Една трета от населението във Великотърновска област през последните години живее около и под националната линия на бедността. При средно 20,6% за страната, в региона хората, които през 2023 г. едва свързват двата края са били 28,9%, сочат данни от изследванията на Института за пазарна икономика. През последните десетина години е имало още два подобни случая на увеличаване процента на доближаващите се до границите на бедността. През 2016 и 2020 г. процентът им е бил 30,8. Най-малък е бил той през 2013 г. – 18,5%, и през 2022 – 20,7%.
Като цяло в икономическо отношение областта се позиционира в “златната среда”. Брутният вътрешен продукт нараства по-бързо от средния за страната, като по този показател заемаме десето място сред 28-те области. Заплатите и пенсиите се увеличават с близък, макар и малко по-нисък в сравнение със средния за страната темп. Средната годишна брутна заплата на наетите по трудови и служебни правоотношения е 16,1 хил. лв., при 21,2 хил. лв. за страната. По отношение пазара на труда нивото на безработицата през последните години намалява. В същото време обаче тревожна е тенденцията за намаляване и на населението в трудоспособна възраст. Иначе казано – населението в областта застарява, а младите хора предпочитат да живеят и работят в големите градове, столицата или в чужбина. В същото време Велико Търново е и градът с най-много висшисти в работоспособна възраст, като техният брой е съотнесен спрямо общия брой на населението. Великотърновска област е с добре развита пътна инфраструктура, като качеството на пътищата продължава да се увеличава. Липсват обаче автомагистрали и първокласни пътища.
По-нисък от средния за страната е делът на населението с достъп до обществена канализация.
Двата икономически показателя, по които според Института за пазарна икономика областта ни изостава, са инвестициите и данъците и таксите. През последните 1-2 години броят финансови предприятия са 55 на 1000 души население. За сравнение средната за страната бройка е 70 на 1000. Вътрешните инвестиции спрямо населението нарастват, но чуждите инвестиции остават традиционно ниски – едва 1380 евро на човек при 4544 евро на човек средно за страната. Нисък остава и обемът на произведената продукция, както и приходите от износ – 20 срещу 29 % за страната. По отношение на данъците и таксите, Великотърновска област е един от регионите с най-високи стойности на данъка върху недвижимите жилищни имоти на юридическите лица, данъка върху транспортните средства и данъка при прехвърлянето на собственост. Все още е сравнително ниска обаче финансовата самостоятелност на общините в областта. През 2024 г. делът на собствените спрямо общите приходи е бил средно 27% при 21% средно за страната. По-ниско и намаляващо остава и покритието на общинските разходи с местни приходи – 67 при 74 % за страната.
Според показателите за икономическо развитие, през 2024 г. Великотърновска област се нарежда на 14-то място от 28 области в страната. Наред с най-големите градове, които са и традиционни икономически центрове, нашата област отстъпва и на някои по-малки региони като Кюстендил, Габрово и Ямбол. Въпреки това обаче областта ни бележи сериозно развитие в сравнение с 2015 г., когато е била на едно от непрестижните последни четири места в класацията.
Иван ГЕОРГИЕВ