Калин Вълчев, бизнесмен: “Не може да си богат в море от бедност”

Публикувано на вт, 21 май 2013
9592 четения

Калин Вълчев е собственик на външнотърговската фирма “Бон”, която е ситуирана в Павликени. Компанията му произвежда зимни храни за птици. Той е част от инициативата за изграждане на стабилно партньорство между бизнеса и студентите от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” с цикъл от професионални уроци “Бизнес практики – уроци за ръководители”.

Г-н Вълчев, каква е целта на инициативата ви “Бизнес практики – уроци за ръководители” за студентите?
– Ние, създателите на тази инициатива, искаме България един ден да бъде богата държава. Със сигурност това го искат много хора, но ние имаме ясна представа какво можем да направим, за да стане в дългосрочен аспект от 10 до 20 г. В краткосрочен аспект за 3 до 5 г., така или иначе, нищо не може да се направи. Ние искаме да помогнем на младите хора да създадат нов бизнес или да доразвият други бизнеси, така че да изкарат пари, но същевременно с това да открият нови работни места и цялата държава да стане по-богата. Ние сме убедени, че е без значение колко пари има даден човек, той не може да остане богат в море от бедност. Всички трябва да стават по-богати, но за това трябват предприемачи. Има много продукти на пазара, които могат да се произвеждат и правят в България. Надяваме се, че младите, които се запалят по нашата инициатива, ще поемат и направят, продават и печелят и откриват работни места. Едновременно с това тези младежи, казвам млади, защото по-възрастните много трудно може да бъдат убедени в нещо, ще спечелят признание от обществото – слава, пари, власт, но не политическа.
– Къде се разминават бизнесът и университетите?
– По-лесно мога да ви отговоря къде се засичат – почти никъде. В моя завод имам 30 души администрация. От университетите освен чуждия език, който е само инструмент, те не научават нищо друго. Не се сещам да има нещо, на което да не ми се налага да ги уча. Никога не е имало диалог между бизнеса и университета. Дори и да е имало някакви наченки за това, никога не се е преподавало на студентите това, което работодателите искаме. Бих попитал в анкетна карта с десетина въпроса проспериращите бизнесмени, например във Велико Търново – те се знаят кои са, какво искате да имат бъдещите ви служители. На основа на отговорите в тази анкета университетските преподаватели би трябвало да пренапишат учебните си планове и лекциите. Убеден съм, че в тази анкета сред 10 или 20 бизнесмени, отговорите им ще се повтарят на 90 %.
– Какво искате бизнесмените от хората, които излизат от университетите?
– Прагматични знания за съответния пост. Например аз не мога да намеря механици. Завършващите студенти нямат елементарни комуникационни умения, липсва им делова култура, нямат малко или много западен начин на мислене. Поканих двама студенти на стаж, а те просто не ми отговориха – можеше да кажат, че нямат интерес. Абсолютно немислимо е в бизнеса да не дадеш отговор, без значение положителен или отрицателен, мълчанието е несериозно и обидно.
– В Англия например за всички позиции, с изключение на общите работници, работодателите правят обучение на кандидатите, одобрени за работа. Защо това у нас не се прави и не инвестирате в обучението на кадрите?
– Не е вярно. Инвестираме в обучението, но не защото много ни се иска, а защото сме принудени, иначе не можем да работим. При мен минималният срок на обучение на технически сътрудник е около една години, ако е много добър – 9 месеца. Предполагам, че при колегите ситуацията е подобна. Ние не очакваме да получим човек, напълно обучен с конкретните технически детайли за дадената позиция – например ако продава кафе, да е енциклопедия за всички сортове кафе и химичния му състав или да е с детайлни знания за качествата на металите, ако произвежда лъжици. Очакваме да имат общи знания, но те ги нямат. Не може университетският преподавател да е завършил икономика в Москва преди 25 г., която няма нищо общо със сегашните реалности, и да продължава да я преподава.
– Как ще коментирате самочувствието на младите кадри, които веднага след университетската скамейка искат поне 1000 лв. стартова заплата?
– Преподавателите ги напомпват, за да им вземат парите по време на следването. Обясняват на студентите, че ето, сега като излязат от университета, целият свят е отворен пред тях, защото са незаменими, няма да имат никакви проблеми и т.н. Това се повтаря постоянно 5 години и така се получава голо самочувствие без покритие. Моите наблюдения показват, че в университета от 10 000 студенти има 200 души с блясък в очите, които ще израснат и ще заемат високи постове. Това число е крайно недостатъчно, трябва да са най-малко 10 %.
– Как се различава дали един човек е с блясък в очите?
– Има желание за работа, постоянно иска да върви напред. Гъвкав е, готов е да приеме различна гледна точка, иска да прави кариера. Коректен е, дисциплиниран е. Това се учи още в училище, а ние се борим за такива качества у нашите работници ежедневно.
– По времето на социализма много студенти бяха стипендианти на различни фирми и след завършването си отиваха на работа в съответното предприятие, което ги е подпомагало. Дойде ли времето за възраждането на тази практика?
– Много положително се отнасям към тази идея. Но аз нямам ноу хау за подбор на тези студенти. Трябва да препишем от някоя западна фирма как става подборът, така че работодателят да знае предварително, че тези хора ще му свършат работа. В София някои от големите фирми – западни и дори някои български, започнаха да вземат стипендианти.
– В западните университети е много престижно за студентите да работя по бизнес проект на даден работодател, но след това академичната младеж има реален шанс за работа при него. Защо това не се случва в България?
– Нямаме знанията как да подбираме студентите, първо, и второ – как да ги използваме, че дългосрочно да си върнем парите.
– Не е ли проблемът в това, че българският бизнес е неустойчив и след 5-10 години собственикът на фирмата не знае дали ще го има на пазара?
– Може би при малките фирми е така, но при големите – не. Във Велико Търново имате за пример редица мощни фирми от промишлеността, които от 20 г. са на пазара и работят така, че след 20 г. пак да ги има и да бъдат по-силни. Какво означава неустойчив бизнес – една година си зле, на следващата има възход. Когато създаваш фирма, все едно ти се ражда дете – никой не иска да се разделя с рожбата си.
– Несигурната политическа обстановка как се отразява на бизнес климата и средата?
– Отрицателно, но след 4 години ще дойдат други. Преживявали сме и при по-тежки времена.
– Какви са отрицателните аспекти?
– Главно психологически. Моята фирма е на 100 % износ и нямам съществени проблеми с политическата обстановка. Единственият проблем е, че хората стават по-бедни.
– В различни писти ли бягат политиците и бизнесът?
– За мен политиците нямат значение толкова, доколкото не ме закачат. Плащам си всички данъци и те не ме закачат. Аз съм износител и не завися от нито една държавна поръчка. Завися от клиенти в Западна Германия, които са тотално коректни, нямам проблеми с ДДС, защото в Германия не се краде ДДС, там е съвсем друг свят. Ако се търгува с Румъния или с други български фирми, има съответните проблеми, които зависят и от политическата обстановка. Имам познати български бизнесмени, които работят на вътрешния пазар и в интерес на истината те се оплакват от всички правителства. С нашата инициатива искаме да научим и насърчим завършващите студенти да правят нишов бизнес, който е приложим за България. Моята цел е да помогна на хората да откриват работни места.
– Реално ли е политическото обещание за 1000 лева минимална заплата и 500 лева минимална пенсия?
– Няма такова нещо в бизнеса – осигуряване на 100 лева или на 1000 лева заплата. Тя е толкова, колкото позволява пазарът на работна ръка. Ако има много бизнес и фирми, те сами ще се конкурират за работниците, които няма да стигат, и ще наддават и вдигат заплатите. Водещото е бизнесът – както е в САЩ, където има ниска безработица, бизнесът генерира много пари, дава високи заплати.
– Непрекъснато излизат данни, че депозитите в банките се увеличават, но някои от макроикономистите коментират, че това се дължи на бизнесмени, които вместо да инвестират парите си в нови работни места, ги държат на влог. Каква е вашата позиция?
– Не вярвам да е така. Не познавам бизнесмен, който да няма кредити. Той първо ще си погаси заемите и после ще спестява. Не познавам фирма без кредити и фирма без забавени плащания, които довеждат до още по-големи заеми.
– Кой е по-големият проблем – това, че държавата бави плащанията към бизнеса по обществените поръчки и възстановяването на ДДС или увеличаващата се междуфирмена задлъжнялост?
– Ще ви отговоря византийски – двете не са чак толкова лоши, колкото си мислят хората. Най-лошото е, че няма образование и хора, които да създават. Няма хора, които да организират една обикновена хлебарница за специален хляб например.
– Има ли кой да го купи този специален хляб?
– Абсолютно винаги. Дори и с ниски доходи да сте, един хубав хляб на месеца ще можете да си позволите. 100 000 души е населението в региона – Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. При 300 хляба на ден производство, човекът ще печели 3000 лева на месец чисти пари. Но той няма ноу хауто да произвежда страхотен хляб. Преди 9 септември 1944 г. е имало потомствени хлебари. После хлябът стана масов. Сега има едни технолози, някои от които вероятно знаят, но не могат да направят бизнес. Защо в Западна Европа има 10 вида хляб, а тук не?
– Вие защо не развивате бизнес в България, а сте експортно ориентиран?
– Защото ми писна да събирам пари. Преди време го правих, но вече нямам нерви да се разправям с клиенти и контрагенти в България, за да си търся парите. Освен това смятам, че населението е малко. Не проповядвам да се прави бизнес в България, препоръчвам тук да се прави нещо и да се изнася в Западна Европа. Това носи най-голяма принадена стойност за държавата. Продаваме на западните пазари, вземаме еврото и го харчим в България. От всичко може да се прави бизнес. Въпрос е на трудолюбие, постоянство и най-вече на знания. Професия и знания се крадат.
– Какво мислите за кражбата на кадри?
– При нас няма кадри, има само персонал. Думата кадри е измислена от Гьобелс и взаимствана от комунизма. Хората отиват при работодател, който им дава повече пари при по-добри условия. Те са свободни да отидат, където си поискат. Наша колежка отиде в IBM, да е жива и здрава, изпратихме я с цветя. Всеки търси по-добри възможности. Това не означава кражба, това е част от света и за мен е напълно нормално.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново