Млад специалист, доктор по педагогика. Възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, със специалности „Психология“ и „Спортна педагогика“. През 2020 г. защитава дисертация, посветена на психологическите аспекти при адаптацията и кариерното развитие на спортни педагози. В тази област има публикувани статии в български и чуждестранни издания. Работи като психолог в Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. В продължение на десет години е танцувала в ДЮФА „Българче“. Това е Полина Цонкова, едно от новите лица, които са в листата за общински съветници на ГЕРБ с номер 7.

Поведението на политиците у нас и езикът на омразата често стават модел на подражание сред учениците, което води до проява на вербална агресия в училищата, а по-късно и в живота на младите хора. Нецензурните изказвания, подигравките и така нареченият хейт в социалните мрежи се превръщат в нещо нормално за подрастващите. За тях подобно поведение е част от нормалността в общуването. С това трябва да се борим всички – родители, учители, психолози, политици, цялото общество. Това казва психологът Полина Цонкова, кандидат за общински съветник от листата на ГЕРБ във Велико Търново. Според нея основна роля за формиране на ценностната система на учениците има семейството, но взаимното уважение в общуването трябва да е задължително и за политиците. „Има ученици, особено сред по-големите, които се интересуват от политика, гледат и четат новини, коментират изказвания и поведение на политици, но най-често им се подиграват“, казва Полина Цонкова.
Когато ученик прояви, макар и само вербална агресия в училище, примерно да нагруби или обиди свой съученик, ние вземаме незабавни мерки. Една от тежките санкции е спиране на стипендията, а в Народното събрание се наказват със забележки, и то понякога. Подрастващите не трябва да остават с убеждението, че грубият език е норма на поведение. Те трябва да виждат, че подобни прояви не само не се толерират, но и не остават ненаказани, смята училищният психолог.
Според нея пълната незаинтересованост на повечето ученици от горните класове към политическите процеси, липсата на интерес към начина на функциониране на местната власт би могла да се преодолее дори и без да се правят промени в образователната програма. „Например в часовете по гражданско образование могат да се канят общински съветници, които да разкажат на учениците как работи общинският съвет и какви са неговите правомощия. Самите ученици могат да отидат на една сесия, да видят как се водят дебатите, как се вземат решенията, какво се дискутира. Това би засилило гражданската активност на младите хора и желанието им за участие в обществените процеси“, казва още Полина Цонкова. Тя е убедена, че подобен тип гражданско образование ще повиши избирателната активност сред младите, защото те ще почувстват, че техният глас има значение, ще разберат че само ако са активни, могат да бъдат част от управлението на населеното място, общината, държавата.
Така донякъде би могъл да се компенсира липсващият механизъм, чрез който общините имат възможност да участват в разработването на учебните програми и да „присъстват“ като тема в образователния процес или да инициират обучение по важни за обществото проблеми, категорична е Полина Цонкова.