Евгени Кирилов, кандидат за евродепутат от “Коалиция за България”: Да прогоним призрака на егоизма, който броди из Европа!

Евгени Кирилов е завършил висше инженерно образование в Университета в Рощок, Германия. По-късно и Дипломатическата академия в Москва, доктор е по международно право и международни икономически отношения. Бил е депутат в четири български парламента. Член е на Европейския парламент от първия мандат, в който България избира свои представители, бил е първи зам.-председател на Комисията по регионална политика. В момента е член на Комисията по външна политика, съпредседател на Евронест.
– Г-н Кирилов, как изглежда България от Брюксел и Страсбург?
– Мисля, че в Европейския парламент ние не изглеждаме никак зле. Естествено не мога да не кажа, че нашето влияние в групата на социалистите е достатъчно силно. Ние много често убеждаваме колегите в една или друга посока и получаваме подкрепа, а подкрепа се получава, ако изглеждаш добре. Смятам, че тази подкрепа ще се увеличи, ако правителството води политика в правилната посока след тези избори.
Като конкретен пример мога да дам последното гласуване, когато трябваше да се определи позицията “за” или “против” Южен поток. Цялата група на ПЕС разбра, че става дума за едно наказание на България, така че ние имахме разбирането. И от гледна точка на другите групи смятам, че България не стои никак зле. Трябва да продължим в посока на пълно изправяне, т.е. да защитаваме интересите си с гордо вдигната глава.
В следващия Европейски парламент българските депутати трябва да поведем битка с двойните стандарти
и да направим всичко възможно да престанат да ни смятат за страна от периферията.
Така е с Шенгенския въпрос, така е и с Южен поток. В Южен поток участваме солидарно с Унгария, Австрия и Германия. Но само България е нарочена във връзка с кризата в Украйна. В същото време, ако се погледнат условията на Северен поток, ще се види, че Германия е три пъти по-зависима от “Газпром”, отколкото ние. Същото бе и с атаките за българското нашествие в Англия, което не се случи. Това повече не трябва да го допускаме. Става дума за национално самочувствие, омръзна ми да слушам, че сме най-бедната, най-слабата и най-зависимата държава. Да не се даваме така лесно на подобни инсинуации.
– Какво правиха до сега българските евродепутати, за да се борят с двойните стандарти, които се налагат в Европа?
– Борили сме се, дори има случаи, в които сме побеждавали, но ако вземем Шенген, за съжаление не се получи, въпреки че в рамките на Европейския парламент ние получихме подкрепа, но за съжаление Европейският съвет ни блокира и за съжаление там ни блокираха някои т.нар. съпартийци на бившите управляващи, имам предвид страните, в които управляваха десни партии.
Затова сега е важен всеки глас, за да може председател на Европейската комисия да стане Мартин Шулц, един изключително справедлив човек, който ни подкрепи за влизането в ЕС, който сме го проверили 7 години и е бил в България много пъти за разлика от кандидата на Европейската народна партия, който сега ми се струва, че дойде за първи път.
– Българите продължават да не вярват на Европа?
– Очакванията на българите бяха много по-големи от влизането ни в Европейския съюз, но това не е феномем само при нас. Не трябва да забравяме, че много страни се присъединиха на един път към ЕС, а преди не е било така. Сега, от една страна, съюзът порасна, и то много, а от друга страна, от 2008 година настъпи тази кошмарна финансово-икономическа криза. Тя доведе до известен егоизъм, страните са под силен натиск на партии и настроения, където вината за това състояние се хвърля на разширяването на ЕС или на някакви външни емигранти, или на хора, които идват да си търсят работа, а всъщност това не са реалните причини. Причините са много по-дълбоки и с това ще трябва да се занимае новата Европейска комисия и Европейският парламент, за да смени посоката.
Крайно време е да бъде сменен цялостният курс на Европейската комисия. Да бъде прогонен призракът на егоизма, който броди из Европа. Да се наложи нов курс на ЕК и целия Европейски съюз, насочен към гражданите и битката с безработицата.
– Ще стане ли България скоро част от еврозоната?
– Еврозоната също изживя изключителен трус, в един момент дори се стигна до съмнения, че еврото ще оживее. Това колебание е частично преодоляно, защото се наблюдава една стабилизация, но остават доста сериозни проблеми. По същество мисля, че бяха прави някои европейски лидери, които заявиха, че ако еврото се срути, ще се срути и целият Европейски съюз. Нещата наистина бяха критични, но мисля, че се намери изход. Този изход трябваше да се намери доста по-рано. Ние за това воюваме сега за една по-нова политика, защото в крайна сметка тази солидарност се прояви много бавно, с много колебания и отлагания. Това доведе до засилване на кризата. Смятам, че еврозоната има своето бъдеще и самото евро като валута има бъдеще, при положение че се засили икономическият съюз, засили се солидарността и кохезията вътре в самия съюз.
Ние не би трябвало да се плашим от едно потенциално присъединяване към еврото, когато ситуацията е благоприятна. 
Предполагам, че това ще се случи до 3-4 години.
– Защо е добре социалистите да спечелят от гледна точка на фондовете и средствата, които се очаква да влязат в страната ни? 
– Ще бъде фалшиво, ако ви кажа, че ако ние спечелим, ще увеличим парите, защото те вече са определени и става въпрос за 15 милиарда евро за 7 години и това не е малко. Важно е къде ще отиват и как ще се разпределят тези средства. Важно е те да бъдат насочени за преодоляване на безработицата и тези средства да стигнат до колкото се може повече обикновени хора, т.к. до сега засягаше минимален брой свръх богати.
Това е типичната политика за последните 10 г., свързана с орязване на доходите, или казано на популярен български език Дянковщина.
В общи линии тази сума не е малка, въреки че можеше да се преборим и за повече. Крайният срок беше през една нощ миналия февруари, когато се воюваше и всяка страна искаше колкото се може повече. На следващия ден нашият премиер Бойко Борисов се обади от Брюксел и каза, че е извоювал два милиарда повече. В същност това са двата милиарда, които са предвидени още в договора за присъединяване и това са субсидиите за селското стопанство, така че никаква битка не е водена, макар че някой други страни успяха.
Но има допълнителни средства, за които трябва да се борим. Това са средствата, свързвани с инфраструктурата между отделните държави. Отделно има редица програми, по които могат да се извоюват допълнителни средства, освен тези които са за страната. Те са на разположение на комисията и там трябва да сме активни, за да получим нещо допълнително.
– Какво ще кажете на всички онези, които все още се чудят дали да гласуват на 25 май и за кого?
– Ако трябва да се избира между нас и ГЕРБ, нека знаят, че в платформата на ЕНП думата безработица не присъства въобще. Там се говори за политика каквато е водена до сега, а нашата политика е за коренна промяна.
Отчасти е разбираемо, че много хора въобще не искат да гласуват с оправданието, че Европейският съюз все още е много далеко. Те все още не осъзнават голямата роля, която има политиката на Европа, други пък са уморени от политическото говорене, но нека погледнат през своята призма и ще осъзнаят, че е по-добре да гласуват, отколкото да гледат пасивно.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ