. Там има строги директиви и разчети.
Българската авиация е поставена в много унизително състояние и се разчита на полска помощ по отношение на логистичната поддръжка на изтребителите Миг-29, които няма да ни решат проблема, ако час по-скоро не започнем процедурата за закупуване на нов самолет от четвърто или пето поколение. Договорът с полската страна за ремонт на нашите самолети няма да реши радикално проблема със състоянието на българската военна авиация.
Историкът проф. Милко Палангурски:
“Проблемът е, че нямаме план да съществуваме като държава”
Като членове на НАТО ние имаме задължение да пазим въздушната си граница сами или в комплект. Така че, ако не можем сами, явно сме се обърнали към по-голям съюзник. Това е напълно нормално спрямо договора, който сме подписали. Ако имаме сили, ще си пазим сами въздушното пространство. Проблемът е, че трябва да кажем ще пазим ли границите си като нормална държава, или ще бъде само член на съюз, който ще я брани. Ние трябва да вземем решение по въпроса. Не можем да продължаваме да имаме половинвековни самолети и да очакваме с тях да браним границата си по време на криза. Но не бива да забравяме, че до нас на не голямо разстояние има два сериозни военни конфликта.
До сега в годините назад българската авиация никога не е била в толкова тежко състояние. Но във Варшавския договор имаше разпределение на охраната. Така че винаги е имало договореност как да се брани границата в съюза, в който сме членували. В случая нещата ескалираха заради състоянието на авиацията ни, която пък е единственото ни пряко задължение.
Не виждам проблем, че Турция ще пази въздушното ни пространство, при положение че и тя е член на НАТО. Трябва да проумеем, че сме в един по-голям съюз, в който има други правила. Няма нищо страшно в това. Страшното е, че ние не можем да се грижим за собствената си авиация.
Проблемът е, че ние нямаме никакво намерение да съществуваме като държава.
Историкът проф. Петко Петков:
“Никой не трябва да е по-мотивиран от нас, българите, да пази нашите земи”
До сега не се е случвало в мирно време чужда държава да изпълнява функциите на българската армия и да защитава националната територия, въздушното и морското ни пространство. Освен ако нямаме предвид доктрината за ограничен суверенитет във Варшавския договор.
Бяхме чували преди време, че се канят наши курсанти да ходят в турски военни училища, защото са били по-добре оборудвани, което ми се струва неприемливо. Не мога да приема, че български офицер може да се кълне под чуждо знаме, пък било то и на съюзническа държава.
Нито народът, нито политиците ни до сега са си представяли, че някой може да е по-мотивиран от нас да пази българското пространство.
Весела КЪНЧЕВА
