Проф. д-р арх. Георгий Станишев: “Да не “анатемосваме” високото строителство, то освобождава пространства за озеленяване”

Публикувано на ср, 8 авг. 2018
899 четения

Проф. д-р Георгий Станишев е председател на международното жури в архитектурния конкурс за нов градски център на Велико Търново. Той има магистърска степен по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През периода 1977-1982 г. прави следдипломни изследвания и дисертация по архитектурни цитати и експресивни системи в архитектурата в Московския институт по архитектура, където получава титлата доктор.

Проф. Станишев е съосновател, вицепрезидент и директор на Международна фондация „Яков Чернихов“, (Русия, САЩ, България). През годините е бил главен редактор на „Архитектура и общество“ – международно списание за архитектурна култура. От 1986 до 1994 г. е основател и генерален секретар на Международния форум на младите архитекти (IFYA). От 1994 г. е генерален съветник на IF.Y.A. – координационен комитет, София. Бил е член на Международния комитет на критиките за архитектура (C.I.C.A.) – Париж, оформящ рубрика за новаторска и експериментална архитектура на списание World Architecture – Лондон. В периода 1997-2012 г. е независим експерт към Фондация „Мис ван дер Рое“ – Барселона. От 2005 г. е ръководител на катедра „Теория и история на архитектурата“ във Факултета по архитектура на Университета за архитектура, строителство и геодезия – София. През 2001 г. създава ПРОЕКТИ GS – бюро за архитектурно проектиране, стратегическо и генерално планиране. Има множество проекти, реализирани в България, Гърция и Русия. Носител е на национална награда „Сграда на годината 2013“.

 

– Проф. Станишев, международният архитектурен конкурс за изграждане на нов градски център във Велико Търново приключи. Каква е вашата оценка за това професионално състезание като организация и резултат?

– Организацията на конкурса от страна на Община Велико Търново беше безупречна. Аз имам най-малко 15-16 журирания в различни страни, но тук нямам никакви забележки от гледна точка на точност и подреденост във времевия процес.

Журито се постара също да бъде перфекционистко, като осигури един справедлив и демократичен процес на избор на премирани проекти. Времето за разглеждане и оценка на проектите беше напълно достатъчно и мога да ви дам следния пример: преди около шест години правихме конкурс за изграждане на експозиционен центъ рна бързоразвиваща се българска компания „УОЛТОПИЯ“, която със своята продукция  има висок пазарен дял в Европа и света. На мен беше възложена организацията на конкурса. Тогава получихме 360 проекта и предложения от над 40 страни от цял свят и имахме на разположение три дена за тяхното разглеждане и оценка. Конкурсът завърши, сградата е построена и се намира в “София Тех Парк”. Това дава ясна представа за времевия диапазон, в който може да работи едно професионално подготвено и опитно жури.

– С какво ви впечатлиха първите три проекта, класирани на първите места?

– За да се отговори на този въпрос, трябва да бъде разбран самият процес на отбор. Журито работи, елиминирайки слоеве на проектните предложения, които по една или друга причина не се вписват в условията на града, на конкурса или на съвременните разбирания на това що е то добра архитектура. По тази причина стигнахме сравнително бързо още първия ден до близо 15 проекта от общо 62, които бяха дебатирани много прецизно, по пет-шест пъти с връщания и разглеждания на текстове и т. н. Направихме анализ какви тенденции очертават тези проекти. Определихме два полюса – концепции за сградата на експозиционния център задача, която става задължителна за изпълнение. Единият полюс проектни решения е насочен към един вид сливане на експозиционния център с ландшафта на мястото, неговото камуфлиране и разтваряне в средата. Другият полюс обединява проекти, които са проявени като самостоятелен архитектурен обект, който се опитва да свърже, преподреди и помири конфликтните масиви на сградите – на Областната управа, и на Великотърновския университет.

Идеята е новата зала да организира двата предшестващи обекта и съответно да ги подреди по нов начин. Журито стигна до извода, че в премираните проекти трябва да бъдат представени и двете концепции, но след задълбочени дебати членовете му прецениха, че е необходим компонент на добре организирано пространство, което едновременно да представлява самостоятелен и персонализиран архитектурен обект със силна индивидуалност. Проектът на арх. Нарди, класиран на първо място, изпълнява точно тази задача – организира съществуващата среда, благодарение на своята радикална различност. До голяма степен избрахме обект, който с простотата и своята лаконична архитектурна фраза организира и притегля двата други значително по-едри по мащаб обекти.

– Трябва ли да “анатемосваме” високото строителство в подобен тип градоустройствено решение какъвто е този терен или то има своето естествено място там?

– Повишаването на етажността е естествен процес в един град, който когато расте, се стреми да не се разпръсква в ширина, защото се получава задушаване в центъра. Такова нещо изпитват голяма част от американските градове. Те имат колосална периферия с ниско строителство. Но хората не са доволни от това разпръскване, защото докато стигнат до центъра, минат часове. Това е неекологично поведение на градската култура, защото изисква време, бензин, изпарения и т.н. Ако една сграда е разположена вертикално, ще заеме, например, два процента от даденото пространство, ако е хоризонтално – най-малко десет. В Япония е много добре развита тази тенденция. Те пазят зеленината на пространството, като изтеглят нагоре етажността. Интересна тенденция е опитът на италиански архитекти – имам предвид проектът на СтефаноБоери, които построиха наскоро в Милано две високи сгради  на принципа „босковертикале“ или вертикална гора – сграда с издаващи се платформи с дървета. Гора, която се катери по сградата. Иновативно и интересно решение. Бих определил страха от вертикални сгради като един предразсъдък, който се проявява и в София.

– Според вас, награденият проект ще се впише ли в характерната за  Велико Търново архитектурна среда и ще допринесе ли за нейното развитие?

– Да, ще се впише и ще допринесе за нейното развитие. Имайте предвид, че няма новаторство, което да не е посрещнато с щикове, с желание веднага да се унищожи, да се осмее. Но това е ходът на историята и почти всяко архитектурно новаторство е било посрещано по този начин.

Проектът за  Експозиционен център на арх. Нарди е новаторски дотолкова, доколкото той внася един нов език, нова фразеология в традицията на Велико Търново. Със заоблени ръбове, проста форма, проектът се вписва в средата като едно обтекаемо тяло, което свързва пространството между двете съществуващи сгради. То съдържа два на пръв поглед изключващи се елементи като стъкло и дърво, които обаче дават нов, модерен вид на сградата, която кореспондира с традициите в архитектурата на Велико Търново.

– Както стана ясно, цялостното застрояване на терена ще е компилация от най-доброто от останалите 61 проекта.

– Според мен класираният на първо място мастер-план никак не е лош и би могъл отчасти да се използва като цялостно решение. За целта ще е най-добре, ако Общината покани авторския колектив, който дада представи своята концепция пред гражданите на Велико Търново и да отговори на техните въпроси.

Има и нещо друго, което е важно да знаят хората. Общината направи конкурс основно,  за да бъде намерено решение за Експозиционен център, но паралелно накара участниците да впишат тази сграда в един по-широк контекст, като задават идеи за цялостното градоустройственото планиране на терена.  Реално архитектите – участници в конкурса, подаряват допълнително работно време и усилия, за да покажат своите виждания за цялостната концепция на територията на Военното поделение, без тези визионерни проекти да бъдат задължителни за общината и града.Така градската управа и обществеността се сдобиват с колосален спектър от решения, които могат да бъдат използвани  и  имплантирани в съществуващия градоустройствен план, който вече е осъществен в своята инфраструктурна част.

– Вече се чуха коментари и обсъждания, че Велико Търново няма нужда от нови библиотеки, музеи…

Библиотеката и музеят са сгради, в които се “складират” знания и памет. В момента в световен мащаб има бум на интереса към миналото. Може би защото обществото няма ясна визия за бъдещето и се обръща назад, за да търси устои в подреждането на постигнатото до тук. В това отношение Велико Търново не стои встрани от общите европейски и световни тенденции. А и да не забравяме какъв мотор за туризма може да бъде архитектурата на публичните сграда и на музейните функции. Категоричен и красноречив пример за това е музеят за модерно изкуство „Гугенхайм“ в Билбао. Преди 80-е години на миналия век това е западнал индустриален град. С този музей Билбао се превърна в глобален център на култура, услуги и нов тип индустрии. „Ефектът Билбао“, както го наричат, е единица мярка за това какво означава иновативна архитектура и какво огромно влияние може да има тя за развитието на даден регион. Всичко това кореспондира с една мисъл на Кендзо Танге, че традицията може да бъде жива, само, ако непрекъснато се обновява.

– В какъв времеви диапазон виждате реализацията на цялостния проект за изграждане на нов градски център във велико Търново?

– Около 8-10 месеца би бил срокът за финализиране на проектната фаза и старт на реализацията на нов градски център, щом бъде осигурено финансирането. Не мога да кажа кога Общината ще получи средства, на които тя разчита, за да ги “инжектира” в проекта. Надявам се всичко да се случи успешно, защото с изграждането на Експозиционния център и натам – новия градски център, Велико Търново със сигурност ще получи сериозен тласък на своето развитие като град и туристически център.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново