– Г-н Орешарски, какво е икономическото състояние на страната? 
– Икономическата ситуация в страната е най-неблагоприятна за всичките 23 години на прехода. Тя е повлияна до определена степен от лошата външна обстановка, свързана с рецесията в Европа, но и от грешните и хаотични действия на властите през последните близо 4 години. В резултат в момента имаме много ниска стопанска активност, намалени вътрешни инвестиции, а външните са на такова равнище, че можем да кажем, че са практически спрели. Фискалните резерви са изчерпани, има тенденция на нарастване на правителствения дълг, само за последните три години и половина фискалната позиция на страната се е влошила с близо 8 млрд. лв., 4 млрд. лв. за сметка на фискалния резерв, а останалите са за сметка на нови вътрешни дългове, които бяха имитирани.
Най-важна е неблагоприятната бизнес обстановка, в резултат на системно прилагания административно-силов натиск под различни мотиви. На този фон е необходима много рязка промяна в инвестиционния и стопански климат и на първо място преустановяване на рекетьорския натиск върху бизнеса.
– Защо тогава Симеон Дянков постоянно ни обясняваше колко сме добре?
– Аз не споделям широко разпространената теза, че ние през последните три години сме много стабилни фискално. Ако беше така, фискалният резерв трябваше да е поне на същото равнище, дългът също. Не искам да коментирам сценарий, при който ГЕРБ отново успеят да сформират правителство, това ще означава, че пропадането може да продължи. Негативните тенденции в икономиката, сформирани към настоящия момент, ще я тласкат надолу още известно време, дори и при най-благоразумните политики, които вярвам, че ще води новото българско правителство.
– Какво да се направи, за да спре пропадането?
– В икономическата сфера е изключително важно да се преустанови силовият натиск, на технократски език това означава и предифиниране на формите на контрол, които се упражняват върху дейността на фирмите, преструктуриране на контрола от страна на НАП, връщане към добрите принципи на управление на данъчната администрация от периода на създаването й през 2006 г. Останалите контролни органи също трябва да преустановят техните напрегнати планове за глоби и санкции, които да допълват изпуснатата събираемост на държавни приходи. Много от административните звена, които се занимават с контролна дейност, имат спуснати планове за глоби и санкции, които ги принуждават в отделни случаи самоволно да глобяват, за да може да изпълнят плановете си. Това разрушава цялата бизнес среда.
Трябва да се предприемат и насърчителни мерки, които са свързани с по-добър достъп до кредитиране на малкия и средния бизнес. Още в началото трябва да се развият типичните функции на Банката за развитие. Тя има възможност да привлече достатъчно кредити отвън. Това е банка с ненужно голяма капиталова адекватност към този момент, който може да се използва за привличане на допълнителни ресурси.
Необходимо е в кратки срокове да се възстанови статутът на държавата като изряден платец, какъвто беше до 2009 г., визирам както изплащане на изпълнени обществени поръчки, така и регулярно възстановяване на ДДС. Трябва да се прекрати източването на ДДС.
– Хората въстанаха срещу монополите, какво ще направите в тази посока?
– Срещу естествените монополи е разработен инструментариум, това са регулативните органи, които трябва да си влязат във функциите. Има ги и сега, но се убеждаваме, че работят много формално. Много са критични бележките към дейността на ДКЕВР, общият подход е свързан със засилен и ефективен контрол върху разходите на производителите и от тук върху крайната продажна цена за населението. При банките е необходима по-тясна координация с БНБ, защото тя регулира банковата система.
За мен е важен въпросът с изкуствено създадените монополи. Той е много по притеснителен, защото, ако погледнем към структурата на бизнеса в различни стопански сектори, на много места от стотици фирми, работили активно преди 2009 г., сега са едва 15-20. Това е показател за подтисната конкуренция и от тук ескалация на цени с платец отново крайният потребител. Има редица сектори като горското стопанство и строителството, в които виждаме тези пазарни изкривявания. Пример е, че цената на дървесината пада през последните години в световен мащаб, само в България се увеличава, което е показателно, че нещо на този пазар не е наред, и то с конкуренцията.
– Как скандалът с подслушването влия върху бизнес средата у нас?
– Полицейската тема, свързана с подслушванията, не ми е по вкуса, за мен са важни връзките между икономическото развитие и полицейския произвол, защото много хора не виждат пряка връзка. Когато сте установили такива практики да подслушвате, който ви падне, в това число и всякакви видове бизнеси, вие влошавате стопанската и инвестиционна среда, стагнирате инвестициите, внасяте несигурност, което е предпоставка за по-ниска стопанска активност. Има много осъдителни акценти, които могат да се коментират, но мен най-много ме притеснява фактът, че последните събития подтискат стопанското развитие, а от друга страна разговорите между високопоставени министри и депутати подсказват какъв е бил стилът на управление през последните три години. Стил, който някой виждахме по-добре, други по-слабо. Сега всичко е пред очите на обществото и се надявам, че то ще си направи съответните изводи.
– Хората ги интересува кога ще започне да им се пълни хладилникът?
– Когато техният работодател се чувства спокоен, за да разшири бизнеса си, да наеме нови работници, така че част от безработните да намерят работа. Хладилникът ще започне да се пълни, когато нарастващ брой наши съграждани намерят работа, а другите, които и сега са на работа, получат увеличение на заплатите.
– Бихте ли предприели някакво действие, ако не знаете какъв ще е резултатът от него?
– Обикновено се прави обратното – първо се преследва цел, после се избират инструментите за реализирането й или политики, които водят до постигането й.
– Това означава ли, че сте убеден, че сте следващият премиер на България? 
– Имам цели, те са свързани с възстановяването на нормалната социално-обществена обстановка в страната и още по-важно – нормализиране на бизнес климата. Убеден съм, че ако постигнем това, по-лесно ще подредим останалите цели след тях. Голяма увереност имам, че това ще стане с усилията на много хора.
– Единствено широко експертно правителство ли може да изведе страната от кризата, в която се намира?
– Моето принципно виждане, че в кризисна ситуация успешните действия се предпоставят от една широка подкрепа, независимо дали е еднопартийна, или е по-широка. Аз винаги до сега, независимо на каква позиция съм бил, съм залагал на професионализма. Струва ми се, че на този етап дори не осъзнаваме сложността на въпросите, които ще бъдем принудени да решаваме както и в енергетика, така и задължения, които ще се появят, и за които не сме подготвени. Пример е руският иск по казуса “Белене”, той може да се окаже по-голям от самия размер, който е заведен.
Трудно ми е да кажа колко време ще е необходимо да се върнем там, където бяхме преди 4 г. Стопанският опит показва, че в икономиката винаги има инертност. Не мога да обещая, че проблемите ще бъдат решени с магическа пръчка, но искам хората да знаят, че след няколко години ще видим перспективите пред страната ни.
Весела КЪНЧЕВА