Свищовската крепост възкръсва за нов живот

Публикувано на сб, 3 Дек. 2022
142 четения

Готов работен проект за реставрация, консервация и социализиране на пространството около крепостта Калето има Община Свищов. За реализацията му ще са нужни над 1 млн. лева, като той ще допринесе за развитието на културния туризъм в града и региона. Районът около крепостта, която в продължение на 3 години бе обект на археологически разкопки, в момента е паркова зона, занемарена преди години, която може да придобие съвременен вид и да съчетава в едно археология и градска среда. Реализацията на проекта, който включва и изграждане на посетителски център, зависи от формите на финансиране, като възможностите за това са свързани с различни донорски програми, Плана за устойчивост и развитие, както и с трансграничното сътрудничество, смята Росен Маринов, началник отдел „Култура“ в Община Свищов, който присъства на представянето на книгата „Свищовската крепост“ във В. Търново.

Книгата съдържа нови факти за непознатата на много хора Свищовска крепост и събира  резултатите от проведените проучвания, за които Общината в крайдунавския град отдели общо около 100 хил. лв. Нейни автори са археологът проф. Николай Овчаров, уредникът в Историческия музей в Свищов д-р Марин Маринов и нумизматикът проф. Константин Дочев. Предговорът е дело на медиависта проф. Пламен Павлов, според който това е една новаторска книга, доказваща, че днешният град се е формирал точно около Калето.

Разкопките, стартирали през 2019 г. са първото цялостно изследване на крепостта, съществувала през годините като тракийско селище, римска наблюдателна кула, около която в късната античност се появява и град-крепост. Той е функционирал и през 5 – 6 век, като най-вероятно това е бил Теодоропол, кръстен на прочутата с красотата си императрица Теодора, жена на император Юстиниян I Велики. Градът е бил оформен с крепостни стени, обхващащи целия хълм и достигащи дебелина до 2,5 метра. Съществуването му продължава без прекъсване и през Средновековието. През 10 – 12 век той процъфтява, а в началото на 13 век, на върха всичко е разчистено и е построена вътрешната цитадела, характерна за този исторически период. Според проучванията на екипа това става при Иван Асен II, за което се съди по архитектурата на крепостта и откритите монети, попаднали в хоросана по време на изграждането й. Находките разкриват много неизвестни до сега факти и за ролята на крепостта по време на татарските и монголските нашествия, за сериозната съпротива, която обитателите й оказват през 14 век срещу османското нашествие и за използването й от турците до 18 век. По време на войната през 1810 г. целият град е изгорен, крепостта е минирана, но е взривена само частично. Впоследствие е изоставена и съществува до средата на 19 век. По време на Кримската война от 1853 – 1856 г. османците в стремежа си да укрепят позициите си в Свищов, построяват голяма казарма, за която използват камъните от крепостта и това окончателно слага край на съществуването й, разказва проф. Овчаров.

Според резултатите от археологическите разкопки и проучвания, крепостта Калето е била с приблизителни размери 50 на 50 метра и е имала две кули, като главната порта е била от изток, откъдето се влиза и днес. Едната кула е била привратна, за охрана на портата, а основната е била жилищна. В нея са съхранявани водни запаси, храни, боеприпаси и други нужни за обитателите неща. Сега е относително запазена до деветия метър, но по онова време е била висока около 20 метра, на няколко етажа. Вероятно в нея е имало и параклис. До северната стена е запазена казармена сграда, съхранила доста дебел културен пласт, по който се разчита историята на крепостта, разказва проф. Овчаров.

Тази крепост беше малко позната за широката общественост и за местните хора, но хипотезите на учените за нейната огромна роля в българската история се доказаха след разкопките, подчерта д-р Маринов. Сред находките са около 150 монети, които илюстрират живота в различните периоди, посочи проф. Дочев и добави, че най-старата от откритите при проучванията, е от времето на тракийския цар Реметалк I, а най-новата – от 19 век. Монетите отговарят на всички стратиграфски периоди, открити от археолозите, което е доказателство за важността на крепостта  във военно и търговско отношение, подчерта той.

Според проф. Павлов тази крепост, заедно с Нове, може да се превърне в пореден повод за гордост за всички свищовлии, а нейното възстановяване би я превърнало в обект, привличащ хиляди туристи от страната и чужбина.

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново