Израснала съм в Горна Оряховица, днес там живеят родителите ми. Никога не ми е било безразлично развитието на родния град. “Възхищавам се” на ентусиазма, с който хора, в чиито спомени миналото почти не съществува, днес говорят за размах, модерност и динамично развитие.
Аз помня Горна Оряховица във времето, когато за размах можеше да се говори само, ако става дума за тезисите от конгрес на БКП. Лесно е да изградиш политическата си кариера върху липсата на политическа памет, а деловата – благодарение на вятъра на промяната.
Днес рядко си даваме сметка за усилията, които някои от нас са полагали, за да говорим със самочувствие за родния си град, да живеем спокойно и да отглеждаме децата си в красиви паркове, сред усмихнати хора. Няма кой да разкаже за безсънните нощи, внезапните пътувания, неочакваните визити, сложните преговори, за горчивия опит и скъпите трохи благодарност.
Като съпруга на Даниел Панов – кмета на Велико Търново, аз си давам сметка за цената на обществената служба. Измерва се с горната граница на кръвно налягане. Подкрепям Добромир Добрев, защото той е човекът, който отвори вратите на новия век за моя роден град.
