Общо 27 формации са внесли документи в ЦИК за участие в предсрочните парламентарни избори на 26 март. 18 партии и 9 коалиции ще се борят за подкрепата на избирателите. До поредния вот се стигна, след като Бойко Борисов за втори път подаде оставка предсрочно поради загубата на ГЕРБ и Цецка Цачева на президентските избори през ноември 2016 г.
Трима са новите играчи, които тепърва ще завоюват територии на политическата карта, а имената на тези формации са провокативни и интересни. Сред тях е партия “Воля” на варненския бизнесмен Веселин Марешки, движение “Да, България!” на бившия правосъден министър Христо Иванов и коалицията “Нова република” на Радан Кънев.
Самостоятелно на изборите са избрали да се явят ГЕРБ, ДПС, “Воля”, “Глас народен” на Светльо Витков, “Българска пролет” на Велизар Енчев, “Българско национално обединение”, защитаващата правата на малцинствените групи “Партия Дром”, “Партия на зелените”, партия “Възраждане” на варненския общински съветник и бившия директор на РИМ – Добрич, Костадин Костадинов и др. Сред регистрираните коалиции са новите леви “БСП за България”, “АБВ-Движение 21”, “Реформаторският блок” без ДСБ и НПСД, коалицията “Да, България!” между движението на Христо Иванов, “Зелените” и ДЕОС, “Нова република”, “Обединени патриоти” на ВМРО, НФСБ и “Атака”, коалицията между отцепниците “ДОСТ-НПСД” и Коалиция на недоволните между “Български социалдемократи” на Александър Томов и “Християн-социален съюз”.
В задаващия се нов парламент социолозите “вкарват” петима играчи – освен ГЕРБ, БСП, т.нар. патриоти и ДПС, новата “Воля” на Марешки отсега прехвърля 4-процентната бариера. Остатъчният Реформаторски блок е следващият най-близо до нея, а теоретична възможност има за още три формации – другия нов играч в лицето на “Да, България!”, “Нова република” около ДСБ и коалицията между АБВ и партията на Татяна Дончева Д21. Поредното раздробяване на партиите, които ясно се заявяват като опозиция на корупционното статукво, заплашва с повторението на 2013 г. При по-висока избирателна активност това е още по-възможно да се случи.
Историкът проф. Милко Палангурски:
“Търсенето на провокативни имена не
е прецедент в историята на България”
“Търсенето на интересни и провокативни имена на новосъздадени политически партии не е прецедент в най-новата история на България. Това е опит за създаването на политическа новост с участието на стари поизтъркани играчи и някои нови лица. Подобно загърбване на старото чрез формиране на нови формации обикновено се случва с приключването на мандата на един парламент и подготовката на поредните избори”, коментира историкът проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет.
Той даде пример с разпадането на голямата демократическа партия на Петко Каравелов в края на XIX и началото на XX век. “Те са търсили ново име, което да не е свързано с българската историческа традиция. Така се появяват радикалдемократите, които дълго време са се чудили дали да бъдат социалисти, или демократи. По същия начин БЗНС е първата формация, която се отказва от определението партия, настоявайки твърдо, че е съюз, обединение на хора, а в същото време функционират като политическа формация”, обяснява специалистът по нова и най-нова история на България.
В процеса на получаване на нова легитимност от стари муцуни през 20-те и 30-те години много популярни стават сговорите – Демократически сговор, Народен сговор. “Това е като някаква нова еманация на понятията в политиката, които да покажат, че се разграничават от старото време. През 30-те и 40-те години, наред с военната терминология, у нас се появят фронтовете. В продължение на половин век – до 1989 г., на власт беше Народният фронт. Чисто юридически, листите винаги излизаха от името на Отечествения фронт, а не на политическите формации. Дори една от най-дълго функциониралите политически партии, като комунистическата, 5-6 пъти си е променяла названието, съобразно новите влияния и настроения в обществото”, посочи професорът.
Според него прецедент на тези избори е голямото “роене” в дясното пространство. Това, по думите му, се дължи на незрялостта на десните, от една страна, и от ударите, които те понасят от формациите в център дясно и от ляво. “Това е поредното доказателство, че у нас много трудно се създават и функционират либерални и демократични формации. Хора, които споделят еднакви идеи, не могат чисто организационно да бъдат заедно. Това е голямата болест на българската десница, макар да не е характерно само за дясното, защото в края на XIX век левите партии са три, а т.нар. десница или традиционни политически формации – седем. Реално погледнато десните не могат да създадат и консолидират политическа формация, която трайно да застане начело на страната в модернизационни условия. Това се повтори и след нормализирането на конституционния режим през 1990 г. Достатъчно е да си припомним съдбата на СДС и на либералната царска формация НДСВ”, обяснява проф. Палангурски.
А партии, в този чист корпоративен формат като “Воля” на Марешки, у нас се появяват едва след демократичните промени. “Преди това всяка формация има свои представители от корпоративния свят, но доминация на партийния вот и в управлението на съответната политическа сила в този си вид няма”, твърди историкът. Началото беше поставено от Жорж Ганчев и неговия Български бизнес блок, а преди няколко години в парламента влязоха и хора от партията на енергийния бос Христо Ковачки “ЛИДЕР”.
Езиковедът проф. Кирил Цанков:
“Политиците често се компрометират, затова
търсят спасение в преименуването
“В имената на новите партии се търси нещо, което да впечатли избирателите. Те са ориентирани най-вече към хората, които нямат твърди политически убеждения и определени очаквания. Целта е избирателят да си каже: “Е, това не са същите маскари, а хора с нови идеи”, но колко ще им повярват, ще видим на 26 март. От известно време политиката у нас се носи на една “патриотична” вълна. Явно има интерес към организациите, които отправят патриотични или националистически послания. Така е и в редица други държави в Европа. Друг е въпросът дали това е свързано с национален егоизъм, или е опит за самосъхранение на нацията”, споделя езиковедът проф. Кирил Цанков от ВТУ.
Като езиков феномен определи името на Движение “Да, България!” специалистът по съвременен български език. Интересен е и правописът на названието, защото препинателните знаци играят много важна роля. Ако ги пропуснем, ще се промени и посланието, твърди професорът.
Според него с името на своята партия “Воля” Веселин Марешки отправя силни послания към избирателите. “Странно, но досега никой не се е сетил да използва тази дума за име на политическа формация, но тя говори за желание за промяна, твърд характер, силна ръка. Дали хората ще могат да разчетат тези послания, ще видим скоро”, казва професорът.
“Винаги е съществувала идеята чрез името да се повлияе върху масите и те да се ориентират към определена партия. Но ние сме малка страна, хората се познават и виждат, че едни и същи хора се подвизават на политическата сцена, само менят партиите. Вярно е, че едни политици по някакъв начин се изхабяват, други пък се компрометират, особено след като са били на власт. Затова после се налага да търсят спасение в новото име”, казва езиковедът.
Той е на мнение, че езикът на политиците продължава да е трудноразбираем за народа. “Макар че през последните години в политическия елит се наложи просташкото говорене. По този начин някои силни на деня се опитват да се представят за хора от народа. Така навремето говореше и Тодор Живков. Сега всеки говори от името на народа, а дали прави нещо за него, е трудно да се каже”, споделя проф. Цанков.
Златина ДИМИТРОВА
