Марин Богомилов, председател на ППК “Росица” – Поликраище, общински съветник от БСП в Горна Оряховица: “Да върнем славата на българското земеделие”

Единственият отрасъл в българската икономика, който от години формира положително външнотърговско салдо, е селското стопанство. Въздействието на световната икономическа криза върху него е значително по-ограничено.За това е нужна ясна програма за развитието на всичките му подотрасли. Основните приоритети от нея са разписани в предизборната платформа на Коалиция за България.
Зърнопроизводството е основното направление в земеделското производство сега. При зърнените култури се запазиха или се създадоха по-големи земеделски стопанства, уедри се производството и резултатите са по-добри, отколкото в останалите направления на растениевъдството.Средното равнище на производство на зърно е достатъчно за задоволяване на вътрешните потребности на страната. Отглеждането на пшеница в голяма степен се явява гръбнакът на българския аграрен износ. Но евентуалното намаляване на това производство или повишаване потреблението на животински продукти би поставило постигането на обема на износ под въпрос. Проблемите са свързани и с по-ниските добиви в сравнение с някои страни износителки на зърно. През последните години се утвърди голяма концентрация на доминиращата част от производството в малък брой производители. Това води до рискове за намаляване дела на тази стока поради промяна на евентуалната дейност на производителите, както и от установяване на монополното им положение на пазара.
Слънчогледът е другата важна култура, която бележи ръст в развитието си, главно поради оформилата се благоприятна конюнктура за износ на пазарите в Европейския съюз и Турция. При това производство също се наблюдава прекомерно увеличаване на площите, което затруднява оптималния сеитбооборот и води до намаляване на добивите. Износът на слънчоглед, а не растително масло, е съществена загуба за страната, тъй като се експортира суровина с малка добавена стойност в сравнение с готов продукт – растително масло.
Динамиката на площите за зеленчуци след 2000-та година показва спад при всички основни култури. След 2007 година този спад се задълбочава.Проблем при българските производители е, че излизат все по-късно на пазара, когато цените са най-ниски. А това се отразява неблагоприятно върху доходите им. Късното предлагане освобождава пазарни ниши, които се запълват от внос и той все повече притиска местното производство. Лимитиращ фактор за зеленчукопроизводството е напояването. Разбиването на напоителните системи и недостигът на средства за уедряване и модернизиране на производството, липсата на защитни търговски договорености между производители и търговци за реализация на продукцията, както и на изкупвателни пунктове, са другите трудности, които трябва да се преодолеят, за да се върне славата на българските зеленчуци на европейския и световния пазар. Проблеми има и при овощарството и лозарството – остарели съществуващи насаждения и липса на финансов ресурс за създаването на нови, ниски средни добиви, намаляване на търсенето на плодове за преработка, недостиг на работна ръка за някои дейности.
Тежки са проблемите в животновъдството.Там са необходими сериозни организационни, структурни и нормативни изменения, наложени от членството ни в ЕС и икономическата среда в страната.
Всички ние, занимаващи се със земеделие, настояваме за:
– сериозно национално подпомагане, както е в страните от ЕС, а не само за средства по схемата за единно плащане на площ;
– за връщане на националните доплащания, които да обхващат всички дейности на земеделието;
– за намаляване на акциза за гориво на земеделските машини, каквато практика имаше преди правителството на ГЕРБ, и за отмяна на чл. 118, ал.7 от ЗДДС, относно отчитане на зареждането с гориво на собствена техника чрез електронна система с фискална памет;
– за повече средства по мярката “Модернизиране на земеделските стопанства”. В това число и за закупуване на земеделска техника.
БСП има ясна визия за решаването на тези проблеми. Голяма част от мерките са разписани в предизборната платформа на Коалиция за България. В нея се предвиждат повече инвестиции за отрасъла, като се обърне по-голямо внимание на слабите звена в сектора, производството на плодове и зеленчуци и за отглеждането на животни. Ние подкрепяме виждането за промяна в досегашната политика, която привилегирова едрите земевладелци, в подкрепа на земеделските кооперации и за подпомагане на дребните и средни производители чрез целево финансиране и въвеждане на “таван” върху субсидиите, плащани върху една земеделска фирма. Ние ще защитим собствениците на земеделска земя, които да получават минимално гарантирана рента. Особено внимание ще се обърне на преработващата индустрия, за да се гарантира не само пряк достъп до пазара на дребните и средните земеделски производители чрез инвестиции в общините.
Ние имаме волята за реализация на нашите програми, така че да върнем вярата и доверието в законодателната и изпълнителната власт в България, че подхождат към земеделието като приоритетен отрасъл. Имаме природните дадености, имаме традиции, имаме богат опит, който може да върне България като традиционен производител и износител на разнообразна земеделска продукция.