Гинка Чавдарова, изп. директор на НСОРБ: “Парите в края на годината са като гасене на пожари”

– Г-жо Чавдарова, какви проблеми срещат общините по изпълнението на проектите с европейско финансиране?
– На последната ни среща в Министерски съвет при министър Томислав Дончев поставихме условието за уеднаквяване на практиките на многобройните контролни органи. Минават три контроли и казват, че няма никакво нарушение. Четвъртият при еднакъв казус за една община открива нарушение, а при друга – не. Министър Дончев пое ангажимент най-после контролните органи да уеднаквят изискванията си, условията и определенията си. В момента при един и същи казус едната община е наказана, защото е решила по един начин, наказана е и другата община, предложила за същото друго решение. Контролните органи са независими институции, но в края на краищата общините са потърпевши от това разноезичие между институциите. Съгласни сме да спазваме каквото кажат, стига да е ясно какво. Като добър пример ще посоча Агенцията по обществените поръчки, която в срок ни съгласува документите, нямаме никакво забавяне на предварителния контрол от тяхна страна. Те излязоха с ясна методика, антидискриминационни практики и ние ги разпространихме сред кметовете, които вече в движение се коригират. С министър Дончев работим и по общ закон за управление на европейските фондове. Целта е да има унификация, защото сега по пет програми подаваме пет различни апликационни форми по различни критерии и кметовете се объркват. Искаме с една апликационна форма общините да могат да кандидатстват по всички оперативни програми. Малките и средни нямат този административен капацитет по европроектите.
– Колко са общините, които имат запорирани сметки?
– Тази величина е много динамична във времето. Според последните данни общините със запорирани сметки са не повече от три-четири. Утре може да станат и 30, при забавяне на разплащанията фирмите са в пълното си право да съдят общините, за да си получат парите. Имаме положително отношение от Министерството на финансите. Те считат, че в проектозакона за публичните финанси са намерили добро решение – поне част от приходите, които гарантират публични услуги, да не бъдат подлагани на риск. Може да се запорират приходи от общинска собственост, продажби. В момента запорирането на общинските сметки е на малко по-ниско ниво спрямо предходни периоди. Към края на годината не е сигурно какво ще се случи. Затова ние настояваме част от предложенията, когато своевременно ги даваме като потребност от общинско финансиране, да бъде оценявано. Ние никога не се изхвърляме да искаме 100 млн. лв., когато са ни нужни 10 млн. лв. Обратно – нужни са ни 200 млн. лв. за предопределения структурен дефицит в общинските бюджети, а ние поискахме общо-взето 20 млн. лв., защото ни е ясно, че за година не можем да стопим тези дългове. Проблем е, че финансовите ни ангажименти по закон са по-големи от допустимите източници за финансирането им.
– Как ще коментирате парадокса, че държавата стимулира с допълнителни пари двойкаджиите, но не отличниците?
– Срещу това общините остро реагират. В края на годината в някои общини положението става много тежко и Министерството на финансите започва да отпуска финансови инжекции, но вече извън контрола на Народното събрание и на обективните критерии. Това създава напрежение. По-добре на време да се чуят и оценят потребностите, до колкото е възможно да им се отговори, за да не вървим после да гасим пожари. А тръгнем ли да гасим пожарите един по един, едната община ще се успокои, а в другата – ще избухне. Затова, ако говорим за финансова дисциплина и честно управление на публичния ресурс, ние настояваме за равен достъп на общините и ясни правила и обективни критерии за тяхното разпределение.
Здравка МАСЛЯНКОВА