Най-вероятно няма да бъде сформиран кабинет и с третия мандат на БСП, което не е добър вариант за страната, прогнозира политологът проф. Тодор Галунов, преподавател във Великотърновския университет. Според него основният проблем не е липсата на кабинет и евентуалното продължаване на изборната спирала, а фактът, че родният политически елит е по-скоро с партийно, отколкото с държавническо мислене.
– Проф. Галунов, да очакваме ли някаква изненада в предстоящите разговори с БСП?
– Чисто математически изненада трудно би се получила. Ако търсим изненада, тя може да бъде направена с един и същ ефект по два варианта. Първият е да се сключи безпринципна коалиция с оглед на това, че по време на цялата кампания всички говореха за това, което ги разделя, а не обединява. “Червените линии” станаха основен израз в българската политика. С оглед на изговореното досега всяка коалиция би изглеждала безпринципна. Вторият вариант за някакъв коалиционен кабинет ще бъде наречен свърхпринципен от гледна точка интересите на държавата и отговорността, която политиците трябва да поемат, за да излезем от тази излишна изборна спирала с повторяемост, ако не на резултатите, то на схемата в парламента. Логичният вариант е да няма кабинет, а това, за съжаление, не е най-добрият вариант за държавата.
Българският политик много лесно намира пътя към партията, а трудно стига до държавническото мислене. Нашият политически елит е по-скоро партиен, а не държавно-творчески. И това е главният проблем на кризата в парламентарната демокрация. Въпросът не е, че не може да се състави кабинет, а че липсва държавническо мислене, а всеки е зает с дребни партийни сметки и сметчици. Станахме свидетели на едно безпрецедентно разтягане на конституцията, което няма аналог досега. Парламентарната република неформално беше суспендирана за 5-6 месеца. Легитимността на партиите бе поставена под сериозно съмнение и задача на обозримото бъдеще е да се подмени част от политическия елит, тъй като самите партии трудно могат да бъдат променени. Отдолу не се задават някакви субекти, докато в предишните избори имаше т.нар. “партии-спасители”. Най-много парламентът от 7 партии да стане 6…
– При евентуални избори през април възможно ли е някакво пренареждане?
– Частично пренареждане е възможно, твърде вероятно е някоя партия да отпадне от парламентарното статукво. Ние вече променяме и термина статукво, тъй като допреди 2-3 г. под статукво разбирахме определени партии, а сега това е настоящият модел на едни малки партии, които се лутат из парламента и не могат да намерят пътя към държавността. Възможно е схемата да се повтори с примерно 6 партии, при която отново трудно ще се състави кабинет и без намирането на “зелени линии” отново да бъдем поставени пред аналогичен проблем. Парадоксално е, че има партии, които упорито отказват да влязат в каквато и да е коалиция, което за тях е белег на принципност, а по-скоро е липса на конструктивно мислене. Държавата се нуждае от някаква форма на коалиция.
И още нещо – този модел парламентарлизъм е продукт на избирателна система, която все пак е пропорционална, съразмерна. Дава относително справедливо представителство на партийните сили. Сегашната избирателна система дава бонус на партиите, скритият бонус е малко над 6 мандата за първата политическа сила. Така че пътят е не да се създават изкуствени мнозинства, а да се прави реална политика в интерес на държавата.
– Силната фигура в момента президентът Радев ли е?
– Така се оказва и в близките месеци ще продължи да бъде. Просто конституционният модел така е направен, че в един момент парламентарната република се превръща в нещо като полупрезидентска или президентска. Това също е прецедент в нашата политическа практика. Никога досега президентът толкова дълго време не е бил институционно най-силната фигура в държавата.
– Проф. Галунов, не е ли парадоксално да се говори не само за избори през април, а дори за нови, и то “2 в 1” наесен? Не смятате ли, че партиите много се пазят от темата за местните избори, така и не издигат още кандидати?
– Българският политически живот е много далеч от модерните стандарти. Ако вземем модела в САЩ, там всички кандидати са ясни година-две преди изборите. Битката е жестока първо вътре в партията и после е междупартийна. Българският елит така е ситуиран, че постоянно го е страх от компромати. Да се чуди човек как въобще се кандидатира… Страх го е да не бъде притискан под една или друга форма, страх го е да не си изложи имиджа. Затова този модел кандидатът да се излъчва в последните възможни дни ще продължи да битува в нашата действителност, което е много жалко. Един кандидат трябва да има време да бъде огледан и оценен.
В момента у нас няма борба на идеи, а ранното оповестяване би било и някаква борба на идеи – защо този човек е кандидат за кмет или съветник. Това трябва рязко да се промени и партиите не бива да се срамуват от кандидатите, които ще издигнат. Това показва и страх. За първи път от десетилетия се говори за местните избори като по-важни от парламентарните. Вярно е, че за редовия гражданин те са по-важни, местната власт е най-близо до хората, но никога не бе така акцентирано, че местният вот щял да се окаже по-важен от парламентарния.
Местната власт винаги се е оплаквала, че държавата много я притиска и не ѝ дава достатъчно правомощия, а сега властта на кметовете и съветниците е поставена над властта на депутатите. Е, има и едно логично обяснение – последните 4 години показаха, че местната власт е постоянна, там няма текучество, докато депутатският мандат в момента е най-несигурното нещо. И това, което ще направят нашите политици през есента, е да осигурят мандати на кметове и съветници за 4 г. и да наблюдават как на по-високо ниво партиите продължават да си играят със съдбата на държавата.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. архив
