– Инж. Лазаров, до къде стигна процедурата по узаконяването на прохода “Хаинбоаз”?
– В момента се борим с явна фактическа грешка, която е кардинален проблем на кадастъра за цялата държава. По кадастралните планове в момента изграденият път се появява в нови имоти на хора. Това означава, че ако отчуждим само тези участъци, които са необходими за третата лента, реално трябва да отчуждим целия път. За това сме пуснали писмо до Министерството на земеделието, с което искаме да отстраним тази явна фактическа грешка. Лошото е, че отнема много време – повече от 6-7 г. Това за нас по принцип е нереално.
– На какво разстояние е изграденият път и трасето му по документите на кадастъра и каква помощ очаквате от земеделското министерство? 
– Незаконни са третите ленти, докато са строени, за тях е нямало проект. Не са отчуждени земите, които са необходими за изграждането им. От там тръгва проблемът. Пътят ни се намира на съвсем ново място. Разликата между реалното трасе и това по скиците на кадастъра е на отстояние от 200 м. Очакваме от Министерството на земеделието да стикова плановете на земеделските имоти с кадастъра. Нашият път изчезва и на практика трябва да го отчуждим наново.
– Кога очаквате да се реши проблемът?
– Имаме преписка от 6 години за Хаинбоаз и за други обекти. На финалната права сме, но все още няма решение.
– Колко незаконни шосета се ползват в момента в България по примера на Прохода на републиката?
– Освен него е Лот 0 на автомагистрала “Струма”, има още една отсечка между Елхово и Ямбол. Голяма част от незаконно ползваните пътища, които не бяха въведени в експлоатация, ги изчистихме. Основно остават три големи шосета. С по-малките нямаме проблеми. Ако на времето бяха направени оценките и мероприятията по отчуждаването, този проблем нямаше сега да стои пред нас и да ни виси като воденичен камък на шията.
– Правили ли сте изчисления, ако реално се наложи да отчуждавате и да плащате обезщетения, какви пари би следвало да излязат от бюджета на АПИ?
– Даже не си го и помислям. Това ще бъде фиктивно източване на бюджета. Ще е плащане за места, които никога няма да можем да ползваме. Все едно вие да си купите имот, който никога във времето няма да ползвате при положение, че си имате друг, ваш. Ситуацията при нас е същата.
– В региона проблемен е ремонтът на пътя Елена – Сливен, който се прави с европейско финансиране, за което има опасения, че може да бъде загубено?  
– За пътя Елена – Сливен за съжаление при тръжната процедура е спечелила фирма, която няма мощността да изпълни възложението. Този проект е прекратен като договор със строителната компания. В момента дирекцията в АПИ по ОП “Регионално развитие” прави екзекутив на съществуващото и проектът ще бъде възложен наново напролет.
– Какво се случва с парите по проекта?
– Правили сме плащания на извършено актуване на реално извършени строителни работи. Ще удържим на строителя неустойките за неизпълнение на договора, ще удържим гаранцията за аванса, ще се удържат и неустойките за некачествено изпълнение. След равняването накрая на всички сметки ще видим какво е състоянието. Все пак кофинансирането на европейското финансиране идва от нашите данъци. Искам всички, които дават парите си, по абсолютно прозрачен начин да видят къде се влагат, как се харчат и каква е ползата от това.
Ще използваме зимата, когато не може да се строи, за да подготвим новата процедура по възлагане на обекта. Дано да се падне строител, който да си изпълни качествено работите, както направиха фирмите на прохода Твърдица – Елена.
– От следващата седмица се очакват първите снеговалежи, има ли фирми с договор с Пътната агенция за републиканските шосета, чиято техника е дублирана по договори с общините? 
– Няма да позволим една и съща техника по едно и също време да е на две различни места. Бяхме установили такива нарушения – с едни и същи машини фирмите по зимното почистване да са играли на два търга – с държавата и с общините. Единственото успокоение за Пътната агенция е, че нашите договори са сключени през 2010 г. и са 4-годишни. Договорите на общините са за по една-две години. Изпратихме писма до всички общини, за да направим проверка и засечка на техниката. В нашите договори бяхме поставили декларация към всеки изпълнител, че няма да ползва техниката и на други обекти. В последствие при търговете на общините тези декларации не са представени и строителните фирми не са имали такъв ангажимент. Те са играли с техника, която е за републиканските пътища.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ