Десислава, Георги и Петър отглеждат 320 дка с
бионасаждения без изкуствени торове и препарати
Десислава, Георги и синът им Петър от свищовското село Царевец вече 12 години инвестират в градина от 320 дка с лешници. Всичко започва в ранната 2005 г., когато семейството решава да инвестира в свой бизнес. Дотогава Георгиеви се занимавали с търговия, имали магазини и складове в Свищов, дори отворили първия денонощен магазин в дунавския град.
Цяла година се лутахме между различните отрасли на земеделието и животновъдството, докато накрая избрахме овощарството, разказва Десислава. Въпросът бил какви овошки да насадят. След многобройните проучвания и търсения решихме да се захванем с лешници, тъй като отглеждането на тези насаждения не изисква особени грижи. Лешникът е от групата на орехоплодните растения и неговата продължителност на живот надхвърля тази на другите овошки. А и самите ядки са полезни за човешкия организъм, добавя Десислава.
Така през 2006 г. семейството засажда първите 7 дка и в продължение на 5 години градината се разширява и достига впечатляващите размери от 320 дка собствена комасирана земя. От тях 200 дка са на Десислава и Георги, а с останалите 120 дка се занимава Георги, който е завършил Стопанската академия в Свищов и сега учи магистратура по психология. Но това не му пречи да се включва активно в семейния бизнес.
Само след две години сертифицирахме градината за биологично производство. От създаването на овошките досега земята не е третирана с изкуствени торове и препарати, а междуредията са затревени, обяснява Десислава. Предприемачите разполагат и с разсадник, в който произвеждат биологичен посадъчен материал. През 2008 г. купуват трактор “Кейс” , като към него е закупена и багерна уредба, както и фадромно устройство, разполагащи с по две кофи. Създадена е и система за капково напояване, с цел модернизация и по ефективни грижи за растенията. Това създава предпоставка за повишаване на добивите.
Когато стартирахме, беше много трудно, защото нямаше много информация за лешниковите овошки. В този бизнес Турция е много напред и тя държи 80 % от пазара, споделят Георгиеви. Те започват да търсят литература, обикалят градове и търсят фермери, които имат лешникови градини. Накрая намират “меката” на лешниците у нас. Това е Кърджали, където има елитно лешниково стопанство. Там се запознават и с доц. Магдалена Николова, единствения специалист по лешниковите овошки в България. От там купуват и посадъчния материал. Много сме благодарни на доц. Николова, тя ни консултира през цялото време. Отглеждането на лешници у нас не е твърде познат бизнес, но пък може да се нарече, че лешниковите храсти са вечни. Когато те станат на 20 години, се прави специална резитба и храстите се подновяват. Така те продължават да плододават с нова сила, коментира Десислава. Тя допълва, че като млад фермер синът Петър се възползвал от възможностите на ДФ “Земеделие” и получил първата субсидия от 25 000 евро. Сега неговата градина е от млади насаждения.
Три вида сортове лешници произвеждат Георгиеви – те са “Тонда Джентиле”, “Ран Трапезундски” и “Римски лешник”. Всеки вид си има своите особености. Тази есен семейството е произвело 10 т лешници, които продават предимно в България. Има търсене, идват фирми за производство на тахан халва, сладоледи и др. За лешници с черупката 1 кг се търгува по 7 лв. Ядките са три пъти по-скъпи и 1 кг върви по 20 лв.
Лешниковите овошки виреят предимно на песъчливо-глинести почви. Храстите са устойчиви на дъждове и ветрове и започват да плододават на петата година. След осмата година обаче реколтата вече е много по-добра. Проблем има с намирането на работна ръка, затова се стараем производството ни да бъде колкото се може по-механизирано. В тази връзка Георгиеви работят постоянно с двама работници, но в сезона на беритбата идват още 10 души. Независимо че берем лешниците механизирано и машината е голяма, с две прахосмукачки, се налага до три пъти да обикаляме храстите и се необходими повече работници, отбелязват Георгиеви. Проблемът с липсата на работна ръка у нас се задълбочава, макар Свищовският край да е земеделски район и там хората се издържат предимно от земеделие.
Тази година и през 2018-а се отварят нови мерки с европейско финансиране в земеделието. Георгиеви смятат да се възползват от мярка 4.1 за инвестиции в земеделското стопанство. Необходим ни е още един трактор с шредер, отбелязва Десислава. И допълва, че думата лешник има персийски произход и означава плод с твърда черупка. Той има висока хранителна стойност, освен витамини като С, В, F и Е, съдържа девет незаменими аминокиселини, важни за организма. Освен това лешниковото масло съперничи на зехтина, в някои сортове лешници то достига до 80 процента и съперничи на редица маслодайни растения.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив
