Определят 2013-а като началото на края на прехода. А дали е така, кой да ни каже?…

Януари
27 януари 2013 г. ще остане в най-новата ни история като датата, на която се проведе първият референдум след 1989 г. Темата му бе свързана с развитието на ядрената енергетика у нас чрез евентуално строителство на нова ядрена централа. Референдумът бе обявен за невалиден, защото в него гласуваха по-малко български граждани, отколкото на последните парламентарни избори. В национален мащаб във вота участваха 20,22 на сто от българите с избирателни права. От всички гласували повече от половината – 851 757 души, отговориха с “да”. С “не” отговориха 37,96 на сто (533 526 гласа). За статистиката ще остане фактът, че 62,69 % от гласоподавателите в областта отговориха с “да” на въпроса “Да се развива ли ядрената енергетика на Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”. С “не” са гласуваха 35,91%.
Няколко са основните извода след този референдум. Първо той се оказа контролна среща между ГЕРБ и БСП преди мача на истината – парламентарни избори 2013. Вторият основен извод е, че законът за референдумите в сегашния му вид е неефективен. Всички се обединиха около необходимостта за смъкване на изискуемата избирателна активност, трябва да се мисли и за “намаляване” на необходимия брой подписи за свикване на референдум от гражданите.
Февруари
Февруари се оказа много по-горещ и наситен от събития. Най-важното – след серия от протести заради високите сметки за ток, правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Протестите във Велико Търново нямаха многолюдността на тези в София и Варна, но все пак жителите показаха активна гражданска позиция. Според едни оставката на Борисов беше грешка, а според други напълно естествен ход на събитията в страната. Всички искаха предсрочни избори, но бяха ли готови за тях?
Март
В средата на март стана ясно, че областта ще има депутат по-малко в следващия парламент. Решението на ЦИК за намаляване на бройката на 8 е въз основа на данните от преброяването на населението от 1 февруари 2011 г. В партийните централи завря и закипя, настана време да се редят листите. След знаковото оттегляне на Бойко Великов, Мариана Бояджиева, Николай Илчев, Антон Кутев и червеното острие Мая Манолова бяха сред най-спряганите имена за водач на листата на БСП. Големите въпросителни бяха кой ще води листите – Илчев, Бояджиева или Манолова. Националният съвет на червените реши Мариана Бояджиева да е водач на листата на БСП в 4-ти Многомандатен избирателен район – Велико Търново, в изборите за 42-ро Народно събрание. Второто място зае Петър Кънев, от гражданската квота, бивш народен представител и съветник на президента Георги Първанов. Третото място в листата, неочаквано за всички, бе отредено на Милка Христова от Павликени. Адвокатът Николай Илчев остана на четвърта позиция, инж. Георги Рачев, Марин Богомилов, Стефан Стефанов бяха сред социалистите, които попаднаха на неизбираемите места в подреждането.
В ГЕРБ беше не по-малко напрегнато. Структурите в областта номинираха Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Евгени Стоев, Мирослав Петков, Деян Хаджийски, Петър Христов, Христо Христов, Изабела Чорбаджиева, проф. Пенчо Пенчев. Централното ръководство на партията реши водач да е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, следван от Евгени Стоев, Мирослав Петков и голямата изненада – четвъртото място бе отредено на бизнесмена Георги Марков от Свищов.
Общо 269 кандидат-депутати, включени в 33 партийни и коалиционни листи, регистрира Районната избирателна комисия във В. Търново.
Април
Настана времето на обещанията, някои от тях толкова абсурдни, че дори и децата не биха повярвали. Предизборната кампания се оказа вяла и скучна, нямаше ги работещите идеи. Кандидатите за народни избраници не успяха да помогнат на хората да направят своя избор. Изстрадалият българин се чудеше кое е по-малкото зло. Ясно беше, че ГЕРБ и БСП остават основните играчи, а останалите ще разчитат основно на гласовете на близки и роднини.
Май
Така се стигна до деня на истината – 12 май. Българите поставиха в шах политическата класа у нас, отреждайки ГЕРБ да получи 30, 5 % от гласовете, “Коалиция за България” – 26, 61 на сто, ДПС – 11,29 процента, и 7,3 % – “Атака”.
Във Велико Търново червената коалиция триумфира, получавайки 5364 гласа или 4,5 % повече от основния си опонент ГЕРБ. “Коалиция за България” победи в 9 от 10-те общини, но успя да вкара само първите трима в листата си – Мариана Бояджиева, Петър Кънев и Милка Христова.
ГЕРБ също получиха три места от областта. Позициите си в парламента запазиха Евгени Стоев и Мирослав Петков. И тук дойде изненадата – Цветан Цветанов предпочете да влезе в Народното събрание от Благоевград и така неговото място зае Георги Марков. Колодата бе допълнена от Хасан Хаджихасан от ДПС и Иван Димитров от “Атака”. Всички останали останаха зад борда.
На 29 май Народното събрание прие кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател. Кворум от 121 души на парламентарното заседание беше осигурен, след като Волен Сидеров стана 121-ият депутат, който се регистрира. Орешарски бе избран с гласовете на “Коалиция за България” – 84 гласа, и ДПС – 36 гласа.
Юни
Началото на лятото отново бе белязано от протести. Този път срещу правителството на Орешарски. ГЕРБ продължи да бойкотира работата на парламента. В областта това време ще се запомни с това, че на поста областен управител бе назначен инж. Георги Рачев от БСП, а за негови заместници Стефан Стефанов също от БСП и Андрей Илиев от ДПС.
Юли
37 членове на ГЕРБ от Свищов, начело с бившия депутат Аспарух Стаменов, подадоха заявления за напускане на партията. Стаменов коментира, че отдавна е в сериозни конфликти с местната структура, която е подчинена на депутата Георги Марков. Дни по-късно Марков бе единодушно избран за общински председател след оставката на Ангел Гецов.
Август
След толкова много политика през август беше време за почивка и трупане на сили за есента.
Септември
Валентин Ламбев бе избран за председател на Областния съвет на БСП във Велико Търново. Дни по-късно, на извънредна партийна конференция на общинската организация на червените той спечели битката и за общински председател, побеждавайки само с няколко гласа основния си конкурент Николай Илчев. Ламбев зае мястото на Мариана Бояджиева. През септември стана ясно, че областта ще има двама представители в Националния съвет на “Движение България на гражданите” – юристите Виктор Георгиев и Калин Костов.
Октомври
Гюнай Далооглу бе избран за областен лидер на ДПС във Велико Търново на извънредна областна конференция на партията.
Ноември
В старата столица лидерите на шестте партии от Реформаторския блок, представиха първия в страната Регионален граждански съвет, в който участват 17 души. Сред тях са проф. Атанас Дерменджиев, проф. Иван Станков, проф. Иван Лазаров, доц. Светлозар Райков, Пламен Русев, д-р Ивайло Александров, д-р Йончо Петров, д-р Милко Гинчев бизнесмените Любомир Марков, Недко Цанев, Пламен Петров. Те ще подпомагат с идеи и предложения работата на реформаторите на местно ниво.
Към края на месеца Георги Първанов организира две дискусии във Велико Търново. Едната бе посветена на културно-историческото наследство, а другата на държавността и лидерството. Те са част от серията срещи, които бившият държавен глава организира в цялата страна по важни за нацията въпроси. Според мнозина това е началото на нов политически проект, зад който Първанов ще застане, привличайки към себе си недоволните в БСП. Николай Илчев, д-р Драгош Методиев, Стоян Витанов, Петко Тюфекчиев, Желка Денева, Мирко Робов бяха част социалистите, които уважиха срещите.
На нарочна пресконференция общинското ръководство на БСП отправи сериозни критики към управлението на кмета Даниел Панов за първите две години от мандата му. Според червените липсва прозрачност в процедурите, провеждани по закона за обществените поръчки от общината, не е настъпила промяна в отношението към бизнеса и т.н.
Декември
На 3 декември народният представител от региона Георги Марков разбуни политическите среди, обявявайки, че напуска парламентарната група на ГЕРБ и става независим депутат. До разрива се стигна, след като свищовлията бе на посещение в Румъния с премиера Орешарски. Марков съобщи, че се чувства огорчен и разочарован от действията на своите колеги, които действали като “политкомисари”. Веднага се появиха различни хипотези за напускането му, но тепърва ще стане ясно дали той няма да се окаже новият “златен пръст” в българския парламент, детронирайки Волен Сидеров.
Николай Бареков откри офис на “България без цензура” във Велико Търново. Той обяви, че на 21 декември в старата столица ще бъде свикан Инициативният комитет за създаване на партията му, а учредителният й конгрес ще е през януари. На откриването свири златаришката музика, а офисът беше осветен от Христофор Събев.
Весела КЪНЧЕВА 
сн. архив