Въвеждане на три вида минимални работни заплати в България, които да бъдат обвързани с образованието на работещите, предлагат от КНСБ. Най-ниската минимална работна заплата, която и в момента съществува, да бъде за хора, които са без завършено средно образование. Втората МРЗ е за хора със средно и третата за хора с висше образование, които обаче трябва да работят задължително по специалността, която са завършили. В противен случай, дори и да имат дипломи за няколко висши образования и специалности, ако не работят по някоя от тях, те да получават МРЗ от втората посочена категория. По този начин ще се овъзмезди финансово положеният труд за получаването на висшето образование и ще се даде стимул на висшистите да работят по своята специалност, а не да упражняват друг, в някои случаи дори и по-непрестижен, но за сметка на това по-високоплатен труд. Ръководството на КНСБ посети вчера Велико Ткърново и областта като част от стартираната от организацията кампания “По-високи доходи със своя синдикат”. След Русе старата столица е втората спирка на синдикалистите. Президентът Пламен Димитров и вицепрезидентите Тодор Капитанов и Огнян Атанасов се срещнаха с ръководствата и работниците в: “Аркус”, “Елмот”, “Мегапорт” и “Терем Ивайло”. Те обсъждаха доходите на работниците, правото на сдружаване и условията на труд.
Президентът Пламен Димитров изрази вижданията на синдикатите за важните промени, които трябва да бъдат направени в българското законодателство в посока на подобряване положението на работещите. На първо място да бъде приложена Директивата за прозрачно заплащане, която ще изпрати завинаги в историята досегашната фирмена тайна за размера на заплатите. Според тази директива работодателят ще трябва да публикува в интернет размера на заплатите, които дава на работниците си. Няма да се допуска също и различно заплащане на мъжете и жените.
На второ място, според президента на КНСБ, трябва да се гарантира свободното право на синдикално сдружаване на работниите. Според сега действащото законодателство само синдикатите през колективния трудов договор могат да договарят работните заплати. А в някои професионални сфери, като МВР например, местните синдикални организации не могат да членуват в националните синдикати, което е нарушение дори и на българската Конституция. От КНСБ се заканват и да направят “черен списък” на всички работодатели, които нарушават системно правото на сдружаване на работниците си. А спрямо най-агресивните от тях ще бъдат предприети и съдебни мерки. Законодателството предвижда до 3 години лишаване от свобода и 5 хил. глоба при първо и същите години и 10 хил. лв. при повторно нарушаване на правото на сдружаване на работниците от страна на работодателя. За да бъдат изведени на светло подобни некоректни шефове, синдикатите са сформирали правни екипи, които проверяват и обработват постъпилите при тях жалби и сигнали.
Другият въпрос според президента Пламеин Димитров е размерът на минималната работна заплата. Освен че тя вече е 50% от средната, МРЗ трябва да бъде обвързана и с необходимите средства за издръжка на хората и четирите задължителни компонента разходи за: жилище, храна, здравеопазване и образование. Които разходи непрекъснато се променят. Така за последното отчетено тримесечие до декември 2023 г. средствата, необходими за издръжката на самотно живеещ и работещ, са били 1438 лв. и 2588 лв. за двама работещи с едно дете до 14 години. Предлаганите от КНСБ промени трябва да бъдат направени в трудовото ни законодателство до 15 ноември 2024 г.
Президентът Пламен Димитров сподели още, че през последните години един от сериозните проблеми е този с кадрите и основната причина за това е ниското заплащане. “Този проблем трябва да се решава комплексно. Трябва да има демографска политика, стимулираща младите семейства с деца през данъчната политика, детските градини и ясли и учебните заведения. Но наред с това трябва да има още и други политики, които да стимулират работещите. Само така в следващите 20-30 години може да се получи един обратен на днешния силно негативен тренд”, посочи Димитров. Друг сериозен проблем, според него, е нежеланието на част от работниците по различни причини да получават “на светло” всичките си доходи. Така се стига до ситуацията да има хора, които на хартия получават минималната или дори под нея заплата, а на практика останалите пари им се дават на ръка, без върху тях да се удържат осигуровки и данъци. Според приблизителни изчисления на президента на КНСБ около 40 млрд. лв. са парите, които се въртят в “сивата икономика”. “Някой задава ли си въпроса какво се случва с тези пари и за какво се използват реално те”, пита синдикалният лидер. По време на срещата стана ясно също, че се наблюдава нарастване на трудовите злополуки и смъртните случаи на работното място. Според синдикалистите ръководствата на предприятията искат да бъдат взети мерки в тази насока, но държавата не дава никакви облекчения. Според вицепрезидента Огнян Атанасов държавата се е оказала неподготвена и за т.н. зелен преход и свързаните с него сериозни съкращения в немалко предприятия. Законодателните промени, които от КНСБ са изработили, вече са обсъдени и с колегите им от другия водещ синдикат “Подкрепа”. По думите на Пламен Димитров по две трети от пунктовете двата синдиката били на едно мнение, по една трета нещата били в процес на доизглаждане. Принципни противоречия между двата синдиката обаче нямало.
Иван ГЕОРГИЕВ
