Моника Панайотова е родена на 19 август 1983 г. в София. Тя е член на дясноцентристката партия ГЕРБ, председател на МГЕРБ и секретар по международните въпроси на партията. Бакалавър е по “Международни отношения” и магистър по “Международни икономически отношения” – “Управление на международни проекти” от УНСС. Преминала е обучение в Международния републикански институт и участва в неговата Регионална програма за Европа – LEAP. Има специализации в Института за държавна администрация “Джон Кенеди”, Харвардския университет, Европейския център за изследване на сигурността “Джордж Маршал”; програми за лидерство в САЩ, Франция и щабквартирата на НАТО в Брюксел.
– Г-жо Панайотова, какви са европейските перспективи за българските региони след 2014 година?
– Смятам, че за да осъществят българските региони процеса на догонване и да се доближат до средноевропейските показатели, усилията на националните и регионалните власти следва да се насочат към създаване на центрове на икономически растеж на регионален принцип. Това е важна предпоставка за преодоляване на прекалената зависимост на общините от директните държавни субсидии. В тази връзка, финансирането по линия на еврофондовете може да спомогне за провеждането на реформи по места, за целево инвестиране в сектори, генериращи икономически растеж и подобряване стандарта на живот. Това би довело и до повишаване на мотивацията на младите хора да остават в своите родни места и успешно да се реализират там.
През април т.г. евродепутатът Моника Панайотова откри във В. Търново “Алея на Европа”. Чрез табла в парк “Дружба” жителите и гостите на града могат да се запознаят с бащите на съвременна Европа като Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, Алпиерто Спинели, Робер Шуман.
– ЕС все още няма приет бюджет за периода 2014-2020 година, респективно не е сигурно на какво финансиране по оперативните програми България ще може да разчита. Въпреки това, какви са очакванията в областта на стимулиране на заетостта за нас?
– Ако няма съществени промени в договорените от Съвета средства по финансовата рамка за 2014-2020 г., България ще може да се възползва от еврофинансиране в размер на над 15 млрд. евро (2 млрд. евро повече от настоящия период). Регионалното разделение е силно застъпено и в политиките на ЕС за насърчаване на заетостта сред младите. През новия програмен период приоритет във финансирането от 6 млрд. евро по Младежката инициатива на ЕК ще имат т. нар. региони NUTS2, които се характеризират с над 25% младежка безработица. Заетостта е функция на общото икономическо състояние и е важно еврофондовете да имат мултиплициращ ефект, осезаем за българите. България ще може да разчита на достатъчно средства за насърчаване на заетостта, но предизвикателството пред управляващите е да не се изкушат да ги използват за краткосрочни популистки цели.
– ЕК излезе със 7 препоръки към България. Според една от тях трябва да премахнем възможностите за ранно пенсиониране и да се изравни възрастта за пенсиониране на мъжете и жените. България трябва да въведе цялостна данъчна стратегия за увеличаване на приходите и намаляването на сенчестата икономика. Как да се случи това при положение, че българите са най-бедната нация в ЕС?
– Тези препоръки са част от Европейския семестър, в който ЕК отправя препоръки към всички държави членки, за да се движи ЕС като цяло в правилната посока. По отношение на пенсионирането, подобна препоръка не е изненада, с оглед на влошената демографска структура на населението у нас и в Европа. Населението на Европа в работоспособна възраст ще намалее с 14 млн. Днес на всеки пенсионер се падат по 4-ма души в трудоспособна възраст, а през 2060 г. ще бъдат само двама. В България през 2050 г. делът на възрастните хора ще нарасне до над 30 %, което ще окаже голям натиск върху социално-осигурителната система. Ако трябва да се изпълнят някои популистки предизборни обещания и ако не се извърши докрай започната тежка реформа от правителството на ГЕРБ, т. е. възрастта за пенсиониране да се променя поетапно, това означава нарушаване на финансовата и социална стабилност на страната. Има два начина да се постигнат авантюристичните обещания за шоково увеличение на минималната пенсия или запазване на ниски нива на пенсионната възраст. Първо, чрез значително увеличение на осигурителните вноски на трудоспособните граждани, което означава намаляване на разполагаемите им средства, както и натиск над работодателите, особено в условия на криза, да съкращават работните си места или да се изкушат от сивия сектор. Второ, чрез увеличаване на публичния дълг, което означава тежко наследство за младите. Такава е обективната истина и отлагането на болезнената реформа ще доведе до негативни последици в бъдеще. Това е разликата между политиците, мислещи мандатно, и държавниците, мислещи за поколенията.
– България трябва да положи повече усилия за намаляване на младежката безработица и за реформиране на висшето образование. Целта е то да отговаря на нуждите на пазара на труда. Защо години наред реформите в тази област не се случват?
– Взаимодействието между образованието и бизнеса трябва значително да се подобри: университетите да обучават повече кадри в специалности, от които има недостиг, а бизнесът, на свой ред, да се захранва с млади специалисти от първия ден, в който те завършват. Това е начинът да се преодолеят структурните несъответствия между търсенето и предлагането на труд на младите хора у нас. Еврофондовете могат да подпомогнат този процес, като опити за това имаше и през настоящия Програмен период до края на 2013 г. През следващия това предизвикателство остава и в интерес на всички е резултатите да са по-добри.
– По тази проблематика работите от години, а сега и като евродепутат. Каква е вашата препоръка в тази насока?
– Бих предложила и го правя в момента като докладчик по темата за борбата с младежката безработица и възможните решения, три неща: първо, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда чрез почасова заетост, особено за младите майки и студенти; второ, насърчаване на младежкото предприемачество, генериращо младежка проактивност и заетост, чрез намаляване на административната тежест за стартиране на младежки бизнес, и трето, чрез активиране на триъгълника “образование, бизнес и наука” в отделните региони, така че да се обособят центровете за икономически растеж и да се създаде предпоставка за заетост в сектори, носещи по-висока добавена стойност и с по-голяма устойчивост на икономически сътресения.
– В областта на бизнеса ЕК предлага намаляване на бюрокрацията, изпълнение на стратегията за електронно управление и ограничаване на разсрочените плащания. За неслучилото се електронно правителство през последните 5 години са били похарчени над 100 млн. лв. само по линия на ОП “Административен капацитет”. Какъв е Вашият коментар?
– Напълно подкрепям разбирането на ЕК, че администрацията следва да работи по-ефективно в услуга на гражданите. За това би било хубаво да има приоритизиране на електронното управление чрез създаването на отделен министерски ресор. Относно ОПАК, бих искала да уточня, че към 30 април 2013 г. по ос 3, по която се финансират проекти за реализиране на електронното правителство, са изплатени 56 млн. лева. Голяма част от финансираните проекти стартират през последните 2 г. и е нормално резултатите да не са още осезаеми.
– България трябва да увеличи усвояването на еврофондовете, да гарантира правилно протичане на обществените поръчки, ни препоръчва ЕК. Какви са рисковете и какви суми еврофинансиране има опасност да загубим?
– Донякъде този въпрос е свързан с предишния, тъй като кандидатстването по електронен път е един от начините за ускоряване на работата по еврофондовете, пестейки на потенциалните бенефициенти време, нерви и пари. Обществените поръчки са сложна материя, която създава затруднения във всички държави членки и на ниво ЕС се полагат усилия в посока опростяване и уеднаквяване на правилата, за да бъдат процедурите максимално открити и защитени от корупция. В Доклада с препоръки към България ЕК отчита добрите резултати, постигнати при управлението на обществените поръчки със законодателните реформи от 2011 г. и препоръчва страната да продължи с осъществяването на реформите със същата решителност. Що се касае до риска от освобождаване на средства по правилото n+2/n+3, редно е да отбележим, че до 2012 г. включително няма загубено нито едно евро по Оперативните програми. Волята за работа на техните ръководители ще е определяща доколко такъв риск може да се материализира оттук нататък.
– България е страната от ЕС, от която през миналата година са постъпили най-много сигнали за злоупотреби с европейски средства, съобщиха от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Защитени ли са в България европейските пари?
– Трябва ясно да правим разлика между сигнали за злоупотреби и фактически злоупотреби. Моето мнение е, че европейските пари у нас са добре защитени. България е сред държавите членки с най-нисък процент на грешки по своите Оперативни програми (под 2%) и няма блокирани европейски средства. Това показва, че имаме ефективни системи за управление и контрол на средствата от ЕС. Постижението ни заслужава признание на фона на повече от 150 спрени (блокирани или замразени) Оперативни програми в рамките на Съюза.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. архив
