Първан Симеонов, политолог: “Политическите сделки не са нещо непременно лошо”

– Г-н Симеонов, много горещ ли се оказа политическият юли?
– Месец юли започна леко скучновато, макар и знойно, но завърши със сериозна политическа буря – типично лятна, с много гръмотевици и дори градушка.
Пролетно-летният политически сезон беше динамичен под повърхността си, но на повърхността си беше спокоен. Месеците вървяха, а не се случваше нищо, сякаш бяхме изпаднали в политическо безвремие. Всичко вървеше някак скучно на фона на всичко онова, което бяхме свикнали да виждаме в годините назад. И точно когато скуката беше достигнала своя пик, имаше бурно политическо разиграване – все едно елитът се събра и реши да разчисти каквото има. Направи го с доста голяма сделка, от която всеки взе по нещо, включително и опозицията, и полуопозицията. Сякаш станахме свидетели на девиза “Съединението прави силата”, но в един много циничен политически прочит. Това стана в края на юли.
Ефектите от тази политическа буря ще усещаме и в идните месеци, защото предстоят дебатите около конституционните промени и бъдещето на коалицията, ще има и местни избори. В август отново ще има затишие, но не знам дали ще е след бурята, или преди нова.
– Как разчетохте гласуването за референдума?
– Гласуването за референдума първо показа, че никой нямаше политическа изгода от този референдум. Всеки от политическите играчи си харесваше по нещо от него, но никой не харесваше целия референдум. Второ – той не беше много за харесване, защото един референдум с подобни теми, общо взето, изпраща обществото за зелен хайвер. Факт е, че ние, българите, ще живеем по-добре, когато работим и произвеждаме повече, а не когато променяме постоянно изборните правила. Те са процедура, а ние в България трябва да променяме съдържанието, което е свързано основно с икономиката.
Но какъвто и да беше референдумът – добър или лош – не биваше по този начин да се заличава. Пък да обясняваме, че пултовете не са работили е доста грубо.
Интересна е и позицията на президента. Аз очаквах по-енергичен протест от негова страна, но явно в цялата тази сделка, в която всеки получи по нещо явно, и той получи своя дял – вероятно някакво утешение или обещание за бъдеще време. Не знам какво е, но обикновено президентите мислят за бъдещи мандати, а мандатите не могат да се случат без подкрепата на партии, като ДПС и ГЕРБ например, но това са само догадки.
– А дебатите около конституцията ?
– Те също бяха част от разиграването, в което със страшна бързина, общо взето, всеки получи по нещо. ДПС получи това, което най-много охранява – съдебната система, която сякаш брои за своя.
ДПС като цяло получи най-много – нареди се като част от управлението, което цели отдавна, легитимира се пред очите на своите западни партньори. Борисов пък получи коз пред Запада, свързан с Шенген, отделно от това той получи усмирителен механизъм срещу своите коалиционни партньори от Реформаторския блок, които в един момент станаха толкова гласовити, че на премиера в определени моменти, подозирам, че му писва.
БСП пък успя да се освободи от вътрешнопартийната си опозиция, става дума за избора на омбудсман.
Реформаторите имаха своя избор – или да загубят битката за конституцията, след като ДПС наложи своята визия, или да припознаят и себе си като част от победителите, те, разбира се, предпочетоха второто. Другият вариант беше да плашат, че ще напуснат, само че плашеха с половин уста. Ако тръгне да напуска някой, това ще са хората от ДСБ, но съвсем не е сигурно дали ДБГ и СДС ще ги последват.
Елементите от този гигантски пъзел ще се нареждат в следващите месеци.
– Според вас изборът на Мая Манолова е резултат от политическа сделка?
– Той е част от една гигантска политическа сделка, която включва и референдума, подуправителите на БНБ и най-вероятно още много неща, които вероятно не знаем.
Сделка не е непременно нещо лошо, така се прави политиката, за добро  или зло. Ситуацията сега е двойно по-цинична на фона на това, което имахме преди година-две – помните, имаше протести, красиви пози. Ако има нещо хубаво в цялата сегашна ситуация, то е, че се разделяме с наивността си. Проглеждаме, че това са механизмите за правене на политика. Не само проглеждаме, но и  разбираме, че и през 2013 г. механизмите не са били много по-различни. Въпросът е защо сега протестите не са толкова енергични, колкото тогава. Едно от много циничните обяснения излезе от устата на Борисов, който наскоро беше казал, че като изтеглил своите хора от площада,  останали само стотина души. Сигурно не е далече от истината.
– Каква е прогнозата ви за стабилността на управляващата коалиция?
– Прогнозата ми е разнопосочна като самата управляваща коалиция.
Логиката подсказва, че правителството ще е по-скоро стабилно, защото в този момент никой няма интерес от разклащане на лодката, нито  малките играчи, които могат да изпаднат от нея, нито големият играч,  който в момента се е закрепил добре.
Второто условие за стабилност са прословутите 600 дни толеранс, които даде ДПС. Трето – в парламента има и резерв от депутати, които  биха подкрепили едно или друго решение. След като правителството на Орешарски успяваше да оцелее, за сегашния кабинет също не би било проблем.
Голямото но е, че някой от по-малките политически партньори в това правителство имат и своя политическа логика. Логично е реформаторите и патриотите да не горят от радост, когато ДПС се намесва. Другото е, че в един момент някоя от политическите сили би могла да избере имиджова тактика, т.е. да изглежда красиво в опозиция, а не грозно във властта.
Всичко е възможно – да се преформатира коалицията, някой от министрите да си отидат, но предполагам, че правителството ще оцелее поне до догодина. След 2013 година нищо не трябва да ни учудва.
– Не изключвате възможността през следващата година да има  предсрочни парламентарни избори?
– Да, не я изключвам, защото тогава изтичат 600 дни толеранс, които Местан даде. Рано е да мислим за това, защото предстоят и президенстки избори. Съмнявам се, че играчите на терена имат план и тактика, които имат далечна перспектива. Изключение са ДПС, които винаги имат няколко хода напред.
– Отново ДПС ли ще реши дали да има предсрочни парламентарни избори?
– Миналия път така стана, ДПС събори правителството на Орешарски. Ние, политолозите, отдавна казахме, че ДПС ще напусне левия ъгъл  и ще направи ход на дясно и ще се долепи до ГЕРБ и така ще стане диспечера в българската политика. От ДПС ще зависят много неща.
– Какво ще се случи с основните политически играчи на предстоящите местни избори?
– Реформаторите имат своите вътрешни противоречия, а решението за общо явяване може да ги тушира до известна степен, но няма да намали техния заряд. Генерално реформаторите ще се целят за силно представяне в някой знакови по-малки населени места. Те ще погледнат и към някой настоящи кметове на областни градове с посланието, че тези  градоначалници произлизат от дясното. Тези кметове са с доста спорна  репутация, но виждаме, че реформаторите доста успешно се прагматизираха в последно време. Така те може да получат повече медийно внимание от БСП, която, както е тръгнало, в някой от областните градове ще има някакви шансове, но те може да се окажат малко. Тогава Реформаторският блок ще постигне отново несъразмерно обществено влияние.
Патриотичният фронт ще бъде сериозен играч в Пловдив и Русе и др. Велико Търново също е място, където фронтът разполага с добри позиции в лицето на ВМРО. Фронтът не загуби подкрепа от участието си във властта, което е интересно.
АБВ е малко трудна територия за анализ, защото тя все още се изгражда – но точно затова и там местните избори са особено важни. За ДПС местните избори традиционно не са най-силните, но предстоящите избори ще бъдат важни за тях, защото движението прави опити да се разширяват електорално като география.
– Гореща ли ще бъде политическата есен?
– Есента ще бъде гореща, но и политическата зима няма да е никак студена. Тези политически горещини, които ни обхванаха и не си тръгват, може да продължат до догодина.
Весела КЪНЧЕВА