– Четири мандата сте кмет на Ново село, какво се промени, г-н Христов?
– Мога да кажа, че едва през последните една, две години най-сетне съм спокоен, че наистина се усеща нещо. Доволен съм, че и хората го виждат и го разбират. Това е най-важното, другото е суета. В началото възрастните ме упрекваха, че работя все за младите. Днес обаче разбраха, че си струва, защото казват, че са щастливи, защото децата и внуците им се връщат, че на село им е интересно, че има живот, има какво да ги задържи. Неслучайно тук остават и много чужденци. Струва си дори и това, че спя по три-четири часа в денонощието.
– Какво не ви дава мира?
– Това, че се мъчим всячески да навържем една дейност с друга и да използваме елемент от тази, за да спестим 20 лева от следващата и така нататък, което е ужасно трудно, поне в България. Вбесявам се, защото нищо не се случва, както сме го говорили преди два часа. Говориш с някого по телефона, уговаряш се нещо елементарно и то не се случва. Никой не слуша всички думи в изречението, дори и то да е късо. “Трябва да отидеш там, да вземеш една лопата, ама пътьом трябва да свършиш и друго.” Проблемът е, че всичко се свежда до “Трябва да отидеш”. Човек се вглъбява къде да отиде, ама какво трябваше да се вземе и да свърши вече е изключено. Това гледане на работата през пръсти важи и за малките хора, и за управляващите.
– Кметуването ви прилича на борбата на Дон Кихот с вятърните мелници. Защо се кандидатирахте за четвърти мандат, когато бяхте единствен кандидат?
– Нито един от останалите три мандата преди този не съм бил толкова сигурен, че аз трябва да бъда кметът на това село. Направих го, защото стана ужасно. Бюрокрацията стана ужасна.
Политическият ни елит
скъса връзката си с хората.
Той сякаш вече е на война с гражданите. Не зная защо стана така. Прилича ми на лудост.
– На село кметът е момчето за всичко. Каква е цената на тези вече почти 14 години кметуване?
– Първият мандат без малко да ми коства семейството. Толкова силно се бях хвърлил да покажа на хората, че могат да се променят нещата. Благодаря им, че не се заразиха до такава степен, до каквато на мен ми се искаше. За мандата преди моя един старец казваше, че един камък дори не бил преместен. Мислех си, че хората, като видят друго отношение от кмета към работата, ще се заразят от моя оптимизъм и ще хукнат да помагат, ще се променят, ще започнат да пазят повече. Ама не стана така, просто не става. Нещата започнаха да се случват с десетки пъти по-бавни темпове от тези, за които се надявах.
През втория мандат по-скоро слязох на земята. За щастие, придобих някакъв опит, който ми позволяваше да регулирам и балансирам и нещата станаха по-спокойни. За началото на третия ми мандат си мисля, че беше малко слабичък. Всъщност това беше мандатът на най-големите битки. Тогава
постигнах голямата победа, когато след решение
на Върховния съд промениха
периодите на забранителния режим
за риболова.
Ставаше дума за числа и проста аритметика, а тогавашният министър си ги определяше периодите, както си искаше. След окончателното решение на Върховния съд забраната за риболов през размножителния период на рибите вече стана гъвкава. За щуката е през нейния период, за бялата риба си е за нея, за лятно размножаващите се е определен, а преди това беше наедно и нямаше значение от времето, в което различните видове риба си хвърлят хайвера. Всъщност целта ми беше една – по-дълго време да има риболовци по реките в България, които да пречат на бракониерите, защото контрола в държавата го няма.
– Защо решихте, че четвъртият ви мандат е най-осъзнатият?
– Колкото и нескромно да звучи, съзнавам какъв опит натрупах и колко много се промениха нещата по отношение на тоталната бюрокрация във всяко отношение, дори в най-елементарните неща и заради скъсаната връзка между политическия елит и хората. Не смятам, че управлявам и работя все едно си блъскам главата в стената, както често чувам, че говорят за мен. Съжалявам само, че всяко дребно нещо вече коства много усилия, за да бъде направено, и няма физическо време, за да се коригират много неща.
– Защо го правите?
– Защото ми пука. За последните два мандата лично съм връчвал на Цецка Цачева предложения за промени в законопроекти с желание да направим срещи с правната комисия в парламента. Същото нещо сме правили с Цветан Цветанов, когато беше вицепремиер. Не съм подемал тези инициативи като кмет на Ново село или като гражданина Христов, а като представител на Националното сдружение на кметовете и кметските наместници. Сега отново измениха прага за избор на кмет на населено място. Това е ужасен процес, който следя изкъсо. Мен не ме засяга, Ново село е голямо населено място и преки избори винаги е имало. Ужасно е по отношение на мотивите – едните смешни, другите – неверни, или просто няма мотиви. Ужасно е, че парламентарната група на ДПС внася предложение за един праг и само след месец същата група гласува против собственото си предложение. Не зная как да го нарека това – прилича на някакъв бъркоч. Много се ядосах и заминах на море с извадка от около 120 страници от национална база ГРАО с всички населени места в България и жителите по постоянен и настоящ адрес. Направих един анализ, който всъщност се очакваше да го направят нашите народни представители, които казват, че в много села се стигало до парадокса шепа хора да си избират кмет. Анализът ми показа нещо съвсем различно от това, което те твърдят ей така, без да посочват цифри. Предложението на ГЕРБ за промяна на прага от 350 жители няма мотиви.
Все едно селският
кмет е тиква на пазара
и трябва да му се
сложи някаква цена.
Това ме изкарва от равновесие, сигурно ще стана терорист някой ден. Ще взривя нещо, така си представям, че ще ми приключи животът. Написах едно мотивирано предложение да обсъдим този анализ, което изпратих като кмет на Ново село на Цветан Цветанов, на двамата велики патриоти, на купчина реформатори, за да се вижда, че всички сме за, на Цецка Цачева и още много в списъка.
– Има ли някаква реакция?
– Никога не е имало. Тези хора, които с години не отговарят не на селския кмет, а на национално сдружение на селските кметове, искат да изхвърлят моята институция и да лишат гражданите от правото да си избират кмета. Без да коментирам техните смехотворни мотиви, мисля, че всъщност реалният мотив, който не смеят да изрекат, за промяна на прага за броя на населението за избор на кмет на населено място е всъщност, че искат да управляват вота по малките населени места. Нашият анализ показа, че при праг от 400 души население ще паднат 1331 кметове в България и ще станат кметски наместници, назначавани от кмета на съответната община. При сваляне на прага на 350 жители, пряко избраните кметове ще намалеят с 1200. Проблемът на политическата върхушка е, че не може да управлява вота по какъвто и да е било начин и за това прибягват до тези аритметики. Нагло е! Правят голяма грешка и за мен това е голямо натягане на синджира. Кметовете на малките населени места се обединяваме в сдружения, ставаме сила, която те не искат. Прагът от 100 души с постоянен адрес за произвеждане на избор за кмет на населеното място е най-справедлив и това е преобладаващото мнение на “малките” кметове, както ни наричат. Мисля, че скоро и гражданите ще се обединят.
– За какво ви търсят хората?
– За 15 години съм отговорил на всяка една лудост на гражданите. На бюрото ми сега има за отговор жалба, написана върху хартиена салфетка. Женицата, която я е писала, смята, че в къщата ѝ има три приемни станции за радиация. Дошла е с такси от севлиевското село Буря да депозира жалба в Ново село. Не познавам тази жена, но ще отговоря на жалбата ѝ.
– Имате ли сили да се кандидатирате за пети мандат?
– Това няма смисъл да го мисля. Много зависи от хората, от малките хора – какво усещам от тях.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
