Синдикатите поискаха минимална работна заплата в размер на 2150 лв за най-ниската академична длъжност “Асистент” във висшите учебни заведения и отмяна на решението за отпадане на таксите за студентите. При неизпълнение на исканията те готвят протести, които първоначално ще бъдат само чрез подписка, а след това и в т. нар. Триъгълник на властта в София. Това каза проф. д-р инж. Лиляна Вълчева, председател на ВОН-КНСБ при посещението си във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Проф. Вълчева обясни, че в рамките на последните три месеца в МОН са проведени три заседания, на първите две, от които са обсъдени и приети механизми и критерии за разпределение на предвидените от бюджета средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав в Държавните висши училища. В тази връзка от страна на синдикатите е прието предложението, представено от МОН като 4-ти вариант за 2150 лв., като най-близко до синдикалните анализи за МРЗ за най-ниската академична длъжност в ДВУ, както и предложеното от зам.-министър Петрова разпределяне на средства по два основни критерия – ниво на достигнати трудови възнаграждения и брой на академичния персонал. Председателят на Съвета на ректорите декларира, че ректорите на вузовете единодушно гарантират достигането на 2150 лв. МРЗ за академичната длъжност “Асистент“, като е проведен разговор и с председателя на ВОН-КНСБ. Само ден по-късно Съветът на ректорите предлага значително понижаване на декларираното без никакви аргументи, основани на официални политики и законово установени принципи и критерии. В резултат на това от синдикатите настояват да бъдат оповести имената на ректорите, които искат по-ниски заплати за академичната длъжност Асистент, а МОН да представи техните доходи и статут на работодатели, съобразно ЗВО.
„От 29 ректори на ДВУ в България, 26 подкрепят искането на синдикатите, а 3 са против. Искаме да разберем заради кои хора системата ще загуби 39 млн. лв. Месец март е подготвен за протести, които засега организираме през протестни декларации, до момента са подписани и от над 455 служители на ВТУ“, категорична беше проф. Вълчева. Тя посочи, че ректорът на ВТУ проф. Димитър Димитров е сред подкрепилите искането и припомни, че предишният ректор проф. Бонджолов е награден от синдиката като единственият, увеличил заплатите на своите служители с цели 20 процента. Точно затова той получи и наградата за най-добър социален партньор от синдикатите, подчерта проф. Вълчева.
Доходите на ректорите са гарантирано високи, а чистият доход на младите асистенти към момента е под 1438 лв. Последните данни на КНСБ сочат, че това е необходимият месечен доход за един работещ. Подобни действия на ректорите ще отблъснат младите хора от академичната кариера, тъй като израстването в нея не е лесен и бърз процес. Освен това да не забравяме и факта, че позицията асистент се заема след придобита магистърска степен, а в някои ДВУ и след придобиване на образователно-научната степен доктор. Част от младите надежди могат да предпочетат кариера на учители и педагози (още след бакалавърската си образователна степен) в системата на училищното образование – един достоен избор, но това ще лиши страната от научен академичен потенциал, който ? е така необходим. Нека изборът между учителската и академичната кариера да бъде осъзнат и доброволен, а не продиктуван от материални съображения и подобно отношение от страна на някои ректори, посочват от синдикатите.
Без да отчитаме заплащането за докторска степен, която е задължителна, правим следното сравнение: При начална заплата на асистент 2150 лв. и коефициент за стаж 1,0 доходът е 2150 лв. и той няма други допълнителни възнаграждения. При начална заплата на професор 2450 лв. и коефициент за стаж не по-малко от 1,2 стартовата заплата е от 3000 лв., към която се добавят допълнителни възнаграждения за доктор, ръководна длъжност, научна дейност и т.н., обясниха от синдикатите.
„Определили сме ръст на заплатата за служителите – при тези със средно образование не по-малко от 115% от МРЗ, за специалистите не по-малко от 130% от МРЗ, за бакалаврите – минимум 145% и за магистрите – минимум 160 процента“, заяви проф. Вълчева.
“България е страната от Европейския съюз с най-нисък БВП и процентно от него делът за висше образование е най-нисък спрямо Евросъюза. За Европа този дял е 1%, а за България от 0,76 е намален на 0,6. В същото време от нас се изисква качество равно, че и по-високо от това на европейските университети“, подчерта доц. д-р Владимир Владов, председател на местната структура на синдиката.
По отношение на таксите във висшето образование, проф. Вълчева обясни, че в Закона са посочени 6 варианта на освободени от такси студенти, 30 приоритетни направления (от общо 52) и защитени специалности, за които държавата предоставя на 100 процента средствата за обучение. Според нея таксите не са най-големия проблем, а това е разминаването на академичната и календарната година, защото в продължение на 4 месеца от държавата на вузовете не се дават никакви средства за новоприетите студенти.
„Защо се пуска проектозакон, в който не е посочено откъде ще дойдат измислените 150 млн. лв. за покриване на таксите. В момента вместо да се увеличи броят на студентите, се получава отлив“, каза проф. Вълчева и добави, че текстът на този проектозакон е поставен на обществено обсъждане. В някои вузове вече има студенти, престанали да плащат таксите си, което на практика прекъсва техните права, посочи проф. Вълчева.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът
