Николета Ефремова, представител на Централния информационен координационен офис към Министерски съвет: “Никой не може да каже какви суми са под заплахата да бъдат загубени”

– Г-жо Ефремова, до къде стигна подготовката на България по оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020 година?
– В сравнително напреднала фаза сме. Не можем да говорим, че те са напълно изчистени. Това е целта ни, с тези шест информационни срещи в районите за планиране, които стартирахме от Монтана и Велико Търново като втори град, да представим пред потенциалните ползватели на средствата какви са до момента приоритетите и мерките, залегнали в програмите. Дискусиите и предложенията в тях са важни, за да ги вземем предвид. Идеята е до края на годината да сме в много голяма готовност с документите, за да не губим време и от началото на 2014 година да можем да инвестираме средствата по програмите.
– Защо изостават три от европрограмите и има ли опасност да се намали финансирането по тях още при старта им?
– На този етап не може да се говори за загуба на средства. Евентуално забавяне в началото на програмния период може да бъде компенсирано с по-ускорена работа по оперативните програми. Това зависи не само от степента на готовност на управляващите органи, но и от подготвеността на бенефициентите. Общините са от голямо значение, защото те са едни от най-големите бенефициенти по всички оперативни програми. Като институция, която организира и прави местното развитие и политиките за него, общините трябва да имат готовност още тази година, да имат визия какво искат да правят като проекти през следващия програмен период. Това означа, че не само трябва да им е ясно какви типове проекти ще разработват, но и да имат и вече подготвена документация. Слабостта или недостатъчната подготовка за настоящия програмен период беше, че нямахме готовност с техническа документация и готови проекти, които да подадем към програмите, за да завъртим бързо цикъла на инвестиране на средствата.
– Очакванията се част от евросредствата за следващия програмен период да бъдат специално насочени към двата най-бедни района в страната и ЕС – Северозападния и Северния централен. Как ще стане това?
– За момента няма такава информация, че тези два района ще бъдат приоритетни. По ОП “Регионално развитие”, която най-вече е насочена към общините, ще се работи с 67 града, към които ще има целенасочени инвестиции. Този финансов ресурс ще бъде балансирано разпределен в цялата страна. Тук разликата от настоящия програмен период е, че общините няма да се конкурират с проекти. Те имат осигурено финансиране за определени дейности, които ще осъществяват в така наречените зони за въздействие, които се определят в момента във всяка една от по-големите общини.
– На какво ще могат да разчитат общините?
– Отново имаме базисна инфраструктура, както сега за ремонт на сгради и енергийна ефективност, която остава един от хоризонталните приоритети в програмите. Ще има и туристическа инфраструктура. Продължават и меките мерки, свързани със социално включване и образование. Няма да е много по-различно като типове проекти, които могат да се разработват от сегашния програмен период. Новото и по-доброто е, че отпада конкуренцията между общините. За тях има заделен ресурс и общините ще знаят, че ще могат да го оползотворяват за своите приоритетни зони. Важни са интегрираните проекти – тези, които обхващат не само инфраструктура, но и така наречените меки мерки, за да има по-голяма синергия между отделните дейности.
– Има ли яснота за парите, на които ще може да се разчита?
– България договори 15,4 млрд. евро, което по същество е повече от сегашния програмен период при условие, че бюджетът на Европейския съюз се намалява. При договарянето имаме успех, но за съжаление все още не са приключили преговорите. Европейският парламент не е одобрил бюджета на ЕС. Все още нищо твърдо не може да се каже, но се надяваме, че ще запазим договорените средства.
– Вицепремиерът Илияна Цанова предупреди, че има опасност да загубим част от най-сигурния си инвестиционен ресурс – еврофондовете. Същевременно Сергей Станишев предупреждава за 25 % за сегашния период. За какви суми реално става въпрос?
– Не смятам, че в момента някой може да каже какви суми са под заплахата да бъдат загубени. Не може да се говори, че 25 % ще бъдат загубени – това е страшно много. Против съм това говорене – то е чисто политическо и не кореспондира в повечето случаи с процеса, в който участваме. Той е достатъчно дългогодишен от стартирането на дадена програма, подаването на проектите, провеждането на тръжните процедури, отчитане на бенефициента и връщане на парите. Не може така да се говори, че ние ще загубим пари. Тази година е изключително важна както за подготовката на следващия програмен период, така и за договарянето на сегашния, защото сме в последната му година. Управляващите органи ще бъдат изключително натоварени, за да могат да договорят и останалите средства, които са по програмите. Смятам, че това ще бъде направено. От там нататък в голяма степен зависи и от бенефициентите как те управляват проектите си, за да не се окаже, че имат финансови корекции. По същество това би могло да е загуба на средства, но зависи от доброто управление на проекта.
– В България усвояемостта на европарите е 37 %, което е притеснително на база средното ниво в ЕС от 47 на сто. Къде се коренят грешките?
– Не бих ги нарекла грешки. За нас това беше първи програмен период. Въпреки, че имахме подготовка, този процес зависи от всички, не само от управляващите органи, а и от хората, които реално изпълняват проектите. Не бяхме свикнали да работим по специфичните условия на управление на проектите и бенефициентите бяха изключително затруднени. От там идваха и слабостите на проектите, забавянето и финансовите корекции в последствие. това може да е една от причините, но смятам, че се движим доста добре в сравнение с другите страни, при положение, че сме нов член на ЕС. Всяка страна е минала по този път в първия си програмен период с редица затруднения. Личното ми впечатление от старите страни – членки, които съм посещавала, например в Португалия, са ни разказвали и показвали къде са сбъркали в първия си програмен период и не са били по-добре от нас. Определено ние се учим от грешките – чуждите, но най-вече от своите си. Когато видим, че нещо не работи, следващия път го правим по-добре. Научихме много неща и се надявам, че ще влезем в новия програмен период изключително на друго ниво.
– От кои наши грешки се поучихме, за да не ги допускаме?
– Куцаше ни предварителната подготовка, за да влезем със старт. Надявам се, че тази година общините и всички потенциални бенефициенти на програмите ще бъдат много по-подготвени с проектите си, идеи и документацията. Особено за инфраструктурен период подготовката на документацията отнема много време. Не преценихме това време и то предизвика голяма част от забавянията.
– Фирмите изпълнителки и особено подизпълнителите се оплакват, че парите им се бавят много по свършените и актувани строително-монтажни работи. Какъв е отговорът ви на това им притеснение?
– Не мога да ви дам отговор. Той зависи от управляващите органи, те са компетентни по причините за забавянето на разплащанията. Случаите са много индивидуални. Слабости има както в едната, така и в другата страна. Процедурите, по които се изпълняват проектите, не са от най-лесните. Бенефициентите също трябва да си дават сметка за това и да планират по-добре, но и да подготвят по-добре документацията си. Големите забавяния всъщност идват от обществените поръчки. Особено за големите инфраструктурни проекти на общините. Има нередности по провеждането на самата обществена поръчка. Последващите обжалвания, защото има фирми, които в това са се специализирали – да жалят пред комисията за защита на конкуренцията без значение дали е основателно, или не. Защото фирма, която подава жалба в КЗК просто за спорта, спира процеса по инвестиция на средства, с която се предполага, че ще има по-добро развитие за даденото населено място.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката