Петър Кънев, народен представител от “Коалиция за България”: “Не сме имали по-социален бюджет”

– Г-н Кънев, какви са първите оценки за Бюджет 2014?
– Оценката на медиите е практически позитивна. Оценката на Националния съвет за тристранно сътрудничество също като цяло е добра. Изненадващо и за нас, имаме пълна подкрепа от работодателските организации и четирите основни признати организации казват, че бюджетът ги устройва. Синдикатите обявиха, че не са доволни и очакват много повече.
Няколко момента имаше в работата със синдикатите и работодателите – работодателите не са доволни от вдигането на минималната работна заплата от 310 на 340 лева, което е една нормална реакция. Знаете, че това касае една група от 196 хиляди човека в България, a отивайки на 340 лева това означава, че около 280 хиляди души ще бъдат в тези граници. Мисля, че работодателите поставят един много логичен въпрос за определянето на минималната работна заплата по формула, до сега се определяше на чисто политически принцип. Логично е да има формула, която да определя автоматично минималната работна заплата.
– В какво се състояха проблемите при преговорите със синдикатите?
– Първо – те много държаха да влезе т.н. нулева ставка на минималната работна заплата. За съжаление, за тази година при този напрегнат бюджет това не можа да стане, но мисля, че за догодина то е реално. Второ – искаха да се увеличи още максималният осигурителен доход, но на този етап това не е уместно. И на трето място – синдикатите държаха да се криминализира умишленото неплащане на данъчни осигурителни вноски. Това е една стара битка между работодатели и синдикати, на която следващата година ще търсим разумно решение.
– Как изглежда бюджетът в чисти параметри?  
– 1,8 % е ръстът на Брутния вътрешен продукт за следващата година, дали това е много, или малко трудно някой може да каже при положение, че тази година е доста под 1 %. И при положение, че Международният валутен фонд и Международната банка прогнозират около 1,6 % – 1,7 % , 1,8 % не е лош процент за ръст на икономиката. Тук има един интересен момент, свързан с това до колко стагнацията в европейската икономика, която все пак последното тримесечие тръгна нагоре, ще окаже влияние върху българската икономика при положение, че 60 % от целия износ на България е свързан с Европейския съюз. Второто число е свързано с 1,8 бюджетен дефицит. Лично моето мнение беше, че ние трябва да се придържаме към малко по-висок процент, поне в рамките на 2 %. Настояването на Министерството на финансите беше да слезем на 1,8, за да изпълним изискванията на Европейската комисия. Третото число 1,8 % е прогнозната инфлация и това е една цифра, която е доста дискутируема, защото последното тримесечие сме в процес на дефлация. Дефлацията е смърт за производството и добро за потребителите.
– Какви са приоритетите на Бюджет 2014?
– Икономически растеж и региони, социалните ангажименти. Ние никога до сега не сме имали по социален бюджет от този и трето – образованието.
Новост в бюджета са два нови фонда, това ще са всъщност национални програми. Едната ще е Национална инвестиционна програма, за нея ще бъдат отделени 500 милиона лева. За тези пари ще могат да кандидатстват министерства, ведомства и общини по проекти основно за инвестиции. Другата програма е за образованието. По нея ще могат да кандидатстват училищата, тя ще е на стойност 100 милиона лева. До приемането на бюджета правителството трябва да публикува правилата и критериите за участие в тези две програми, за да се избегнат всякакви коментари, че непрозрачно се раздават пари.
– Кои са опасностите пред Бюджет 2014?
– Една от тях е свързана с това, че в приходната си част бюджетът е доста напрегнат и на фона на трудното отлепване на българската икономика от дъното имаме притеснения, че трябва да се положат много усилия за приходната част на бюджета. Основно става въпрос за дейността на двете агенции – НАП и митниците, особено втората. Външният дълг на страната се повишава, но при всички случаи ние сме много под бариерата, която е поставил Брюксел.
– Какви промени бяха направени в данъчните закони?
– Хубаво е, че бяха приети основните 6 данъчни закона, които правят структурата на бюджета. Бяха направени доста неща за българския бизнес. За пръв път от много години се взе решение, че до средата на следващата година, до края на юни, правителството трябва да внесе в парламента предложение за ново изчисляване на такса смет за корпоративни клиенти, т.к. плащането на такса смет от предприятията на база данъчна оценка е смъртоносно за всяка нова инвестиция.
Второто, което се смята за положително, е, че разчистихме терена на ДДС-то към българския бизнес, защото до сега имаше голямо затлачване в тази посока. Трето – от началото на следващата година се въвежда т.н. начисляване ДДС на касова основа. Това означава, че до сега всички български фирми в момента, в който предадат готовата продукция, са длъжни да издадат данъчна фактура и веднага да бъде прихваното ДДС-то, но в България няма случай да ти платят в седмица или две. Отложените плащания се бавят по няколко месеца. Сега за първи път всички фирми, които имат годишен оборот до 500 хиляди евро, имат право да издават данъчна фактура само тогава, когато си получат парите.
Направихме промяна и на единната сметка, от която бизнесът много недоволстваше. Разрешихме, когато има просрочвания, бизнесът първо да си плаща главницата, а после лихвите.
Обратното начисление ДДС за зърнопроизводителите и производителите на технически култури също е важна промяна. Там очакванията са в рамките на до 220 милиона лева допълнителни средства да се влеят, защото ДДС-то ще се начислява и ще го плаща крайният потребител, а не този който произвежда зърното.
Приехме и едно увеличение на ваучерите, което е до 200 милиона лева за тази година, за догодина те ща са 240 млн. лева.
Приехме и нещо, което е много елементарно, но бяхме длъжни да го направим – разрешихме в кафе машините да няма фискални устройства.
Искаме още да облекчим всички малки фирми, които трябва да дават едни и същи документи в данъчните служби и статистиката. Искаме да свържем сървърите на данъчните и на останалите ведомства, които събират информацията, за да не се налага една и съща фирма да подава на различните места една и съща информация. Бихме желали да облекчим фирмите в много други параметри, като счетоводна и данъчна отчетност, вадене на служебни справки. Водят се и преговори с банките за облекчаване на българските потребители.
– Какво прави този бюджет най-социалния?
– В тази посока се направи много. Първо, размразихме пенсиите, само това струваше 120 милиона лева. Имаше коментар от кога да стане това, обикновено швейцарското правило се въвежда от средата на годината. Второ, има промени при майчинските и детските. Решихме да финансираме с по-сериозно увеличение второто дете, ясно ви е защо не третото, четвъртото и т.н.
Две ведомства не получиха увеличение на бюджета си, за пръв път от години, това са Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. В новия бюджет няма ярко изразени реформи, но предпочитахме да има една стабилност и предсказуемост, защото бизнесът е като едно плашливо птиче. То като ти кацне на рамото, изплашиш ли го един път трудно се връща.
– Какви очаквате да са дебатите в пленарната зала на парламента?
– Бюджетът ще мине, винаги е било така. Управляващите внасят един бюджет, опозицията го оплюва със страшна енергия и сила. Най-накрая здравите сили вземат властта, гласуват и бюджетът се приема.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ