Няма яснота за старта и понятията на новите проекти в програмата за развитие на селските райони и директните плащания за новия програмен период на 2014-2020 г. Около това се обединиха единодушно недоволни зърнопроизводители от страната, които два дена провеждаха семинар в Арбанаси точно на тази тема. Според Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), на срещата са били поканени експерти от Министерството на земеделието и храните, които се оказали твърде неподготвени и на повечето от въпросите на производителите отговаряли с думите – “не знам”. Започнахме да мислим дали въобще ще има такава програма и ако е така, защо се крият проектите. Зърнопроизводителите са изпратили писмо до МЗХ още на 13 декември 2013 г., с което са поискали компетентни експерти за семинара в Арбанаси.
Много сме разочаровани и притеснени, че държавата гради нова селскостопанска политика сама, а ние не сме участници в нея, коментира още Румяна Ангелова, новият председател на НАЗ. Според нея вече се закъснява с новите проекти, освен това няма прозрачност, какви са целите, интересите и позицията на държавата ни пред Брюксел, където да бъде защитена селскостопанската политика на страната.
Опасенията на зърнопроизводителите са още и по отношение на отделните програми за младите фермери. Според тях в много от случаите тези програми са се оказали неефективни, тъй като средствата се усвояват, но малцина се тези, които продължават бизнеса. Сега се дава възможност тези млади фермери да участват в две програми, има двойно финансиране и това не бива да се допуска. Изправени сме пред риска да бъдат одобрени неработещи програми, което ще доведе до неефективно и неконкурентоспособно земеделско производство, каза Ангелова.
Тъй като не получихме отговори на много от въпросите си, сега изготвяме собствен икономически анализ за състоянието на селското стопанство у нас, какво е необходимо още и от какво финансиране се нуждае секторът. Всичко това е обвързано с демографията на страната, обезлюдяването, безработицата и финансовата криза, посочи Вукодинов. По думите му в някои сектори българският зърнопроизводител има самочувствието да е по-добър от колегите си в Европа, затова от НАЗ настояват за равни субсидии, а не българските да са по-малко. За всички тези опасения и съмнения за новата селскостопанска политика зърнопроизводителите ще уведомят с писмо МЗХ и Европейската комисия.
От Асоциацията са притеснени заради засушаването и как то ще се отрази на състоянието за есенниците. То ще е негативно и за пролетните култури след сеитбата, тъй като влагата се изчерпва, ако не падне дъжд или сняг, отчете Радослав Христов, зам.-шеф на НАЗ. Заради това на много места в страната житата са започнали да линеят.
Христов коментира още намаляването на акциза за земеделското гориво, което ще става чрез ваучери. Но тази държавна помощ, разписана в този вид, е с тежко администриране и има по-леки варианти. Затова през октомври 2013 г. НАЗ е подписала споразумение с премиера Орешарски за изготвяне на нов модел за нотификация пред Брюксел за следващата година.
На семинара са разисквани и директните плащания. Всеки зърнопроизводител ще получи като субсидия по 28 лв. на дка. Но финансовата рамка за следващия период е с 500 млн. евро по-малка от предходния.
Христов съобщи, че от тази година има нов начин на начисляване на ДДС при зърнопроизводството. Земеделците ще продават продукцията си без ДДС, но всички разходи, които правят, ще бъдат с данъка. Това ще ни затрудни много, но все пак данъкът ще ни бъде възстановен до месец от продажбите. Освен това тази система ще бъде приложена само две години, а анализ след това ще покаже дали де бъде прекратена, или продължена, обясни зам.-председателят.
Годишно в България се засяват 25 млн. дка с житни и маслодайни култури. Има още 11 млн. дка с царевица, слънчоглед и рапица. Според Вукодинов страната ни е на едно от първите места в света по износ на слънчоглед. Що се отнася до пшеницата, ние сме на 22-ро място по производство и на 12-о на износ.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ