Пенчо Чанев, кмет на Община Златарица: “Парадоксално е общ работник да взема по-голяма заплата от кметски наместник”

Публикувано на чт, 11 Юли 2013
2287 четения

– Г-н Чанев, какво е финансовото състояние на Община Златарица?
– Не можем да се оплачем. В условията на финансова и икономическа криза, категорично мога да твърдя, че сме в отлично състояние. С голямото затягане на коланите и харчовете сме докарали бюджетът на нивото от 2009 г., която ни беше най-силната. 378 хил. лв. е салдото ни, нямаме просрочени задължения.
Помните ли класацията на бившия финансов министър Симеон Дянков, според която Община Златарица беше в “Топ 5” на финансово най-дисциплинираните общини. Тогава, за да ни поощри, обеща, че ще ни даде допълнително държавно финансиране. Не сме го получили и до ден днешен. Остана ни само моралната награда, че сме добри.
Аз съм юрист и съм безапелационен, че ако нещо можем да го направим за 2000 лева, не трябва да правим за 10 000 лв. Като пример ще ви посоча, че в обществената поръчка за ремонта на улици по селата по европроекта ни за 1,9 млн. лв., четирите явили се фирми в частта за строителството, намалихме в условията на конкуренция парите за асфалта с 200 000 лв. Още с 15 000 лв. падна цената при обществената поръчка за строителния надзор. Когато има публичност и ясни критерии, стойността на обществените поръчки пада надолу и от там се намаляват и разходите. Когато реализираме обект от собствени приходи, цепим стотинката надве, търсим най-добрите оферти за най-малко пари и най-качествено да се случи и за сега успяваме.
– Какво определяте като основно ваше постижение през шестте ви години като кмет на Златарица до сега?
– Успяхме да реализираме много европейски проекти. За малка община с население от 4700 в моя кметски мандат и половина сме успели да привлечем външно финансиране по проекти за около 10 млн. лева. Подобрихме училищната база, инфраструктурата.
– Задържат ли се хората или емиграцията продължава?
– За съжаление, не можем да задържим хората. Много късно започнаха европейските програми и проектите по тях, когато хората вече бяха емигрирали. В момента вече няма кой да емигрира. Чисто и просто хората си умират бавно един по един. Млади не идват. Тези, които са останали без работа, търсят начин да се измъкнат навън. Все повече общински служители поглеждат към големия град. Голяма болка ми е, че квалифициран и образован общински служител, единствен за работното място и не знаещ какво е почивка, получава заплата 500 лева, а озеленител по временната заетост по европроект да е със заплата от 380 лева. Затова хората все по-често поглеждат към големите градове, където възможностите и заплащането е по-голямо. Не е нормално трима пътни строители по европейска програма да получават колкото заплатата на кмет на община. Ако ги сравня с кметските наместници, общите работници с мотиката са по-добре платени от хората, които отговарят за селото. Ако това не е парадокс, здраве му кажи.
– Как си обяснявате това, защо се получи?
– Държавата загърби общините много отдавна. Не при това или предишното правителство. Когато дойде време за съкращения, първи са общините с 10 %. Когато трябва да се намаляват разходите, отново първи са орязани местните бюджети. Само че за да могат общините да реализират приходи, те трябва да ги вземат отнякъде – това са данъци и такси. Добре, но на баба Пенка с 200 лева пенсия няма как да й вдигнеш данъка. Има си праг на социална поносимост и след нея хората спират да си плащат и няма как да събереш местните данъци и такси. Държавата ни вмени задължения, които не са обезпечи финансово. Ние трябва да се занимаваме с неспецифични функции, а никой не казва от къде да намерим приходи за тях. Най-драстичният пример, за който се сещам, е пръскането срещу комарите. Те се развъждат около реките, които са изключително държавна собственост.
Плащаме 500 лева такса за преминаване на реката. Когато дойде време да пръскаме за комари, да го прави общината с нейни пари, премахвайки държавната причина за заразата. Общината не е специализирана институция за пръскане срещу комари. Ако трябва да наемем фирма, това е скъпо удоволствие, което не можем да си позволим. Ние трябва да поддържаме техническата инфраструктура, канализацията, която е на държавното ВиК, и осветлението и ред други неща. За почистване на речното корито, отново задължението е на Общината. Защо ние трябва да поддържаме държавната инфраструктура? Протекъл покривът на помещение, в което са само държавни институции, пак Общината трябва да го поправя, а те не ни плащат такси. Общината не е равнопоставена на държавните институции. Ние навсякъде си плащаме таксите, докато държавата е освободена. Докато продължава това, общините ще бъдат зле, защото тези пари ние няма от къде да ги получим. Изравнителната ни субсидия не е увеличавана с години и отдавна не стига. За да има обществен транспорт, ние дофинансираме автобусната линия с покриване на загубата. Парите, които държавата дава за това, са смешни, те са на база от преди 10 години, когато бензинът е бил на половин цена от днешната. Не виждам кога това положение може да се промени. Единствено националното сдружение на общините по отделни закони възразява, когато са ощетени общините.
Ще ви посоча прост пример. До сега средствата от категоризацията на заведенията постъпваха в общинския бюджет, от скоро отиват в Министерството на финансите. Контролът обаче върху кръчмите е задължение на общините. Глобите са върху кметовете. За да свикам комисия за проверка, а те се правят често вечер, правя допълнителни разходи за бензин, за извънреден труд, за написаната хартия, за всичко. Като ги натрупаш във времето, таксите не покриваха разходите, а сега ни взеха и тези постъпления. Това е проблем за малка община като Златарица, а какво става с туристическа и голяма община като Велико Търново, където има много заведения? Поставени сме в ситуацията кюфтетата за държавата, за общините празните тарелки, в които са били.
– Какво може да бъде направено?
– Ще внеса предложение пред Националното сдружение на общините на техния сайт да се направи портал, на който да се публикуват всички търгове на общините. Ние сме 264 общини и фирмите казват, че не могат да проверяват толкова много сайта за провежданите търгове. Така че е най-добре информацията за тях да е на едно място. Например съдия-изпълнителите имат един общ сайт, на който може бързо и лесно да се направи справка. Ако това се направи за общините, ще достигнем високи цени на продаваните или отдавани под наем от нас имоти. Например при съдия-изпълнител в Горско Ново село декар земеделска земя достигна цена от 980 лева, което за нашия район е много висока стойност. Планирам до края на месеца да внеса това предложение в НСОРБ. По този начин може да се реализира и идеята за обществените поръчки. Всеки казва, че законът е калпав и корупционен, но нищо не се прави. Защо не направим както е в другите държави, експертите да определят дадена девизна цена, под която не може да се пада, за да не се компрометира качеството на изпълнение на проектите.
Другият вариант, който аз подкрепям, е общините да не се занимават изобщо с обществени поръчки, особено по европроектите. Да си има един централизиран орган, който да ги провежда. През него ние ще си правим заявките по годишен план, а специалистите в него ще провеждат търговете. Тогава няма да имаме проблеми, ще има по-голяма публичност, а и контролът ще бъде по-стриктен.
– Какво се случва с бизнес средата и инвестиционния климат в общината?
– Земеделски производител спечели проект от ДФЗ за създаването на 2200 декара за масиви от лешници и орехи. Корейската фотоволтаична централа работи. От нея постъпленията от данък сгради и такса смет в общинския бюджет са 30 на сто от плана. В момента преговаряме с китайски инвеститори, които работят в Румъния за привличането им в Златарица за производство на дървени въглища.
– Скандалите в парламента, протестите в София как се отразяват на живота в Златарица?
– Не съм усетил да се отразява по някакъв начин. В малките общините хората се познаваме поименно дори с кучетата, живеем задружно. За съжаление, хората останаха излъгани след изборите. Дори да има увеличение на пенсиите, то отдавна е изядено от многократно повишените цени на храната, горивата, единствено токът стои на същата цена, но не се знае до кога. Хората не са усетили плюсовете. В малките населени места те отдавна са свикнали и не се надяват на нищо ново. За тях единственото спасение е кметът, който за съжаление не може да огрее навсякъде. Не зная до кога ще продължава така.
Ако искаме да имаме работещи и силни общини, на тях начело трябва да стоят хора, които да не им пука за другия мандат дали ще го спечелят, или не, а да си свършат работата в този. Ако са си свършили работата, ще ги изберат. Ако разчитат на това да оставят всеки да си прави каквото иска в общината, да си хвърлят боклуците, където им скимне, без да ги глобяваш, да не плаща данъци, без да го санкционираш, нещата няма да се случат.
– Обмисляли ли сте идеята да се кандидатирате за трети кметски мандат на изборите след две години?
– Много е далече, но защо не. Бих се кандидатирал отново за кмет на община Златарица. В крайна сметка съм показал, че можем да реализираме проекти, администрацията работи добре. Твърдя, че сме една от най-добрите общински администрации във Великотърновска област. Нямаме проблеми, всеки си е поел отговорностите, независимо че хората трябва да са като многоръкия Шива и изпълняват по няколко функции. За да не спират нещата, сме постигнали негласна договорка, че шефовете на отдели и дирекции работят и когато са в отпуск от морето или планината, където са отишли да почиват със семействата си. Имаме добри системи и програми, които ни дават възможност да контролираме нещата дистанционно, стига да има интернет връзка.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново