До 2021 г. АМ “Хемус” ще стигне до пътния възел с магистралата Русе – Велико Търново. Това заяви в старата столица министърът на регионалното развитие Николай Нанков по време на дискусията за “Хемус”, организирана от вестник “24 часа”. На срещата, която се проведе в залата на Общината, присъстваха още директорът на Агенция “Пътна инфраструктура” инж. Дончо Атанасов, управителите на няколко области, народните представители от региона Цветан Цветанов и Клавдия Ганчева от ГЕРБ, както и колегите им от БСП Весела Лечева, Валентин Ламбев и Явор Божанков. В дискусията се включиха кметът на В. Търново Даниел Панов, който е и председател на НСОРБ, негови колеги от цялата област, както и от Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище и др. В залата имаше много граждани и представители на неправителствени организации.
“Радвам се, че за втора поредна година В. Търново е домакин на национална среща, която касае един от най-важните инфраструктурни проекти за цяла Северна България – съединяването на магистрала “Хемус”. Реализацията му трябва да върви паралелно със строителството на магистралата Русе – В. Търново”, заяви кметът на старата столица Даниел Панов. И подчерта, че това е изключително важно за икономическото развитие на Северна България, тъй като икономическите ползи ще бъдат много по-големи, свързани с нови инвестиции, разкриване на нови работни места, развитие на бизнеса и туризма.
“Точно преди година казах, че до края на мандата на правителството ще сме направили 75 км от магистрала “Хемус”. Сега мога да кажа, че ще са 160 км”, каза още министър Нанков. И посочи, че индикативната дължина на магистралата е 420 км, като 170 км от нея вече са изградени. Към момента се изграждат 9,3 км от Ябланица до пътен възел “Боаза” на разклона за Тетевен. Приключва и проектирането на 52 км от пътен възел “Боаза” до разклона за Плевен и Ловеч. Трасето бе удължено от 50 на 52 км, но по този начин е спестено изграждането на три тунела и няколко мостови съоръжения, което ще доведе до икономия между 200 и 300 млн. лв. Очаква се до август да бъдат пуснати и тръжните процедури за този участък.
През лятото на тази година ще бъде даден старт на процедурите и за 85-те километра от Ловеч до пресичането на “Хемус” с бъдещата магистрала Русе – Велико Търново.
Така вместо през 2025 г. магистрала “Хемус” ще бъде завършена до 2024 г., прогнозира регионалният министър. И уточни, че след това ще бъде започнато 90-километровото трасе от Русе – Велико Търново до Буховци, където е даден срок от началото на 2024 г. Приключва също и проектирането на 16,2 км от Буховци до Белокопитово.
Министър Нанков припомни, че изграждането на магистралата Русе – Велико Търново ще бъде разделено на три участъка – Русе – Бяла (40 километра), обход на град Бяла (36 километра) и Бяла – Велико Търново (57 километра). Предвидено е изграждането на общо 22 моста и виадукта с дължина от близо 15 километра. Стойността на магистралата е малко над 1 милиард лева, като средствата ще са от държавния бюджет, осигурени с въвеждането на ТОЛ системата. През юни предстои заседание на ВАС по жалба на жители на Хотница и Горна Оряховица, свързано със строежа на магистралата. След това, ако магистратите се произнесат в полза на АПИ, се предвижда АМ Русе – Велико Търново да е готова в края на 2021 или средата на 2022 г.
Именно строежът на магистралата към Русе предизвика най-сериозни дебати от страна на гражданите, които изместиха темата за АМ “Хемус”. Вносителят на жалбата от Хотница – Господин Гюров, заяви, че не е спазена процедурата и не е направено задължителното гражданско допитване. Като недопустим посочи и факта, че засегнатите страни са били уведомени за одобреното трасе и реално дебати не е имало. В отговор директорът на АПИ инж. Дончо Атанасов бе категоричен, че законът е спазен и избраното трасе е най-оптималното и икономически изгодно.
С въпроси се включи и депутатът Весела Лечева, която попита кога ще бъдат обявени цените на ТОЛ системата и кои пътища ще бъдат включени в нея.
По време на дискусията възникна и идеята скоростният път Русе – Велико Търново да се казва магистрала “Янтра” и заедно с връзката с “Хемус” да стане европейски коридор, който ще свързва две европейски столици – София и Букурещ. Когато двете магистрали бъдат включени в европейски коридор, може да се търси финансиране както от еврофондове, така и по програмите за трансгранично сътрудничество.
“Янтра” може да кръстим магистралата, когато узреем и я продължим към Габрово с бъдещ тунел под Шипка”, каза министър Нанков. Относно финансирането на големите инфраструктурни проекти той отбеляза, че ТОЛ системата ще даде независимост и държавният ресурс за двете магистрали ще е гарантиран изцяло.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ