– Г-н Първанов, какво трябва да се случи в България, та политиците ни да се превърнат в добри държавници?
– Сигурно имаме добри политици и добри държавници, но те трябва да бъдат открити. При сегашното състояние на партиите това е трудно да се случи, защото те са “запушени”. Аз наблюдавам внимателно партийния живот не само в лявото пространство и мога да кажа, че много отдавна нещата се случват така, както каже ръководството на партията. На едно средно ниво нещата са бетонирани, няма никакво израстване. Хора, които са кадърни, свестни и добри професионалисти, бягат от политиката към бизнеса и дори в чужбина. Нужно е да ги открием и да им дадем шанс за реализация, защото неоспорим факт е, че държавността е в тежка криза. Нужна ни е дълбока, реална промяна на политическия модел. Ще ви припомня, че още през 2008 г. предложих промяна на политическия модел. Тогава, освен мажоритарната система, предложих да променим и закона за политическите партии. Преди всичко за много строгите изисквания за регистрацията на нови партии и най-вече за финансирането им. Една тема, която продължава да стои и днес, защото, ако говорим за задкулисие и останалите негативни явления в българската политика, това е един от корените, който трябва да бъде изтръгнат и да се намери максимално прозрачно финансиране на партиите.
– Работещи ли са българските институции?
– Оставам верен на свето верую за управление чрез максимално съгласие. Ще продължа да го отстоявам още повече на фона на това, което виждам в момента. Това е най-тежкото разделение, което политическите партии и техните ръководства са налагали на българската нация в най-новата история на страната. Длъжни сме да намерим параметрите на една нова политическа култура.
– Според хората политиците ни мислят ден за ден, а не изграждат дългосрочни стратегии за развитието на страната.
– Имаме стратегически проекти. Аз дори се шегувам, че България може би е страната с най-много стратегии на глава от населението през последните 20 години. Проблемът е, че си поставяме много къси хоризонти. Аз искам да видя как си представят хората нацията след 20 или 30 години, дори средата на века. Трябва да се определят приоритетите, които ще ни издърпат напред в развитието ни и да се инвестира в тях.
– Критикувате правителството, но в същото време му пожелавате пълен мандат, как да разбираме това?
– Критикувам преди всичко системата и модела. Правителството най-малко го критикувам, дори се опитвам да му помогна, когато имам критични бележки се опитвам по-дискретно и деликатно да му подскажа едно или друго решение. Критиката ми е основно към подкрепящите го партии, преди всичко към “Позитано”. Голяма част от проблемите, които възникнаха за управлението, дойдоха от грешни или тенденциозни кадрови решения, които бяха взети в централата на БСП, а не от един или друг министър.
– Очаквате ли протестите да родят нещо реално?
– Засега това не се случва. Очевидно е, че там идейните лаборатории не работят много интензивно и резултатно. Силните, новите идеи ще се родят, когато знаещите и можещите се включат в този процес. Когато протестът носи тази омраза и агресия, аз не очаквам нищо значимо да се появи като продукт.
– Промените в Изборния кодекс ли са разковничето, което ще реши проблемите на обществото ни?
– Не. Аз очаквам промени в Изборния кодекс, които по-скоро гарантират едни минимални предпоставки да не се допуснат изборни нарушения, деформация на вота. Оттам насетне са нужни дълбоки промени в политическия модел, ако искаме нацията ни да тръгне по-мощно по пътя на просперитета. Промените в Изборния кодекс са необходими, но не са достатъчни.
– Настоявате за промени в Закона за Консултативния съвет по национална сигурност, какви трябва да са те?
– Отдавна настоявам да се промени законодателството, свързано с Консултативния съвет по национална сигурност. Аз самият съм го изпитвал на гърба си, когато една партия или един лидер се оказват в състояние да блокират работата на този орган. Той във всеки момент може да бъде единственото място, на което парламентарните лидери и представителите на институциите да намерят консенсус.
Според мен задължително трябва да се промени законът, за да може този орган да стане по-работещ и по ефективен. Не може един лидер да блокира работата на Консултативния съвет, това повече не може да продължава така.
– Г-н Първанов, заявихте че се нуждаем от оздравяването на управлението, какви са пътищата за това?
– На този етап е важно да се възвърне доверието на хората чрез успешни и работещи управленски решения, които създават подкрепа не само в социално слабите, но и в бизнеса и интелектуалната част на обществото. Това не може да стане с магическа пръчка.
– Възможно ли е да се появи нова лява партия, която няма да е резултат от разцепление на столетницата?
– Вероятно може да бъдат създадени нови партии, но е друг въпросът дали те ще бъдат успешни. Това зависи от дълбочината на идеите, от лидерите, от обществената подкрепа. Този въпрос не може да получи еднозначен отговор, преди да имаме конкретна заявка.
– Преди време замразихте дейността на движението си АБВ, да разбираме ли чрез дискусиите, които провеждате в цялата страна, че активизирате неговата дейност?
– Не искам да правим пряка аналогия, но това, което правим ние, всъщност продължава замисъла на АБВ. Основната ни цел е да генерираме идеи. Дефектът на българската политика е, че там горе се произвежда един документ и в най-добрия случай той се спуска за одобрение в съответния бранш. Аз искам този процес да е в обратната посока – отдолу нагоре. Ето, ние дебатираме проблемите на енергетиката, науката, културното наследство с хора, които са професионалисти на най-ниско или средно ниво. По този начин могат да се родят много повече идеи и да се постигне по-голям ефект, отколкото одобрението на готов продукт.
– До къде може да стигне разделението?
– Това, което правим ние с приобщаването на знаещите и можещите, е пътят към консолидацията. Но тази консолидация зависи не само от хората около мен, нужни са поне две страни. Аз не използвам термина разделение, не искам да говоря за него. Други го налагат, други теглиха тебеширената черта между тях и много от кадърните хора в лявото пространство. Изолираха ги, отстраниха ги от листите и изгониха някой други от управленската сфера и за сметка на това назначават хора, които са им предани. Мисля, че това е грешна и рискова политика.
– Какви са вашите амбиции в политиката?
– Моята амбиция е да променим нещата и България да тръгне уверено, спокойно и стабилно по път, който ще я изведе поне до средното равнище в Европейския съюз, защото сега сме на дъното. Припомням, че 2002-2007 година ние вървяхме напред. Сривът дойде след това.
– Г-н Първанов, кога ще са следващите парламентарни избори?
– Не мога да предсказвам. Това зависи от волята на мнозинството, засега парламентарното мнозинство не показва никакви колебания, което означава, че те не предвиждат избори до май месец. Не е моя работа да правя такива коментари, не е в моя стил.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ