Иван Петков, председател на Съюза на ловците и риболовците в България: “Ловното законодателство е подчинено на политически и корпоративни интереси”

– Г-н Петков, готова ли е новата стратегия за лова и риболова у нас?
– Да, готова е и предстои да бъде обсъдена от ловците в четири места в страната. Те са Шумен, Сливен, София и четвъртият град още се обсъжда. Основната идея е дивечът да остане държавна собственост, защото горските животни и рибата са национално богатство. Освен това нашето желание е ловното право да се запази както досега, тоест стопанисващите дивеча да придобият ловното право, за да съхраним традициите в историята.
– Тогава и собствениците на земя също ще поискат ловното право, ако държавата реши да им го предостави?
– Такава система има в други европейски страни, но ние не сме съгласни това да стане у нас. От ловната територия на България 15 на сто са държавни райони, а останалите 85 % са дребнодивечови райони, които се предоставят на ловните сдружения. И именно те ще получат ловното право, както досега. Има опасност с промени в Закона за лова и опазване на дивеча собствениците на земя също да се намесят в ловния бизнес. Като трети играч може да се окажат и арендаторите, които също стопанисват земя. Но ако държавата реши да либерализира ловното право, ловците увисват и няма да спортуват така масово, както досега.
– В тази връзка няма ли европейски проекти, с които ловците могат да защитят правото си на лов и да докажат, че те са най-добрите стопани на дивеча?
– Няма такива проекти за производство и разселване на дивеча, има други – екологични, и ние вече работим по такива.
– Какво е състоянието на дивечовите запаси в ловните райони?
– Последните 4 г. дивечът се стабилизира, има увеличение от 3 до 12 % за различните животни. Най-добри са запасите при дивата свиня, яребицата, лопатара и сърната, но при нея ловът е недостатъчен. Имаме 65 000 сърни, а ползваме много по-малко. Нямаме структури, база и подготовка за този лов. Няма много мераклии да стоят на чакало. Преди за сърна се ловуваше групово и може би ще върнем този лов.
Имаме също добри запаси на фазан в Северна България, но проблеми има със заека, който намалява. Със сегашното монокултурно земеделие се унищожава много дивеч. Разорават се стърнища, ливади, а след прибиране на реколтата веднага се третират площите. През август, като дойде пъдпъдъкът, нивите са разорани и пернатите си променят местообитанията.
Постоянните промени на климата също променя дивечовата популация, тук се намесват и хищниците, които се увеличават и засега не можем да се справим с тях. По време на групов лов за дива свиня ловците избягват да стрелят по хищниците, после се опитват индивидуално, но това не води кой знае до какъв резултат. В момента отстрелваме около 20 000 чакала годишно и въпреки това не можем да ги намалим.
През последните години се увеличи и популацията на вълка. По наши наблюдения увеличението е с около 1400 за това време, а ние стреляме по 200-300 вълка, което е твърде малко.
– Г-н Петков, има много случаи, когато ловци стрелят по майки при дивата свиня, което е забранено. Как се борите срещу това?
– Трудно, предложили сме през януари ловът за дива свиня да бъде забранен, да остане до 31 декември. Именно през януари се убиват много майки.
– Много ловци се оплакват от заложените капани от арендатори на държавните райони. Те ограждат ловни територии и улавят прасета незаконно. След това има масово избиване. Такива случаи имаме във Великотърновско. Ловната организация може ли да се справи с това беззаконие?
– Направихме протестна подписка тези капани да бъдат премахнати от държавната охрана на горите и дивеча, но няма успех. По този повод е възможно да има протести на ловците наесен именно в тези райони, на които дивечът е засегнат от капаните. Проблемът е, че в такива изкуствени резервати и елитарни стопанства ходят да ловуват от президенти до банкери, а после ние чакаме промяна на ловното законодателство…
Токова улавяне с капани на диви прасета е престъпна дейност и няма нищо общо с истинския лов и традициите на ловната етика и морал. Освен това се пречи на свободното придвижване на дивеча, нанасят се вреди на популацията и генофонда и естественото възпроизводство на животните. Ловците остават с впечатление, че държавата не може да се справи с това и затова започнахме подписка за промяна на закона, които да гарантират ред и почтеност в гората. Да този момент са се подписали над 7000 ловци и подписката продължава. Тя ще бъде внесена в Народното събрание. Виждаме какво стана, след като бизнесът се намеси в гората и юридически лица взеха под наем дивечовъдни участъци и ловни стопанства. За съжаление, след 6 г. практиката показва, че в част от тези ловни райони се създаде тази порочна практика да се крадат животни от ловните територии на дружинките за частни резервати и после масово да се избиват.
– Вечен проблем за лова е бракониерството. Години наред не можете да се справите с нарушителите, които са между вас?
– Това е много сериозен проблем и идва от това, че няма ловна охрана. В сдруженията има по един представител, което е крайно недостатъчно. Сега в новата стратегия сме предвидили на 10 000 ха ловна площ да има по един надзирател. Трябва да се даде право на стопанисващите дивеча да си имат по-добра охрана. Това изисква и пари, но трябва ние, като ловна организация, да имаме своя охрана. Ясно е, че държавата няма намерение да издържа такава охрана.
И още нещо – на много места в сдруженията бракониерството се премълчава, вместо да се разобличава и осъжда. Това означава, че дружинки вече са се примирили с този факт. Но ловците трябва да разберат, че от тях зависи дали ще има дивеч и лов. Затова трябва да имат добре подготвени и компетентни специалисти, за да се грижат за охрана на дивеча и рибата, а също да поддържат винаги връзка с полицията и държавната горска охрана. Имаме 145 ловни и риболовни сдружения, а са назначени само 98 ловни надзирателия.
Не на последно място е липсата на контрол по лова от страна на държавата. Наистина се правят проверки дали ловците имат бележки за лов и подобни изисквания. Но тук става въпрос за нещо много по-сериозно, да има превенция на бракониерството. Всъщност вече има нов термин за бракониерството, ловци вече го наричат ловократство.
Странно е, че от някои ловни сдружения не получаваме точна информация, нарушения се прикриват. Не се отчитат точно съставените актове. Имаме случаи, когато щатни служители са съставили 10 акта за бракониерство за годината, а горските инспектори от Агенцията по горите имат близо 600 акта по Закона за лова и опазване на дивеча. Проверки показват, че 80 на сто от нарушенията се вършат вътре в дружинките по време на регламентиран лов от ловци и техни гости.
– Явно ловната организация е безсилна да се справи с бракониерството?
– Поне можем да опитаме, като изградим национална подвижна ловна охрана, но тя изисква доста инвестиции и квалифицирани кадри.
Все пак в страната има и много съвестни дружинки, които са загрижени за дивеча и наказват бракониерите, като ги изключват от сдруженията. Налагането на това наказание обаче не дава желания ефект. Нарушителите отиват в други сдружения от националната ловна организация или извън нея.
– През последните години има фатални инциденти по време на лов, и то от опитни ловци. 
– Тези фатални инциденти не бива да се подминават с лека ръка, имаме и наранявания. Причините са същите открай време – организацията на лова се подценява, стреля се по неясно видима цел, пусията се напуска по време на лов. От ловците зависи да спазват дисциплината, за да няма нежелани случаи.
– Може ли да говорим за хаос в кинологията, за какъвто се твърди от много ловци?
– От 2011 г. се забелязва напредък в киноложката култура в ловните сдружения и това се вижда на самите турници, независимо че някои от дружинките не проявяват интерес към ловната кинология и не подкрепят своите колеги при подобни прояви. Националното сдружение прави регистрация на ловни кучета и след това те се освобождават от такси по Закона за местните данъци и такси. Независимо от пропуските ние работим по запазване на ловните породи и в тази връзка подпомагаме изграждането на полигони за обучение на ловни кучета, както и тяхната регистрация. Освен това всички кучета преминават на изпит по ловна пригодност и това е задължително в повечето от страните на ЕС.
Разбира се, трябва да има киноложки секции за обучение на кучетата и да се повишава квалификацията на киноложките съдии.
– Г-н Петков, как изглежда днес ловната организация у нас след 115-годишната си история?
– Имаме самочувствие и то идва от историческите корени и традиции. Както знаете, във В. Търново преди 130 г. се учредява първото ловно дружество, а 15 г. по-късно и национална ловна организация. Въпреки превратностите на историята, нашият дух не е сломен. С времето той става по-мощен, защото доказахме, че знаем как да пазим и увеличаваме богатството на природата. Днес ние сме горди от постигнатото и пазим заветите на нашите основатели и развиваме свободолюбив дух.
Ние съхранихме хилядолетните традиции на нашите прадеди и демократичните идеали на организираното ловно движение в България и успяхме да запазим този спорт за всички хора.
В момента в ловната организация членуват 138 ловно-рибарски сдружения и 7 чисто рибарски клуба. Имаме изградена база – хижи, ловни домове, стрелбища, волиери за доотглеждане на дивеч, рибни стопанства и стопанства за обучение на ловни кучета. Сдруженията са обезпечени със собствени средства, те се самоуправляват, но спазват законите на страната за умножаване и опазване на дивеча. За осъществяване на тази дейност през последните няколко години са изразходени над 21 млн. лв. съюзни средства. Освен това отглеждаме над 200 000 ловни птици и милиони рибки годишно. Едва ли има друга организация като нашата, която, без да получава и лев от държавата, да допринася толкова много за обогатяване на природата.
За съжаление през последните 25 години няма утвърдена единна стратегия за развитие на ловното стопанство. Всичко се прави на парче. Нещо повече, в последните няколко години ловното законодателство е подчинено на определени политически и корпоративни интереси на определени кръгове в обществото. В повечето случаи при промени в законите не се търси нашето мнение. И се стигна дотам, както вече отбелязах, да се поставят капани и да се краде дивечът, който после става частна собственост. А това означава, че държавните институции не искат да променят това бракониерство.
Днес хилядите ловци искат ново правителство, което да промени държавния подход към нас и да реши проблемите. Трябва да се стигне до обществен консенсус по обогатяване и опазване на дивеча и рибното стопанство.
В нашата организация членуват хора с различни професии и социален статус, но ни обединява страстта към лова. Дружинките са единственото място, където всички са равнопоставени и се подчиняват на общите изисквания на колектива. Това формира приятелство не само по време на лов, но и в живота. Какво по-хубаво от това в това трудно време на политическа и социална криза хората да се събират.
Днес българският ловец е много по-добре информиран и образован за биоразнообразието, което му позволява да бъде и обществено активен.
– След криминалния случай със стрелбата в Ласковец, където бе убита барета, се обявихте против проверките на ловното оръжие да се извършват на всеки три години, а не както досега – на пет години. Защо?
– Всяка една проверка води до допълнителни разходи за ловците. Ние сме готови да участваме в работни групи по подготовка на евентуални промени в Закона за оръжията и общоопасните средства. Всички искаме по-добър контрол на ловното оръжие и смятаме, че той е възможен, без да се скъсява периодът на проверките.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ