България изпраща една от най-бурните години след падането на режима на Тодор Живков. Страната е залята от серия протести, нацията е разделена. Българите са изправени на кръстопът. Това са най-кратките характеристики на отиващите си 365 дена. Ето как описаха пред “Янтра ДНЕС” отиващата си 2013 година някои от най-известните социолози и политолози у нас.

Антоний Гълъбов, социолог: “Кръстопът e думата, която описва България през 2013 г.”

Доброто е, че това е може би първата година на гражданина не само на Европейския съюз, но и на България. Лошото е, че през тази година България изгуби много възможности и трайно повлия негативно на публичния си образ. Изминалите месеци бяха до голяма степен пропуснати като възможност страната ни да се позиционира добре в ЕС и да гарантира през следващите години друга перспектива на развитие. През 2013 г. излязоха на повърхността групи, които преди действаха по-задкулисно. В известна степен е добре, че станаха много по-видими механизмите, през които се упражнява власт у нас. Това повлия и върху начина, по който българските граждани започнаха да възприемат политиката.
В края на тази година трябва да кажем, че сме в процес на формирането на нова политическа култура, която се надявам през следващата година малко по малко да започне да подрежда сцената на политическия ни живот.
Като поука можем да извлечем това, че не трябва да подценяваме влиянието и силата на онези, които смятахме, че като цяло са се европеизирали. България продължава да е на кръстопът между Европа и Азия, и то не в ролята на посредник, не в ролята на компетентен водач, а обратното – в ролята провинциален роднина. Този манталитет на провинциалност, на периферност е най-лошият възможен избор в сегашния свят. Живеем във време, в което няма периферии, освен ако на някого не му е удобно да обяснява, че живеем така. Изборът между Европа и Азия е изключително важен. В момента България се държи ката азиатска периферия на Европа, а не като европейска страна. Въпросът за това как се изграждаме и защитаваме собственото си гражданско достойнство стои с цялата си сила пред следващите години.
Смятам, че през 2014 г. ще имаме предсрочни парламентарни избори, същественият въпрос е – как ще стигнем до тях. Дали на базата на някакво елементарно политическо съгласие, или ще се наложи да отидем на избори заради изключително тежките резултати от управлението. Независимо от всичко, в следващия парламент ще имаме картината, която можехме да имаме в сегашния – по-голям брой политически формации с по-малко представители, принудително коалиционно управление с реална коалиция, а не като сегашния управленски съюз. Време е да влезем в една реална коалиционна формула, в която да е ясно кой носи отговорност, за какво, от името на кого и с какви средства управлява.

Румяна Коларова, политолог: “Нацията е рязко разделена”

Отива си една година, свързана на първо място с надеждите за промяна, защото по-голямата част от българските граждани през цялата година по различен начин действаха, водени от надеждите за политическа промяна. На второ място това е година на протести. Протестираха и тези, на които изборите дадоха промяна. Протестираха и тези, които не получиха промяната, която искаха и която е свързана с промяна на морала. На трето място – 2013-а можем да определим като година на възстановеното статукво. Все повече се налага констатацията, че не само хората, които ни управляват, са тези от първата половина на 2009 г. Това е очевидно, като погледнем не само представителите на първите ешалони на властта, но най-вече от вторите и третите. По-важно е да кажем, че ни управлява същата тази коалиция, която българите толкова категорично отхвърлиха през юли 2009 г. Можем да кажем, че сега ни управлява озъбена двойна коалиция, защото сега го няма омекотяващото влияние на Симеон Сакскобургготски и НДСВ.
Това е година, през която българската демокрация преживява сериозна криза. За съжаление, нацията е рязко разделена не по тема, свързана с жизнен стандарт, икономиката или бедността. Разделена е на две крещящи половини. Едната вика – БСП, а другата вика – загубихме демокрацията. Между тях няма диалог, тази конфронтация се използва от политици, които нямат намерение да решат основните проблеми пред българите.
Политиците не предлагат решения на нито един от основните въпроси.

Евгений Дайнов, политолог: “Страната ни изпраща годината на перманентния протест” 

България изпраща годината на перманентния протест. През 2013-а се сблъскаха нормалността, в лицето на протеста, срещу онази гротеска, която е властта, и хората въстанаха срещу това да бъдат управлявани по този начин. За съжаление, този сблъсък не се реши в полза на нито една от двете страни. Надявам се, че през 2014 година ситуацията в страната ще се нормализира.
Политическата класа или трябва да стане нормална, или да се маха. Засега в публичното пространство от морална гледна точка побеждава протестът, но тази победа не е пълна, докато не настъпи промяна в управлението. Хората трябва да действат много внимателно към инженерните политически проекти, какъвто беше РЗС, какъвто сега е и Бареков. Целта е те да вземат определени гласове, които след това да бъдат предоставени на тъмните сили в политиката.

Мира Радева, социолог: “Бяха месеци на тотално политическо безсилие”

За мен това е година на тотална лъжа, на тотално политическо безсилие и разгрома на онова, което наричаме фасадна демокрация. Това, което се случи през 2013 година, беше подготвяно през целия 24-годишен преход, беше резултат на подмяната на пътя към истинска хуманна демокрация с дивашки и зверски капитализъм и имитация на някакво свободно гражданско общество. Всичко започна още от протестите в началото на годината, които бяха абсолютно законни и естествени, само че бяха очевидно инспирирани от определен политически интерес. Режисьорите обаче не успяха да предвидят, че не могат да изманипулират всички граждани, не можеха да предвидят, че Бойко Борисов ще подаде оставка толкова бързо. Независимо от грандиозните скандали в деня за размисъл и всичко останало все пак мнозинството от хората гласуваха, както си бяха решили. Но планът, който беше подготвен поне една година по-бързо, отчасти сработи, защото отидоха да гласуват по-малко хора. След неуспеха на ГЕРБ да сформира правителство беше създаден кабинетът на Орешарски, с идеята скрити господари да диктуват правилата. Това е свързано и с определени геостратегически интереси, които не са хармонични с членството на страната ни към ЕС.
Но това е хубава година за българската демокрация, защото хората разбраха, че трябва да престанат да дремят и е крайно време да се борят истински за промяната. Скоро бизнесменът Сашо Дончев, който отдавна е надраснал материалното, заяви, че иска да се изсели от България. Исках децата ми да се върнат в България и за това участвах във ВИП Брадър, но сега искам да си ходят и аз заедно с тях.
Весела КЪНЧЕВА
сн. архив