Димитър Стоянов е роден на 17 май 1983 г. в София. Внук е на сатирика дисидент Радой Ралин. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. На 17 април 2005 г. става учредител и е избран за зам.-председател на АТАКА. Депутат в 40-ото Народно събрание, което го избира за български наблюдател в ЕП през август 2005 г., а на 1 януари 2007 г. става временен евродепутат. Втори мандат е евродепутат. На 2 юни 2012 г. основава Националдемократичната партия, чийто председател е.
Член е на Управителния съвет на Българската федерация по фехтовка. От 2007 г. организира ежегоден турнир по фехтовка за Купата на България. Женен, има една дъщеря.

– Г-н Стоянов, какви са европейски перспективи за българските региони след 2014 г.?
– За съжаление, за мен перспективите пред българските региони през новата финансова рамка 2014-2020 г. не са добри. Все още нямаме конкретна стратегия за насоката на развитие на всеки един от районите за планиране (РП), между които има огромни разлики в състоянието на икономиката.
Въпреки че предишното правителство постигна значително повишаване на усвояемостта на европейските средства, което се надявам да се запази и през този мандат, конкретното развитие на всеки РП не беше основна цел. Безработицата остава висока, а доходите – ниски във всички региони. В северните райони за планиране положението е най-критично и трябва да се последва примерът, даден от Европейската комисия към Испания – по-малко средства за инфраструктура и повече за малък и среден бизнес, за работни места и за доходи.
Новото правителство трябва да продължи инициативата за включването на магистрала “Хемус” в субсидираните проекти.

От 2007 г. Димитър Стоянов организира ежегоден турнир по фехтовка за Купата на България.

– От догодина се отварят трудовите пазари на много от страните членки за българите и негативната полемика набира сила. Какви са Вашите очаквания? 
– Този въпрос предизвиква големи вълнения в западните държави членки, особено във Великобритания, и може би до някъде с право. За мен е изключително тревожно, че от все повече млади хора, между 25 и 35 години, чувам думи като “изнасяне”, “да се спасяваме навън” и т. н. Именно затова инвестирането на евросредствата в развитие на физическата икономика и на доходите е въпрос на национално оцеляване.
Въпреки обществения грохот, причинен от някои радикални политици на Запад, българите винаги ще бъдат предпочитана работна ръка. Ако сами не изградим бъдещето си, просто няма да имаме такова.
– Европейската комисия излезе със 7 препоръки към България – премахване на ранното пенсиониране, увеличаване на приходите и намаляване на сенчестата икономика. Как да се случи това?
– Провеждането на данъчната политика е най-прекият начин, по който държавата влияе върху развитието на предприемачеството. За мен държавата спешно трябва да намали административните ограничения. В момента се събират безумни държавни такси върху всичко и това задушава развитието на стопанска дейност.
– България трябва да работи за намаляване на младежката безработица и за реформиране на висшето образование. Как да го направим? 
– Трябва да се въведе изискване повече от половината от работните места, открити чрез използването на еврофондовете, да бъдат за млади хора.
Трябва да бъдат създадени и програми за натрупване на първоначален трудов стаж, защото фирмите търсят хора с опит и тук започва и свършва омагьосаният кръг. По-добро планиране на специалностите по държавна поръчка с цел да отговарят на нуждите на трудовия пазар и ограничаване на множеството частни университети, от които много млади хора излизат с неприложимо образование. Висшето образование не е за всеки.
По-добре да сме нация от заети среднисти, отколкото от безработни бакалаври и магистри. Разбира се, отново се връщаме към проблемите с доходите и нещата могат естествено да си дойдат на мястото с повишаване на заплащането на неквалифицирания труд. Това може да е дълъг път, но все някога, а в случая – незабавно, трябва да се положат основите.
– За неслучилото се електронно правителство през последните 5 г. са били похарчени над 100 млн. лв. само по линия на Оперативна програма “Административен капацитет”. Как ще коментирате?
– През 2002 година, когато стартирахме нашата семейна фирма, ни трябваше капитал от 5000 лв. В следващите 3 години нашето предприятие осигуряваше нормален доход на трима души и генерираше данъци и осигуровки за държавата. В момента, заради държавните такси и бюрокрацията, на един стартиращ бизнес му трябват поне 3 пъти по толкова.
Моето предложение и на партията, която оглавявам, е за премахване на абсолютно всички държавни такси за стартиращи предприятия. Държавата ще си вземе своето, когато съответните предприятия заработят и започнат да генерират данъци. За електронното правителство оставам без коментар – посочените от вас цифри говорят сами за това какво се е случило през последните 13 години.
– През миналата година от България са постъпили най-много сигнали за злоупотреби с евросредства, съобщиха от ОЛАФ. Какви са рисковете да загубим пари по оперативните програми? 
– Още през 2008 година, след като посетих Естония по линия на Европарламента, предложих България да заимства естонския модел, който беше постигнал усвояемост от 98 % за предишната финансова рамка за 2000-2006 година. Същото предложение направи и Томислав Дончев през 2010 година, но това по някаква причина не се случи.
Необходимо е изваждането на управлението на отделните оперативни програми от министерствата, където вече има създадена чиновническа каста, която се е усъвършенствала да насочва еврофондовете към определени фирми. Еврофондовете трябва да се управляват от единен орган извън прекия контрол на изпълнителната власт и с участие на граждански организации и представители на бизнеса. Този модел е прозрачен и дава по-лесен и опростен достъп до европейско финансиране на широк кръг желаещи.
Докато бюрокрацията властва неограничавана над фондовете на ЕС, те ще се усвояват чрез корупционни схеми, неефективно и не по предназначение. Ще има и още повече сигнали до ОЛАФ, а с това и рискът дадени мерки или цели оперативни програми да бъдат замразени ще расте.
– Другата област, в която страната трябва да наваксва, е енергетиката. Какво се случва с нея като предпоставка за развитие на осигуряване на заетост?
– В момента никой извън системата не разполага с точни данни кой енергиен сектор (атомна енергетика, ТЕЦ и ВЕИ) какво точно произвежда. Чуха се становища, че производствените ни възможности в момента надминават в пъти потреблението и търсенето за износ. Аз съм задал въпроси до Европейската комисия с питане дали ЕК има данни за точните количества на производство и дали развитието на ядрена енергетика не е за предпочитане като източник, който не генерира парникови газове, а произведеният ток е с най-ниска цена. В момента чакам отговор на поставените от мен въпроси.
За мен обаче на първо място е осигуряването на потребление. Всяка нова мощност, която не може да бъде използвана, покачва цената. Енергетиката е тясно свързана с промишленото производство. Ако няма развитие на индустрия, която да консумира, цената пада върху плещите на битовия потребител. Изграждането на индустриална база е като да застреляш с един куршум не два, а три заека – това ще осигури заетост, повишаване на доходите и намаляване на цените за битовия ток.
Затова стратегическото планиране, което досега липсва тотално, е абсолютно изискване за развитие.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. архив